ТВ Задача

Вчера се загледахме в една от онези ТВ игри, дето трябва да познаеш някоя дума, да решиш задача или нещо си подобно. Обаждаш се и печелиш големите пари. Никога не съм харесвала тези предавания, ама от вчера съвсем не искам да ги поглеждам вече. Кажете ми ако греша, но как вие бихте решили тази задача:



Не съм успяла да снимам целия въпрос, но той е "Колко е сборът от всички числа и цифри?"
Как мислите вие?

Сентенция за красивите жени...

Има жени, които не са красиви и не знаят за това.Те са глупави - избягвайте ги.
Има жени, които не са красиви и знаят за това. Те са нещастни - съжалявайте ги.
Има жени, които са красиви и не знаят за това. Те са скромни - помогнете им.
Има жени, които са красиви и знаят за това. Те сами решават, какво да правят с вас...

Щастие в нещастието

Едно малко по-различно спамче...

Главоблъсканицата на Айнщайн

Знам, че това, за което пиша в момента ще се стори много смешно и елементарно за повечето математици и информатици, които четат блога ми, ноооо...
Попаднах току що то на т.нар. "Главоблъсканица на Айнщайн". Когато я измислил преди около 100 години, Айнщайн казал, че само 2% от хората по света могат да я решат.
Включва:
• 5 къщи, всяка с различен цвят
• Във всяка къща живее един човек от различна националност
• Всеки от тях предпочита определено питие,пуши определен вид цигари и гледа едно ДОМАШНО ЖИВОТНО
• Никой от 5-те човека не пие едно и също питие,не пуши едни и същи цигари и не гледа същото животно като някой друг.
ВЪПРОСЪТ:КОЙ ГЛЕДА РИБКАТА?
УКАЗАНИЯ:
1.Англичанинът живее в червената къща.
2.Шведът гледа куче.
3.Датчанинът пие чай.
4.Зелената къща е отляво на бялата.
5.Собственикът на зелената къща пие кафе.
6.Човекът,който пуши „Пал Мал”,гледа птичка.
7.Мъжът в средната къща пие мляко.
8.Собственикът на жълтата къща пуши „Дънхил”.
9.Норвежецът живее в първата къща.
10.Пушачът на „Малборо” живее до този,който гледа котка.
11.Мъжът,който гледа кон, живее до този,който пуши „Дънхил”.
12.Пушачът на „Винфийлд” пие с удоволствие бира.
13.Норвежецът живее до синята къща.
14.Немецът пуши „Ротманс”.
15.Пушачът на „Малборо” има съсед, който пие само вода.

Вярвам, че тази логическа задачка ще бъде интересна за такива като мен, които за пръв път се сблъскват с нея. А аз ще бъда благодарна, ако някой "напреднъл" и помогне да разгадая "кой гледа рибката"...
Успех на всички:)

10 прилики между новинарските емисии и сапунките

Ето ги десетте прилики, според мен:

1. Събитието винаги се върти около лошите мафиоти с връзки, които ограбват бедните и обричат щастието им.
2. Една от най-големите новини е, че някоя звезда/главна героиня/ е бременна или вече е родила
3. Дори да изпуснеш 10 епизода/емисии/ можеш да си спокоен, че през това време няма да изпуснеш нищо. Като включиш телевизора пак ще слушаш за убийства, катастрофи, близнаците на Джей Ло и т.н.
4. И двете ти разкриват условната истина, т.е. /виждаш това, което ти показват, кой знае дали нещата стоят точно така/
5. И двете траят около 45 минути
6. Като изключиш телевизора и изпитваш чувство на затъпяване - дали е заради повтарящите се вече 10 пъти епизода реплики „Педро, обичам те, обичам те, Педро!” или за „истината”, която медиите се опитват да ти втълпят, а нещо ти подсказва, че май не точно така, но не знаеш как точно..и това те кара да се чувстваш тъпо...
7. И двете най-много се коментират от възрастните хора/сериалите ги коментират бабите, а новините - дядовците/
8. И бабите, и дядовците, гледащи новини и сапунки твърде много, са еднакво изкуфяли
9. Колкото повече гледаш, толкова повече си казваш „тия филми нямат край”
10. Докато свършат 250 епизода от едната сапунка или заплетена история около някой престъпник, който най-сетне се е изправил пред правосъдието, започва следващата...

