петък, 28 декември 2007 г.

Музикални спомени...

Приказвах си с брат ми преди няколко дена за музиката преди 6-7 години/пенсионерска му работа,а?/ и се сетих за някогашните си любими групи...ето ги и тях с любимите ми техни парчета. Поздрав за всички, които са ги харесвали на времето...:)











А да не забравяме и Aqua- модата...:)







Снежно време...:)




No comment...:)

вторник, 25 декември 2007 г.

Весела Коледа!

Пожелавам на всички блогъри ВЕСЕЛА КОЛЕДА! От сърце, нека всички сте здрави и много щастливи...Днес се е родил Христос. Този ден, за мен, е символ на едно ново начало. Пожелавам на всички днешния ден да бележи началото на нещо много красиво, добро и най-вече, нещо което ще ви направи мнооооого щастливи!!!


неделя, 23 декември 2007 г.

Britney Spears - Piece Of Me

Каквото и да казват за Бритни-то, новата й песничка, според мен е много готска. Поздрав:)


петък, 21 декември 2007 г.

My New Look

Днес пак се изживявах като модел..хихи...ама имаше причина...даже две...купих си нова туника и най-сетне си поднових русите кичури...ето и новата ми фотосесия:





...а може би просто си търся причина да застана пред фотоапарата...ех, женска суета, какво да се прави:P

четвъртък, 20 декември 2007 г.

Fashion дрешки




Ако се чудите откъде съм си взела палтото, ето ви един подходящ магазин...

My New Coat...:)

Днес най-сетне успях да си намеря палтото-мечта...и естествено първото нещо, което направих беше следната фотосесия...хехе...:P

понеделник, 17 декември 2007 г.

Усмивки от старите ленти...

Преди няколко дена изрових някакви стари снимки от времето малко преди бала ми/преди 4 години, значи/ и едвам успях да се позная...разликата между преди и сега е просто убийствена....

ПРЕДИ:



СЕГА:



Не знам дали е само от прическата...ама ми е много трудно да се възприема без русата коса сега...като си помисля, че едно време не исках да се изрусявам....хаха....ех, спомени, спомени....:)

Close 2 You - Baby Don't Go

От край време тая песничка все ми е в главата. Поздрав:)

петък, 14 декември 2007 г.

Разстоянието...



19:30 ч...Петък. Още половин час и щеше да приключи с работата за тази седмица. Работата в хотела беше твърде отегчителна. Крайно време беше да си намери някоя смислена работа, някоя „истинска” работа...От месец насам не беше спирала да търси нещо по-добро, но засега резултат нямаше. Вече бе изчерпала всички възможности и сега не и оставаше друго, освен да чака. Краят на седмицата винаги и се увиждаше страшно много. Погледна към окачения на стената часовник, оставаха 20 минути. В лобито влезе жена, на възраст може би към 50-те, но чертите и бяха доста запазени, единствено изражението на лицето и издаваше годините и. Огледа широката зала, после приближи към рецепцията и любезно попита за свободни стаи през идния уикенд. Обслужването беше бързо. Резервация за стая с двойно легло, за събота и неделя, закуска от 8 до 10ч. Уговориха цената и разговорът приключи с „лека вечер” „всичко най-хубаво и на Вас”.

Отново остана за момент сама. В лобито нямаше никой. Погледна отново към часовника. Още 15 минути...Не се чуваше никакъв звук. Тя пое дълбоко дъх и звукът от въздишката и отекна в цялата зала...

...Минута по-късно се появи колежката, която трябваше да я смени. Беше приятно момиче, студентка, също като нея. Днес беше усмихната, явно в добро настроение. Разказаха си набързо „клюките” от университета, преподавателите, колегите, после преминаха на темата за последните намаления на обувки в Mall-а, както и за най-новия парфюм на Кристина Агилера и Кайли Миноуг. Малко преди да и свърши смяната, тя даде отчет на колежката си за новостите из хотела, за новите резервации, както и новодошлите гости в хотела.

Вече беше 20:01ч. Време беше да се прибира вкъщи. Най-сетне...цял ден си мечтаеше за момента, в който ще се прибере вкъщи, ще захвърли всичко и ще се отдаде на един дълъг, релаксиращ и едновременно с това освежаващ душ...Оправи се набързо в стаята за персонала, сбогува се с всички и излезе навън.

***

Подухваше лек есенно-зимен вятър, но тя беше добре облечена. Апартаментът и беше наблизо, затова не и се налагаше да използва какъвто и да било транспорт. Беше вече тъмно, но улиците бяха добре осветявани и сравнително оживени. Едни, също като нея, се прибираха забързани от работа, други, младежи, се движеха на групи и говореха разпалено за купонът, на който отиваха. Имаше и тук-там двойки, които излизаха на кафе или ресторант, за да прекарат вечерта заедно...

