Умнa или красивa?

На скоро си направих един тест, който оценява живота ти като цяло...и естествено, както и всички останали подобни тестове, които съм си правила досега, и този показа резултати, които не съм очаквала за себе си...или може би съм ги очаквала, но не искам да бъдат такива.

Става дума за това, че на всички тестове, резултатите ми са високи по отношение на външния вид, отношенията ми с хората, любовта и т.н., но винаги са на средно равнище по отношение на умствените ми способности, бързото мислене и пр. Това, естествено, ме накара да се замисля..."Абе, аз по-глупава ли съм от другите?" или "Другите дали ме смятат за по-глупава от тях", или "Това, дето си говорят тия момчета с мен, заради дългите крака, русата коса и големите гърди ли е, или затова че имам нещо в главата?"...и много други съмнителни въпроси, за които не искам да се сещам сега...но всички това доста започна да ме притеснява...особено при факта, че общувам по-често с момчета, отколкото с момичета... което ме наведе на мисълта "ами че момичетата може да те отбягват защото не си толкова интелигентна, а за момчетата може би просто не си гледка за изхвърляне"...
И тези мисли продължиха да ме глождят все по-често, самочувствието ми започна драстично да спада при мисълта, че в очите на другите аз съм едва ли не "поредното маце", дето няма да има достатъчно акъл да направи нищо смислено с живота си, ще се ожени като завърши и ще си остане една проста домакиня за цял живот. А като се има предвид, че аз наистина не съм от най-блестящите в училище, много от колегите ми със сигурност имат перспектива за по-добра кариера след като завършат...това все повече и повече ме повличаше към бездната на депресията...
Но, естествено, след всеки проливен дъжд следва слънце с дъга...И аз също започнах да мисля позитивно...Казах си "Защо трябва да разсъждаваш така?", "Това, че не можеш да мислиш логически, не значи че не си умна", нали навсякъде по книгите по Мениджмънт и управленски умения си чела за типовете темперамент и характер у хората. Във всеки тип човек могат да се намерят полезни качества, важно е само да знаеш по какъв начин се стимулира всеки един от тях/този учебник наистина беше много интересен/...Започнах да се успокоявам малко по малко и след като си наложих да си спомня малко повече, се сетих, че там също така пишеше за това, че има два основни вида мислене - творческо и логическо. Това че принадлежиш към творческото не те прави по-глупав от другия...Това просто те прави по-различен и с особено въображение. Но това че имаш логическо мислене, не значи че си еднакъв със всички останали от тази група. Значи, че на тебе може да се разчита в ситуации, които изискват такъв вид разсъждения. Но така или иначе, никоя организация/било то в живота или бизнеса/ не би могла да се справи само с еднотипно мислене, било то само творческо или само логическо. Човекът, като едно комплексно същество, също може да се нарече организация и не може да живее само по правилата на логиката или въображението. Той трябва да се опитва да ги съвместява по такъв начин, че двете противоположности да бъдат в хармония, ако не напълно, то поне дотолкова доколкото е възможно...