Хубаво, лошо и много лошо

Кое е хубаво и кое лошо...

Хубаво: Жена ти е бременна.
Лошо: В утробата й има цели три бебета.
Много лошо: Направил си си операция за стерилизация. Преди три години.

Хубаво: Жена ти не говори с теб.
Лошо: Иска развод.
Много лошо: Тя е адвокат.

Хубаво: Синът ти расте.
Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.
Много лошо: Ти също.

Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.
Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.
Много лошо: Има те на някои от тях.

Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен - стига толкова деца!
Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните.
Много лошо: Взела ги е дъщеря ти.

Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата.
Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти.
Много лошо: На него му стоят по-добре.

Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря си
Лошо: Тя постоянно те прекъсва…
Много лошо: …и поправя.

Хубаво: Синът ти излиза на първа среща.
Лошо: С мъж.
Много лошо: Който е твое гадже.

Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института.
Лошо: Като проститутка.
Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти.
Ужасно: Тя печели повече от теб.

Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш.
Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации.
Много лошо: И понягога себе си.

Христос Воскресе!

Според Църковния календар, два са най-важните дни в годината. Единият е денят на Христовото рождество, а другият е денят на Неговото възкресение. Днес е този втори, но не по важност ден. Днес е денят, който символизира триумфът на доброто над злото. Христос, със силата на саможертвата, е спасил душите на умрелите от вечните огньове на Ада. От този ден вече не е нужно да си евреин, за да можеш да спасиш душата си. Евреите вече са наречени "Прокълнатия народ", заради това, че са виновни за проливането на Христовата кръв и всички еврейски поколения носят греха на предците си. От този ден насетне, е много по-трудно евреин да се спаси, отколкото който и да е друг човек.
Днешният ден е символ на ново начало. Нова надежда. Надежда за живот. Възкресението символизира живота. Спасението символизира надеждата. На днешният ден всички трябва да са щастливи. Защото днес е най-големият празник в годината.
От фолклорна гледна точка...позабравила съм малко/от което се срамувам, като се има предвид, че съм учила етнография 5 години в гимназията/. Но това, което със сигурност знам е, че всеки празник е свързан с някакво магическо присъствие, което се почита и се правят други магически ритуали, за да се отчете същото това магическо присъствие. Това, което всички знаем е, че днес се чукаме с червени яйца/всъщност, според обичая яйцата на Великден трябва да са само червени, нищо че през прочутия комунизъм измислиха, че трябва да са шарени/. Червеният цвят символизира кръвта на Христос, която е пролята в името на нашето спасение. Но комунистите, с тяхната агресивна анти-християнска политика, се опитаха да изтрият тази традиция...ноооо...това не е толкова важно. Сега се смята, че първото яйце трябва да е червено. Пък и почти не се намират хора, които да боядисват само червени яйца. И в нашето семейство е така. Не че това е толкова важно. Най-важно, според мен, е да отчетем някаква почит пред Христос, защото този ден е негов. Не е важно какъв цвят е яйцето. Важното е, че когато се чукаме с яйцата и до днес казваме "Христос воскресе" и "Да...Воистина Воскресе".
Днес е денят, в който, дори да не си вярващ, е хубаво да направиш нещо добро. Да не се караш с близките си, да се държиш мило с тях. Да подадеш на просяк милостиня. Да си наложиш да бъдеш такъв, като знак на уважение. Направиш ли това, значи си уважил Христос. Това означава, че той не се е жертвал напразно. Означава, че доброто още го има в нас. И успееш ли да прекараш цял един ден, вършейки само добри дела, осъзнаваш колко удовлетворение носи всяко едно от тях и колко хубаво е да бъдеш добър:)
Весели Празници! Пожелавам много щастие, нека днешния ден бележи ново начало и неугасваща надежда за всички ви:)