***

Всичко това го виждаше всеки ден и, като че ли, се беше научила да не обръща внимание на хората, просто ги приемаше за част от ежедневието си. Докато не мина покрай алеята в парка. Там винаги беше идеалното място за срещи. Гледката през есента беше много романтична. И точно там на една пейка, ги видя...момиче и момче. Тя се беше сгушила в него. Той я притискаше силно и двамата бяха затворили очи, сякаш бяха заспали така. Но всъщност просто се наслаждаваха на миговете, които прекарват насаме. Времето ставаше все по-студено. Те не се движеха, стояха сгушени един в друг, но безкрайно усмихнати. Вятърът започваше да духа все по-силно, но по лицата им се виждаше само блаженната усмивка. Най-красивата и в същото време най-необяснимата усмивка. Защо не усещаха студа, защо се усмихваха, вместо да станат и да се скрият някъде на топло. Те сякаш не бяха там, а някъде другаде, студеното време нямаше власт над тях. Бяха щастливи...чисто и просто...с това, като че ли, се изчерпваха обясненията...да...щастливи...

***

И тя бе щастлива...Някога. Преди да се събуди от красивия сън, подобен на този, в който се бяха унсели тия двамата.

***

Да...тя изпращаше красиви sms-и и получаваше още по-красиви такива. Всичко беше така прекрасно...но тогава нещо се случи. Появи се най-големият и враг...РАЗСТОЯНИЕТО...колко тъпо звучи, да, но това беше най-големия и враг досега...почти във всяка връзка, която имаше досега, главния фактор за раздяла, беше то...първата и, неосъществена, любов, остана такава, защото той реши да замине далече и да остави нещата без развитие, „за доброто на всички”. Най-дългата и връзка бе прекратена, само защото тя избра да работи в съседен град и щяха да се виждат малко по-рядко, така че реакцията от отсрещната страна беше „заради разстоянието няма да можем да се виждаме...край”...това беше най-големия шок за нея дотогава. Но сега това...точно, когато реши да опита отново. Не че толкова искаше да опитва отново...но всичко беше толкова красиво...не усети как изведнъж стана зависима от едни sms-и. Искаше да го чува непрекъснато, да бъде с него...типичните симптоми за...и тя не знаеше вече за какво... Изведнъж беше забравила за всички уроци, които животът я бе научил. Та нали той също беше далече. И след като знаеше, че трябва да се пази, защо избърза така? Защо се вкара в този филм? Сега трябваше да сърба всичко, което сама си надроби...Никога повече...никога повече не трябва да прави така...никога, нали? Той сам избра така. Той взе това решение. Както всички други досега. Не тя се отказваше от трудната връзка „от разстояние”. Някой друг вземаше решението вместо нея. Някой друг казваше „аз не мога да продължавам така”...така че на нея не и оставаше друго освен да се съгласи...и сега беше същото...и сега щеше да се съгласи. Щеше да направи всичко възможно да забрави и него....защото той така реши. И нищо друго не може да се направи...защото той така реши...тя щеше да го забрави. Беше силна, да..но и чувствата и бяха такива...и въпреки това, „ще успея”, винаги си казваше тя, „да, разбира се, че ще успея, просто ми трябва време”. Нямаше да е първия път, може би нямаше да е и последния път, когато щеше да направи всичко по силите си да подтисне чувствата си, да ги модифицира, може би, да убеди себе си, че това което чувства не е страст, а просто по-силна симпатия към него, която ще отшуми с времето...да, точно така...

***

Но въпреки това му прати съобщение снощи. Не трябваше да го прави...каза му твърде много и същевременно твърде малка част, от това, което изпитваше тогава...беше импулс, на който не трябваше да се поддава. Наруши обещанието, което беше дала пред себе си. Какво означаваше това? Че е твърде слаба, за да спазва обещанията си? Твърде безхарактерна? Трябваше да се стегне...това не беше тя...това не трябва да бъде тя. Безхарактерна и слаба личност? Само това не! Ако животът я беше научил на нещо, то със сигурност беше, че слабите хора, тези без воля и характер няма да прокопсат на този свят. Трябваше да намери начин да се чувства независима. ТРЯБВА!!!

***

...После вниманието и изведнъж се отклони към светофара и пешехоната пътека, която я делеше от апартамента и, така че тя спря, за да изчака зелената светлина. Главата и щеше да се пръсне. След като светофарът светна зелено, тя пресече и се запъти към входната врата.

***

...Минути по-късно вече беше под душа...вода се стичаше по лицето и, само че беше трудно да се разбере, коя част идваше от душа и коя от очите и...
...Уви се в хавлия и застана пред огледалото...изтри лицети си и си каза „Big girls don’t cry…Пое дълбоко въздух и излезе от банята, за да се преоблече. Да, светът продължава...такъв, какъвто е бил преди и какъвто ще бъде за напред...

сряда, 12 декември 2007 г.

Aiiiii!Pod!


понеделник, 10 декември 2007 г.

Денят започва...

Напоследък ми е дошла музата да си пиша кратки разказчета...днес реших да споделя един от тях с вас...Ето го и него:

6:30ч am- алармата се раззвъня. Твърде рано, за да се буди човек в събота сутрин. И въпреки това тя се размърда. Часът е идеален за един събуждащ и успокояващ джогинг в парка. За нея нямаше нищо по-хубаво от сутрешния джогинг. Това беше мултифункционална дейност – полезна за здравето, за фигурата, както и предоставяща възможност да остане насаме с мислите си, да се събуди и да започне деня напълно тонизирана. Мммда...заслужаваше си да се надигне от леглото за това. Облече спортния си екип и излезе. Навън беше студено. Все пак бе късна есен. Тя пое дълбоко въздух, пусна плеъйра си и се огледа за преминаващи коли. В този ранен час и в събота...нормално беше да няма движение по улиците. Пресече улицата и се затича бавно към парка. Есенната картинка в парка и влияеше особено успокояващо. Беше красиво и спокойно. Природата винаги я успокояваше. На природата винаги можеше да се разчита. Дръж се добре с нея и тя ще бъде благосклонна към теб и никога няма да те предаде...не като хората...не като него...

