сряда, 15 юни 2011 г.

Малко поезия...

Преди няколко дена попаднах на това във facebook(пожелавам приятно четене):

Вятърна молба
Румяна Симова


Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
... Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!


Здравей, мое море

Здравей, моя синя тъга,
здравей, мое приливно утро,
отново при теб съм дошла,
...отново във теб се изгубвам.
Оставям нетрайни следи
по твоите пясъчни длани,
а ти с нанаситни вълни
пенливо и нежно ме галиш.
Дълбоко си, мое море,
дълбоко и твърде солено,
ти криеш безброй грехове,
и хиляди тайни споделяш.
Безмълвно преглъщаш сълзи,
отмиваш копнежи прелистени
и раждаш в душата ми стих,
а аз се сбогувам... Пречистена!

Яна Вълчева


Госпожице любов!


Госпожице Любов случайна
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни рамене.
... Бъди ти моя малка тайна.

Знам, че работиш със аванс
и си готова след минута
по уговорка – за сеанс:
половин стотачка във валута.

Напред към твоята квартира
в дъжда с последния трамвай,
със който също се прибира
един измокрен полицай.

И ето: стаята студена,
креват за работа готов
и после – кратка и платена,
но все пак някаква любов.

Любов пазарна, любов платена,
любов в хотели, любов по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.

Госпожице Любов, мълчи –
това е всичко, няма начин.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.

О, Богородице без лаври,
къде е твоят младенец?
Един ли мазен чужденец
с теб на безценица се гаври.

Земя като един креват –
кой с тебе вече не преспива
безропотно, без съпротива
и ти подхвърля сух комат.

В косите ти блещука фиба
като последен слънчев лъч.
Преди им казваше: "Спасиба!",
а днеска: "Тенкю вери мъч!"

Любов пазарна, любов платена –
кой както може и както свари
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.

Недялко Йорданов


Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола ти шептя, че те обичам.

Михаела Алексиева


Такава ще ме помниш и обичаш-
щастлива, лекомислена и слаба.
Изобщо на светица неприличаща,
безбожно твойте сънища ограбила.
...
Ще те прогаря моята усмивка,
под пепелта на дните ти-жарава
и дълго все за мен ще пишеш стихове,
макар на други да ги посвещаваш.

Целувка между две земетресения
ще ти вгорчава ненадейно хляба
и ще ме търсиш в мъжкото си време-
щастлива , лекомислена и слаба.

Маргарита Петкова