Книжно предизвикателство

Ами, първо да кажа, че благодаря на Нела за предизвикателството. Играта наистина много ми допада:)
А ето ги и моите въпроси и отговори:
Въпрос 1: Кои три книги прочетохте напоследък?
Отговор: За съжаление, през последните няколко месеца чета само учебници, като се има предвид че тази година завършвам висшето си образование. Но последните "истински" книги, които прочетох бяха "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд", "Хари Потър и даровете на смъртта" на Дж. К. Роулинг и "Шестото клеймо" на Дан Браун.
За "Хари Потър и даровете на смъртта" - голяма фенка съм на тази поредица. Когато гледах първият филм се изненадах как може детски филм да ми хареса толкова много. После Иф ме зариби по телефона да прочета книгите/дотогава ги имаше само петте/, защото били много интересни. Така и направих. На всеки 1-2 седмици ходих до библиотеката, за да вземам следващата част от поредицата за малкия магьосник. Мнооого увлекателни ми бяха. Зарибих дори баща ми, с когото даже се карахме, веднъж, тъкмо бях взела петата книга, и той си я отмъкна, за да я чете на работа. А пък аз нямах търпение да разбера какво става по нататък и какво представлява този Орден на феникса, за който става дума в нея. Можете да се досетите с какво нетърпение чаках Дж. К. Роулинг да се сети да напише и другите две части. Майка ми стана фенка на филмите, много обичаше да седнем заедно и да гледаме някоя част, защото щях да и разкажа всички подробности, които си спестяват във филмовите продукции/както стана и с "Властелинът на пръстените"/. Наскоро, малко след като излезе премиерата и на последната книга, не можах да дочакам и си я изтеглих в електронен вариант. Прочетох я сякаш на един дъх. Няма да забравя. Беше лятото. Аз не работих тогава. По цял ден прекарвах пред лаптопа и четях глава след глава книгата, тогава все още на английски. Мама се прибира вечерта и аз и разказвам докъде е стигнало приключението и на нея и беше страшно интересно...Хаха. Страшна картинка сме били, сигурно. Във всяка глава ставаше нещо ново, някаква развръзка, отговаряше се на всички въпроси...няма да изпадам в подробности...
За "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд" - И на Оскар Уайлд съм фенка:)
Какво да ви кажа. Най-много ми харесват приказките му. Те са първата негова книга, която прочетох и май ще си остане любимата. А тази книга си я купих наскоро от Пингвините и страшно много ми харесва. В нея са подбрани най-добрите му изказвания в цялото му творчество, а за автора имам един по стар пост, ако се интересувате може да го видите тук.
За "Шестото клеймо" - Както "Шифърът на Леонардо", така и тази книга се характеризира със страхотен сюжет, напрежение през цялото време, докато не дойде развръзката, която се оказва леееко банална и малко...тъпа. Много ме е яд, че в стремежа си да направи краят нестандартен, интересен и вълнуващ, той го "окъква", както се казва по нашия край. Но иначе пише интересно, и двете книги са пълни с много интересни научни факти/както и доста художествени измислици, де/.
Въпрос 2: Кои три книги си купихте напоследък?
Отговор: Тук ще бъда по-кратка. Това са "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд", "Приказки" на Оскар Уайлд"/книжката, която имаме вкъщи е много стара и окъсана, реших, че искам да си я имам нова:)/ и четирите книги, които ми липсваха от седем-логията "Хрониките на Нарния" на К.С. Луис/които прочетох на английски, докато бях в Ирландия/.
Въпрос 3: Кои три книги бихте препрочели?
Отговор: Този въпрос е лесен. Веднага казвам: "Властелинът на пръстените", която и да е книга за "Хари Потър", както и "Хрониките на Нарния", "Прикзки" на Оскар Уайлд. Като цяло има много книги, които бих препрочела и още повече, които искам да си купя и да прочета. Но аз свършвам дотук. Затова мисля да предам щафетата на Ифи, Некрони и Лонганлон.
Ако трябва да направя анализ на литературата, която чета...като изключим Дан Браун и част от Оскар Уайлд...май си падам "дечко", а?...хаха. Но това е само една малка част от литературата, която ме вълнува. Като цяло харесвам всякакъв тип литература - от Стивън Кинг, през криминалетата, та чак до някои любовни романи/тях гледам да ги избягвам, защото малко си падат "промивка на мозъка"/.
Това е от мен засега. Надявам се да ви е харесало. Чакам отговорите на следващите с нетърпение:)