Той избра да отиде далече...там, където тя не можеше да го последва...той избра да катери върхове, а не да остане до нея...оф, стига...трябваше да спре да мисли за него...та те дори не бяха се обяснили в любов...просто начина, по който се гледаха беше достатъчен, за да разбере всеки един от тях какво мисли другия. И все пак той си тръгна...но бяхме млади, това е...просто бяхме твърде млади и неразумни. Не трябваше да позволяваме да се разрастват тези чувства. Но, чакай малко, да позволяваме ли? Какво си мислеше тя? Той сигурно отдавна я е забравил, не трябваше ТЯ, да позволява, не НИЕ...за него всичко отдавна е минало...и тя трябва да забрави, също като него...ще забрави, да. Просто и трябва време. Сега просто си въобразява, че той означава нещо за нея. Всъщност само се чуди как биха се развили нещата, ако той беше останал с нея. Да, точно това е....

Постепенно излезе от лекия транс, в който бе изпаднала докато тичаше по алеите в парка. Спря и се огледа. Беше стигнала доста далече, без да се усети. Усети хладният утринен въздух, навлизащ в дробовете и. Дишаше тежко. Плейърът звучеше тихо в ушите и. Погледна часовника си. Беше време да се прибира вкъщи. По пътя на връщане успя да си наложи да мисли за по- практични мисли, като например да напазарува, да изчисти къщата, да нахрани котката, да направи обяд...

Прибра се и още с влизането се запъти към душа. Хвърли мръсните дрехи и се настани под топлата струя...мммда...това е...освежаващия душ подейства. Излезе от банята и до няколко минути вече чувстваше прилива на енергия в нея...

Денят започва...

Green Day - Boulevard Of Broken Dreams




Тая песен бях забравила колко много ми харесва...вярно, че е малко депресарска, ама мене пак ме радва. Поздрав за всички, които я харесват:)))

Johnnie Walked

четвъртък, 6 декември 2007 г.

Презерватив...




Ето на това му викам аз презерватив...:)

петък, 23 ноември 2007 г.

Романтик или практик...


Романтик или практик? Ето какви са скромните резултати от последната ми анкета на тема "Каква натура предпочитате да бъде вашата половинка- романтична или практична?":

- 75 % смятат, че е по-важно половинката да бъде романтик по душа. Те са на мнение, че колкото и да е нужно да се обръща внимание на ежедневните проблеми, ако в една връзка няма романтика и тръпка, то тогава тази връзка не би се различавала от връзката между най-добри приятели/ки.
-25 % от запитаните смятат, че романтиката е хубаво нещо, ама ако не се разсъждава малко по-реално, нещата бързо ще загаснат и няма да просъществуват...
И сега следва да се направи коментара: Ама никой не е само романтик, или само практик. Всеки носи в себе си и от двете и в баланса между тях му е цаката. Ами да, ама винаги едното преобладава, по-малко или повече от другото. Но има и друг related въпрос, който винаги ме е мъчил: Дали е по-добре да си намериш, някой като теб или трябва да действаш на принципа с различните полюси...ако си романтик, трябва ли да си търсиш себеподобен или напротив...да си намериш някой, който разсъждава по-реално за нещата и ще те държи, както се казва, "здраво стъпил на земята", но пък няма да те разбира за всичко, защото просто ще гледа по друг начин на живота...ами ако си практик, на какво би заложил: на такъв като тебе, с когото да си правиш идеалните планове за в бъдеще или на романтичната половинка, която ще те откъсва от ежедневието, за да те пренесе за малко в нейния/неговия свят, където всичко е прекрасно, но ще ти е ясно, че после пак се връщаш into the real world и един вид ще живееш "2 живота", и накрая нито единия го живееш както трябва, нито другия...
Ииии...въпросът така и си остава отворен за мен...Pleease, help me solve this mystery...

неделя, 18 ноември 2007 г.

Грузинският език...


На това заглавие сега следва да се даде коментара: "Ай стига вече с тоя грузински, де"...хехе...ми да, ама не..вече почнах да уча грузински...
Първото впечатление-уфффф, няма друг такъв език. Едни йероглифи, дето не ми приличат на нищо типично, а после едно произношение, дето го няма никъде...но сред думите имаше някои, които особено много ме забавляваха, например:
1. Цициля - малко пиле
2. Гого - момиче
3. Коцна - целувка

Ама най-якото е: Еби- окончание за множествено число. Представете си как звучи всяка дума в множествено число. "Маймуни" е една маймуна на български, а повече маймуни- "маймунЕби", а освен маймуните имаме "тучЕби", "датвЕби", "тамтамЕби" и т.н. ...:)))

Спомени с Нели Фуртадо...

Наскоро си припомних една хубава песен, която ми беше любима по едно време, а именно Nelly Furtado- All Good Things (Come To An End)...Някои мои познати ми казваха, че била много депресарска, ама мене ме успокоява. Поздрав за всички, които я харесват...Enjoy!



понеделник, 12 ноември 2007 г.

Грузинска музика

Може да стана вече смешна, ама напоследък яко съм се зарибила на грузинска вълна, та сега ви представям последното си откритие...грузинския рап и една мноооого яка песен, наречена Грузинска легенда...На мене ми допадат много...Enjoy!

неделя, 11 ноември 2007 г.

The Mighty Jungle...

събота, 10 ноември 2007 г.

Сладко или солено...

Ето и резултатите от анкетата:
- 60 % от запитаните са отговорили, че предпочитат сладката храна пред солената
- 40 % от анкетираните са отговорили, че соленото ги изкушава повече, отколкото сладкото

Какво мога да кажа по въпроса. Винаги съм обичала повече соленото, но като че ли винаги съм била заобиколена от "сладкари". Така че 60/40 е доста добро съотношение.
Странно ми е, когато някоя приятелка каже: "Ох, как ми се хапва тортичка" или "яде ми се вафла" или "убивам човек за нещо сладко в момента". А на мене никога не ми се е случвало така да примирам за сладко. Любимият ми щанд в магазина е тоя със мръвките, те винаги са ме изкушавали много повече от щанда със сладките, било то скалички, подковки, ягодки, прасковки, целувки, милувки, сърца и т.н. Ама в моето обкръжение съм от малкото. И като че ли повечето ми познати, които обичат повече мръвка са мъже...ужасно...сигурно ми има нещо...в смисъл афенитета към соленото приоритет на мъжете ли е само? Или съм си нормална? Винаги съм се чудила...Вие как мислите?

петък, 9 ноември 2007 г.

Harry Potter In The Hood

Не знам за вас, ама аз се смях мнооого...:)


четвъртък, 8 ноември 2007 г.

Още от красива Грузия

петък, 2 ноември 2007 г.

Fergie - Clumsy

За пореден път хит...Моята любимка Fergie никога не ме излага...:)))



петък, 26 октомври 2007 г.

За домакините, които работят...

Ето, че дойде време да огласим и резултатите от последната анкета, която беше на тема: "Възможно ли е една жена да бъде едновременно добра домакиня/включително и в отглеждането на децата си/ и добър префесионалист в работата си?"
88 % от гласувалите са позитивно настроени и вярват, че ако поиска, жената би могла да се справи с работата и домакинството
Останалите 12 % от гласувалите са на мнение, че домакинството също е професия, която иска да се отдадеш изцяло на нея, затова жената трябва да избере коя професия иска да практикува. За тях домакинство и работа е като носене на две дини под една мишница. Твърде трудно и по някое време едната пада на земята.
Моето лично мнение е някъде по средата. Съгласна съм и с двете страни. Наистина не е лесно да мислиш за това какво му трябва на детето, какво да сготвиш на любимия, за да го зарадваш и в същото време да процъфтяваш в професията си, да се издигаш в кариерата и да предлагаш нови и интересни проекти пред шефовете...на моменти изглежда невъзможно. Но аз мисля, че е не е чак толкова impossible. Може би не е лесен живот за всяка жена, но ако започнеш по-отрано да се грижиш за дома, за собствената си къща, по-късно ще ти е по-лесно и не толкова натоварващо. Без да се замисляш много много ще ти изникне в акъла рецептата за любимата манджа на любимия. Ако редовно чистиш, ще си спомниш кои дрехи трябва да са хвърлили твоите хора за пране, дали си хвърлила боклука или дали има нужда да се мият прозорците скоро...И всичко това можеш да си го припомниш само на път за вкъщи. Което значи, че мислите ти по време на работа са насочени само към работата...Е, тук идва въпроса, че няма да имаш толкова време да помислиш за себе си...но за това казвам, че не е за всяка жена. Но когато имаш деца просто не мисля, че изобщо има смисъл да се обсъжда този въпрос. Това е за жени, които обичат да мислят за другите повече, отколкото за себе си, за такива жени, които се чувстват щастливи, когато любимите хора са щастливи.
Затова моето мнение е:Кариера и домакинство- да. Но кариера, домакинство и време за себе си- most certainly NOT...

понеделник, 22 октомври 2007 г.

Грузия - страната на виното


Грузия е далечна, митична и романтична страна - обвита в сказания и легенди. Именно тук Язон открива Златното руно, също тук Прометей бива прикован на планината Казбек, след като открадва огъня от боговете, и тук по бреговете на река Терек е живяло безстрашното племе на амазонките...
Ето това е страната, която искам да посетя в момента най-много...а ето на каква информация попаднах тук

Blero - Sexy Moves

събота, 20 октомври 2007 г.

Yves LaRock - Rise Up

От доста време насам се опитвам да разбера как се казва тази песен...страшно много ме радва...Enjoy!




петък, 19 октомври 2007 г.

четвъртък, 18 октомври 2007 г.

Мъдростта на приказките...

И така...за детските приказки...

Един от много често задаваните въпроси в ежедневието на хората, не само в наши дни, но и преди това, е „Как може да има такива, които още се радват на детските приказки?”