Оскар Уайлд и неговото творчество

Не помня дали съм споменавала преди в блога си, но близките ми и познати знаят, че съм луда фенка на Оскар Уайлд.
Нека ви запозная малко повече с личността му:

Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет. Eдин от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.


Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.
През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, роман и др.

Във викториaнска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси.Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

* Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)
* Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
* Идеалният мъж
* Жена без значение

Пише и издава също два сборника с приказки — „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Ето една малка част от любимите ми фрази и мисли в цялото му творчество:


Лорд Илингуърт: Душата се ражда стара, но се подмладява. Това е житейската комедия.
Мисис Алънби: А тялото се ражда младо и остарява. Това е житейската трагедия. - Из "Жена без значение"

Обожавам мъжете над седемдесет. Те винаги обещават вярност за цял живот. - Из "Жена без значение"

Няма разбит живот, освен онзи, чиято перспектива е окована. - Из "Портретът на Дориан Грей"

Нищо не състарява така бързо, както щастието. - Из "Идеалният мъж"

Не бях виждал някой да се облича толкова дълго с такъв нищожен резултат. - Из "Колко е важно да бъдеш сериозен"

Двете слабости на нашата възраст са потребността от принципи и липсата на облик. - Из "Колко е важно да бъдеш сериозен"

Когато хората остареят достатъчно, за да разбират повече, вече не разбират нищо. - Из "Ветрилото на лейди Уиндърмиър"

Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции - Из "Жена без значение"

На мъжете винаги им се иска да са първата любов на жената. Това е тяхната грубовата суета. Ние, жените имаме по-изтънчен инстинкт за нещата - на нас ни се иска да бъдем последният романс на мъжа. - Из "Жена без значение"

Американецът се жени рано, американката - често и се спогаждат изключително добре. - Из "Американецът"

Единствената разлика между прищявка и страст за цял живот е, че прищявката е по-дълготрайна. - Из "Портретът на Дориан Грей"

В брака привързаността идва, когато хората съвсем престанат да се харесват. - Из "Идеалният мъж"

Лондон е пълен с жени, които имат доверие на съпрузите си. Човек винаги може да ги разпознае. Те изглеждат напълно нещастни. - Из "Ветрилото на лейди Уиндърмиър"

Лорд Илингуърт: Книгата на живота започва с мъж и жена в една градина.
Миси Алънби: И завършва с Апокалипсис. - Из "Жена без значение"

Да обичаш себе си е начало на любов за цял живот. - Из "Идеалният мъж"

Колко глупаво нещо е любовта! Тя не е и наполовина толкова полезна, колкото логиката, защото не доказва нищо, винаги обещава неща, които няма да се случат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. - Из "Славеят и розата"

Винаги съм бил на мнение, че мъж, който има желание да се ожени, или знае всичко, или нищо не знае. - Из "Колко е важно да бъдеш сериозен"

Да, публиката е удивително толерантна. Тя прощава всичко, освен гениалността. - Из "Критикът като художник"