Но за да си отговорим на този въпрос, е редно да се замислим първо: какво представлява приказката? Обикновено, първото нещо, което се сещаме е, детска история, която има за цел да стигне до някакъв поучителен край за малките дечица, да ги научи на основните правила на живота, морални и други неписани закони, които ще им трябват, някой ден, за да могат да се справят сами с ужасно трудния живот. Дотук всичко звучи много добре, деца сме, научаваме, че който зло мисли, зло намира, че който е незлоблив и прави всичко по правилата, раздава се за тези, които обича, някой ден става безкрайно щастлив и живее happily ever after...И така растем малко по- малко, колкото повече изоставяме приказките, толкова повече научаваме за другата страна на живота...т.е. несправедливата, истинската страна на живота. Добре, този келеш едва е навършил 18 и вече кара последния модел на БМВ, защото татенцето му е изкарало мръсни пари, оная си изкарва дипломата в университета, защото спи със половината катедра, в държавата ни е пълно с политици, които си пълнят гушите за сметка на данъкоплатците, а се сещат да оправят малко улиците само когато дойде време за избори...и тази картинка започва да измества, малко по-малко, щастливата и наивна представа на малкото дете за това, какъв ще бъде неговия живот. Всяко малко момиченце си мечтае да се омъжи за красивия и вечно обичащ я герой. Всяко момченце си мечтае да бъде този герой, който спасява света от лошите и накрая взима най-хубавата мома в кралството. Но нещата всъщност не са точно такива. Живеем си живота, всеки ден се сблъскваме с поредната доза злоба от страна на външния свят, който продължава да излива отрицателната си енергия, натрупана от безброй комплекси, от факта, че този нещастно-жененият контрольор не може да си го излее на жената, както си му е реда, а го прави със първия срещнат човек, който изглежда малко по-злобен от нея...и идва момента, в който ни писва от този така сив свят, толкова различен от детските представи, в който даже не съществуват такива герои, които да правят всичко в името на жената, която обичат и е пълно с мумии, които се мислят за принцеси, само защото носят нещо крещящо, което са чували някъде, че се нарича „мода”. Тогава се прибираме вкъщи и пускаме телевизора. Върви реклама на анимационен филм, репродукция на стара приказка, която си спомняме, че сме чели като малки. Една от любимите ни, по онова време. Толкова увлекателна и с така хубав край. Не се страхуваме, какво ще стане накрая, защото знаем, че в детските приказки краят винаги е хубав. Няма как да се почустваме зле, защото доброто винаги побеждава. Тогава отваряме стария килер, където са струпани всички стари книжки с приказки. И тогава идват спомените, поуките, осъзнаването на всички скрити поуки, които не сме забелязали като малки. И идва най-важното прозрение: Когато бяхме малки никога нямаше да разберем какъв е смисълът на саможертвата в „Малката русалка” и „Славеят и розата”, защо трябва бедния градинар да умре накрая така във „Верния приятел”, защо душата на рибарят никога не се връща в „Рибарят и неговата душа”, а защо великанът трябва да умре точно когато се променя и става добър с децата в „Себелюбивият великан”, както и толкова много поуки. Всяка приказка носи своята поука.

И колкото повече четем, толкова по-интересно става. Колко е важно да знаеш, че в баснята за лисицата и враната, Кумчо Вълчо и Кума Лиса, няма добър и лош, а има само хитър и глупав. Жестока истина, с която всеки от нас се среща ежедневно. Да не говорим за приказките на Оскар Уайлд, съдържащи мъдрости, които могат да разтърсят дори философ.

Просто не ми остава да направя друго заключение, освен това, че всяка една поука, която се взема от приказките, няма възраст. Става дума за морални правила, които са били и си остават същите. Просто ние се променяме. Приказките ни дават образец, какви трябва да бъдем, но ние правим грешки, понякога заради околните, понякога заради нас самите. Не израстваме такива, каквито ни се иска. Но дори да не можем да бъдем идеалните принцове и принцеси, няма нищо лошо от време на време на да се връщаме to the Source/първоизточника/ на онова щастие, към което сме се стремили и може би сме щели да стигнем, ако бяхме такива, каквито са героите, за които обичаме да четем...

сряда, 17 октомври 2007 г.

За детските приказки

Изключително ми е приятно да съобщя резултатите от анкетата тази седмица.
И така, на въпроса "Радвате ли се още на детски приказки?",
95 %/16 души/ са отговорили "да", а едва 5 %/едва 1 гласувал/ са отговорили "не".
Какъв друг извод би могъл да се направи, освен , че т.нар. "детски" приказки, всъщност, съвсем не са само за деца.
Мисля сега да приключа с коментара, но мисля да напиша една статия, посветена на темата за детските приказки и начина им на възприемане от възрастните...Coming soon...

четвъртък, 11 октомври 2007 г.

Funny Signs

събота, 6 октомври 2007 г.

Накратко за насилието

Последната анкета/беше преди толкова много време/, на тема "Кой е виновен за насилието в училище?", ето резултатите:

- държавата- 22%

- родителите- 45%

- колебаещи се- 33%

Резултатите за мен са удовлетворяващи. Въпреки, че със всяка следваща анкета, броят на гласувалите драстично намалява...нямам какво да коментирам относно темата, но ако някой реши да повдигне въпроса, ще се радвам да поразсъждаваме заедно...:)

Да работиш в хотел

There and back again...Recepcionist's tale, by Snejka Baggins/шегичка/

Много се радвам, че най-сетне намирам време да публикувам някой друг пост, в който да опиша последните си преживявания, както и да наваксам с публикациите и коментарите на останалите в блого-обкръжението ми:)

Започвам първо с причината, поради която отсъствах толкова много време. Намерих си работа в Търново. Администраторка в един хотел, който е съвсем близо до квартирата ми:), но смените са по 12 часа. Мога да отговарям на коментари само когато съм нощни смени, но и тогава ми е малко изтормозващо, защото няма фонетичен български, а отдавна съм изгубила тренинга с другия...
Повече за самата работа- нищо кой знае какво, най-важното е да знаеш нужната информация, за да можеш да отговаряш на телфонните обаждания, да се държиш любезно със всеки, но същевремено и да не позволяваш да ти се качват на главата/това последното все още го тренирам/. Работата щеше да е идеална, ако не беше един наглед малък, но в действителност огромен проблем- шефката...не познавам по-голяма истеричка. Такива хора като нея, в един момент врякат и те обвиняват защо не си свършил нещо дето не е било твое задължение, а след 5 минути вече се държат сякаш нищо не е станало...не знам...ще оставя на вас да решите..мога да дам поне десетина примера, с които да ви убедя колко е изпаткала, но не желая да отделям толкова много пространство в поста си за нещо, толкова НЕ-заслужаващо внимание.
Темата на поста ми е вдъхновена от друго събитие в хотела, което преобърна изцяло представата ми за "руската" страна на нещата, и по-точно Грузинската.
Става дума за следното...След като минах една седмица обучение в хотела, в понеделник/01.10/ беше първия ми работен ден, а предната вечер се бяха настанили момчета, юноши, старши и всякакви от отбора по канадска борба на Грузия. За тези, които не за запознати- тази седмица беше световното първенство по канадска борба и близо 40 страни бяха дошли с представителите си, за да се състезават във спортната зала на нашето китно градче...Всички хотели бяха пълни. В нашият хотел бяха Грузинците...Не знам дали е заради това, че ми е за първи път, но трябва да ви кажа- тези хора са невероятни. Никога не съм виждала толкова добри хора, предани един към друг, любезни и културни. Във всяка една стая/по думите на камериерката/- икони, всяко легло- оправено след като напускат стаята за състезание, няма смисъл да подчертавам комплиментите към мен и колежката, за това колко добре си вършим работата, колко красиви българки сме били/но не казано по вулгарен начин/. Никога не са се опитвали даже да ни докоснат за да се правят на интересни. Не бих могла да опиша колко е приятно да се работи с такива хора. Някак си- хубаво ти става, когато виждаш толкова сърдечни хора покрай себе си. Дори отношенията ви да са само делови. Снощи беше последната ми смяна, няколко от тях останаха с мен до към 3ч. посред нощ само за да ми правят компания, да не ми е скучно. Те самите признаха, че страшно харесали мен и колежката Деси/тя ми е почти колежка и в университета, в един поток сме:)/, за това че сме били много добри с тях...а то няма как да не си добър с тях, те са толкова готини, че просто ти прави удоволствие да им направиш кафе и закуска рано сутрин...днес им направих последнта закуска, тази вечер си заминават, а аз съм вече в Габрово...толкова много ще ми липсват. Тази седмица, която изкараха тук ще я помня винаги. Те самите казаха, че страшно много ще им липсваме ние в хотела, а и цялата атмосфера на Търново и страшно много съжалявали, че състезанието им свършило вече...А като си помисля, че едвам се разбирахме, защото имаше само един от тях, който говореше английски що годе, по-голямата част разбираха руски, но никой перфектно, а аз като се опитах да кажа няколко елементарни лафа на руски и осъзнах как 5 години в гимназията нищо не съм запомнила/а едната година даже ходих на олимпиада и за малко да се класирам за трети кръг/...но малко по малко си свикнахме. И тъкмо когато си поприпомних старите знания...и те си заминават...подсмрък...Наистина ще ми липсват много. Разменихме си е-мейлите с някои от тях, но не знам какво ще излезе от цялата работа...много ми се иска да не губя контактите си с тях...но както се казва на руски "поживьом, повидим"... а дотогава...в понеделник ще отида сутринта на работа и ще заваря един празен хотел, който ще навява само леки спомени за една прекрасна седмица, първата и най-добрата работна седмица, която съм имала...

четвъртък, 20 септември 2007 г.

Смях и закачки...

сряда, 19 септември 2007 г.

За проституцията

"За" или "против" узаконяването на проституцията?
За
8 (80%)
Против
2 (20%)
Все тая
0 (0%)
Колебая се
0 (0%)


Получени гласове: 10

Това са резултатите от последната анкета. Малко съм пристрастна по този въпрос, затова предпочитам да не коментирам.

вторник, 18 септември 2007 г.

Варварска история

Преди малко попаднах на един линк и се чувствам задължена да го споделя. Знам, че нямам много читатели, но ако някой от тях може да ми помогне да разпространя това, ще бъда благодарна...На мене ми се струва варварско, а на вас?