Обществото често прощава на престъпника, но никога на мечтателя. - Из "Критикът като художник"

Нищо не е така опасно като това да си твърде модерен. Рискуваш внезапно да излезеш от мода. - Из "Идеалният мъж"

Естер: Не харесвам вечерните забави в Лондон.
Мисис Алънби: Аз ги обожавам. Умните хора никога не слушат, а глупавите никога не говорят. - Из "Жена без значение"

Само едно нещо на света е по-лошо от това да те одумват и то е да не те одумват. - Из "Портретът на Дориан Грей"

Винаги, когато хората се съгласят с мен, имам чувството, че греша. - Из "Ветрилото на лейди Уиндърмиър"

Истинската красота свършва там, където започва интелектуалното красноречие. - Из "Идеалният мъж"

Има още много мисли, които бих могла да напиша, но нека да останат за някой друг път. Надявам се да ви е харесала компилацията ми.
Както се казва по ирландски...Cheers!

Малко мъдрост...

Интервю с Бог:

„Е, искаш ли да си поговорим?”- попита Бог

„Ако имаш време...”- казах аз...

„Моето време е вечно..”

„..Какви въпроси имаш към мен?”

„С какво те изненадват най-много в хората?”

„С това, че се отегчават от детството,

бързат да пораснат,

а след това искат да са деца...

...С това, че погубват здравето си, за да печелят пари,

А после харчат пари, за да върнат здравето си...

...С това, че се тревожат за бъдещето,

Забравят настоящето,

Така че не живеят нито в настоящето,

Нито в бъдещето...

...С това, че живеят така, сякаш никога няма да умрат,

А умират така, сякаш никога не са живели...”

Господ взе ръката ми и помълчахме заедно...

Тогава аз попитах:

„Като родител, какви уроци искаш да научат децата си?”

„Да разберат, че не могат да накарат някой да ги обича,

Всичко което могат да направят е да позволят да бъдат обичани.

Да знаят, че не трябва да се сравняват с другите.

Да се научат да си прощават.

Да се научат, че са нужни само няколко секунди

Да нараниш някого,

Но са необходими години,

За да излекуваш раната от обидата.

Да знаят, че богат е не този, който има много,

А този, който се нуждае от малко.

Да знаят, че има хора, които искрено ги обичат,

Но не знаят как да покажат чувствата си.

Да разберат, че двама души могат да гледат едно и също нещо,

Но да го виждат по различен начин.

Да разберат, че не е достатъчно да си прощават един на друг,

Но да прощават и на себе си...”

Моите любими сентенции

Ето някои от любимите ми мъдрости,събрани от мен през годините...


"Всеки щастлив човек е добър,но не всеки добър човек е щастлив..."
Оскар Уайлд

"Какво?!Нима любовта има нещо с ума?..."
Гьоте

"When a man kills a tiger,he calls it sport,
When a tiger kills a man,he calls it ferocity"

"Смъртта идва по-бързо при тези,които се страхуват от нея..."
старецът Паисий Светогорец

"Мнозина хвалят човека за милосърдието му,но кой намира истински човек?"
Притчи Соломонови

"Ако в злочест ден си се оказал слаб, скудна ти е силата..."
Притчи Соломонови

"Грухай с черясло глупеца в чутурата заедно със зърната,глупостта му няма да отмине..."
Притчи Соломонови

"Има само два начина да се справиш с жените...но никой не ги знае..."

"Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока."

"Времето не се губи,то винаги си е било там...хората се загубват във времето..."

"Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.."

"Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче."

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!"

"Щастието не е отсъствие на проблеми,а умението да се справяш с тях.."

А това е любимата ми сентенция,извадка от първия и последния абзац на "Птиците умират сами":
"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си , тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре , извисена над своята агония , надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка ... или поне така е според легендата....

...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт ; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние-когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме.
И все пак го правим.
Все пак го правим."