Вкусове и предпочитания

Вчера си вървя из "Била" и си разглеждам новата колекция на сапуните "Camay" и си мисля как, ако мога, бих си купила всички разновидности на този сапун/обожавам всякакви видове сапунчета, ама "Camay" са ми любими/ и реших да напиша пост за аксесоарите, без които не мога.
И така...тъй като вече подхванах темата за сапуните, ето снимката на най-новата ми слабост:











Така...следващият аксесоар, без който не мога: балсамът за лесно оформяне на къдрици на "Sunsilk"/не че съм кой знае колко къдрава, но все пак се опитвам да добия максимално много чупки в косата си/:












Друг аксесоар, който не заменям е дезодоранта ми "Rexona", а той изглежда така:












Дотук беше с аксесоарите. Преминавам на храната, която не заменям за нищо на света...
Тук включвам:
1.Кисело мляко "Боженци"
2.Чай "Pickwick" с хибискус, шипка и праскова
3. Айс кафе "Nescafe Cool"

А ето и как изглеждат те:





Това са, като че ли, моите незаменими аксесоари и храни...А кои са вашите?

понеделник, 17 септември 2007 г.

Красивата страна на "Властелинът"

Тъй като съм още на вълна "Властелинът на пръстените", и този път ще публикувам нещо, свързано с тях..Само че този път снимките не са смешни, а по-скоро шедьоври на изобразителното изкуство...Enjoy:)


неделя, 16 септември 2007 г.

събота, 15 септември 2007 г.

Забавни дефиниции

Преди няколко дена, както си седях вкъщи пред компютъра, в съзнанието ми се появи един забавен спомен от детството, на който и до ден днешен не спирам да се смея. Сещам се, че едно време много обичахме да изказваме смешни дефиниции за дадени думи, които със сигурност не са така описани, ако проверите в някой тълковен речник, но по един или друг начин, звучаха забавно достоверни. Давам ви няколко примера..

Какво е:

Сила- да нахлупиш тенджера на главата си и да се набираш на дръжките

Нахалство- да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш след това за къде се е разбързала

Смелост- да се изходиш пред вратата на борец и да позвъниш за тоалетна хартия..

Бързина- да се изплюеш от дванадесетия етаж на блок, да слезеш до магазина за чаша сок и да успееш да се върнеш на време, за да подложиш чашата сок под падащата слюнка

Търпение- човек със разтройство да чака такъв със запек да освободи тоалетната

Това е всичко, което се сещам в момента, но ще се радвам ако обогатите речника ми с подобни дефиниции или пък ми дадете други разновидности на тези които са вече написани:)

четвъртък, 13 септември 2007 г.

Nicole On The Move...

Чудех се кога ли ще дойде време и Никол, също като колежките си Гуен Стефани, Фърги, Мутя Буена и доста други, да напусне топлото гнездо и уюта на колективната група, и да направи собствен сингъл...явно и на нея и дойде времето да бъде самостоятелно момиче...сега да видим каква ще я вършат останалите пет мацки от групата, при положение, че досега единственото, в което бяха добри беше да танцуват и да показват снажните си фигури...
За тези, които не са гледали новата песен на Никол, можете да го направите тук...Enjoy:)

сряда, 12 септември 2007 г.

Относно хомосексуализма

Ето и резултатите от анкетата на тема "Какво е мнението ви за хомосексуализма?":

-7 % от запитаните са гласували "за" хомосексуализма. Те разсъждават "модерно", смятат че много от постиженията ни се дължат на хомосексуалисти и такива хора трябва да се поощряват за това, че са различни, а не да се подтискат.

-30 % от гласувалите са "против" хомосексуалистите, не одобряват това, че педерастията и слабостта на все повече хора към същия пол се увеличава все повече, а за някои тя е като модерен начин на мислене; смятат, че този "дефект" у хората трябва да се премахне, а не да се поощрява.

-38 % от гласувалите са твърдят, че няма значение каква е сексуалната ориентация на човек, стига отношенията му с хората и всичко останало да са същите, каквито са при т.нар. "Straight" ориентирани.

-23 % от запитаните се колебаят на тази тема; не са безпристрастни, но не са сигурни на коя страна е най-разумно да застанат.

вторник, 11 септември 2007 г.

Малко мъдрост...

Интервю с Бог:




„Е, искаш ли да си поговорим?”- попита Бог

„Ако имаш време...”- казах аз...

„Моето време е вечно..”

„..Какви въпроси имаш към мен?”

„С какво те изненадват най-много в хората?”

„С това, че се отегчават от детството,

бързат да пораснат,

а след това искат да са деца...

...С това, че погубват здравето си, за да печелят пари,

А после харчат пари, за да върнат здравето си...

...С това, че се тревожат за бъдещето,

Забравят настоящето,

Така че не живеят нито в настоящето,

Нито в бъдещето...

...С това, че живеят така, сякаш никога няма да умрат,

А умират така, сякаш никога не са живели...”

Господ взе ръката ми и помълчахме заедно...

Тогава аз попитах:

„Като родител, какви уроци искаш да научат децата си?”

„Да разберат, че не могат да накарат някой да ги обича,

Всичко което могат да направят е да позволят да бъдат обичани.

Да знаят, че не трябва да се сравняват с другите.

Да се научат да си прощават.

Да се научат, че са нужни само няколко секунди

Да нараниш някого,

Но са необходими години,

За да излекуваш раната от обидата.

Да знаят, че богат е не този, който има много,

А този, който се нуждае от малко.

Да знаят, че има хора, които искрено ги обичат,

Но не знаят как да покажат чувствата си.

Да разберат, че двама души могат да гледат едно и също нещо,

Но да го виждат по различен начин.

Да разберат, че не е достатъчно да си прощават един на друг,

Но да прощават и на себе си...”

понеделник, 10 септември 2007 г.

Умнa или красивa?

На скоро си направих един тест, който оценява живота ти като цяло...и естествено, както и всички останали подобни тестове, които съм си правила досега, и този показа резултати, които не съм очаквала за себе си...или може би съм ги очаквала, но не искам да бъдат такива.

Става дума за това, че на всички тестове, резултатите ми са високи по отношение на външния вид, отношенията ми с хората, любовта и т.н., но винаги са на средно равнище по отношение на умствените ми способности, бързото мислене и пр. Това, естествено, ме накара да се замисля..."Абе, аз по-глупава ли съм от другите?" или "Другите дали ме смятат за по-глупава от тях", или "Това, дето си говорят тия момчета с мен, заради дългите крака, русата коса и големите гърди ли е, или затова че имам нещо в главата?"...и много други съмнителни въпроси, за които не искам да се сещам сега...но всички това доста започна да ме притеснява...особено при факта, че общувам по-често с момчета, отколкото с момичета... което ме наведе на мисълта "ами че момичетата може да те отбягват защото не си толкова интелигентна, а за момчетата може би просто не си гледка за изхвърляне"...
И тези мисли продължиха да ме глождят все по-често, самочувствието ми започна драстично да спада при мисълта, че в очите на другите аз съм едва ли не "поредното маце", дето няма да има достатъчно акъл да направи нищо смислено с живота си, ще се ожени като завърши и ще си остане една проста домакиня за цял живот. А като се има предвид, че аз наистина не съм от най-блестящите в училище, много от колегите ми със сигурност имат перспектива за по-добра кариера след като завършат...това все повече и повече ме повличаше към бездната на депресията...
Но, естествено, след всеки проливен дъжд следва слънце с дъга...И аз също започнах да мисля позитивно...Казах си "Защо трябва да разсъждаваш така?", "Това, че не можеш да мислиш логически, не значи че не си умна", нали навсякъде по книгите по Мениджмънт и управленски умения си чела за типовете темперамент и характер у хората. Във всеки тип човек могат да се намерят полезни качества, важно е само да знаеш по какъв начин се стимулира всеки един от тях/този учебник наистина беше много интересен/...Започнах да се успокоявам малко по малко и след като си наложих да си спомня малко повече, се сетих, че там също така пишеше за това, че има два основни вида мислене - творческо и логическо. Това че принадлежиш към творческото не те прави по-глупав от другия...Това просто те прави по-различен и с особено въображение. Но това че имаш логическо мислене, не значи че си еднакъв със всички останали от тази група. Значи, че на тебе може да се разчита в ситуации, които изискват такъв вид разсъждения. Но така или иначе, никоя организация/било то в живота или бизнеса/ не би могла да се справи само с еднотипно мислене, било то само творческо или само логическо. Човекът, като едно комплексно същество, също може да се нарече организация и не може да живее само по правилата на логиката или въображението. Той трябва да се опитва да ги съвместява по такъв начин, че двете противоположности да бъдат в хармония, ако не напълно, то поне дотолкова доколкото е възможно...

Хороскоп на цветята/Част 12/

Ето, че дойде ред и на последната зодия от хороскопа- Риби. Цветята, които завършват този цветен зодиак са Мимоза, Нарцис и Лилия.












Мимоза/20-29 февруари/


Хората от този знак са с повишена чувствителност. Мимоза е склонна към саможертви и свръхсамовзискателност. Заплашват я инфаркт и язва в стомаха. Те са доверчиви до наивност, а подозренията им почти винаги се насочват към погрешния адрес. Мразят скандалите и това дава основание на някои да ги смятат за глупаци.
Мимоза имат усет към изкуствата и са превъзходни проектанти и блестящи хирурзи. Умни и конструктивни, тези хора притежават фини артистични вкусове и се заобикалят с подобни на тях.
Главната и определяща черта в характера на Мимоза е живата фантазия и необходимостта от промени. Ето защо често прелитат от любов на любов. На симпатиите им отговарят Нарцис/1-10 март/, Камелия/1-10 октомври/ и Перуника/1-10 януари/. Не могат да се разбират с Орхидея/1-10 ноември/, която считат за твърде жестока.






Нарцис/1-10 март/

Силната им интуиция граничи с телепатия. Те никога няма да ги подведе и винаги се доверяват на усета си. Любовта им е трудна, на приливи и отливи. Всичко зависи от настроенията им и е трудно да задържат до себе си постоянен партньор. В бизнеса си трябва да се пазят от Шипка/21-31 юли/, която може да ги подведе. Единствено Перуниката/1-10 януари/ може да запази любовта им винаги при себе си, тъй като с нея никога няма да им е скучно.







Лилия/11-20 март/


Лековерни, скромни и тихи хора, те са търсени приятели. Всеки би искал да е в тяхната компания, защото излъчват спокойствие и уравновесеност. Те са отлични творци, но това им е по-скоро хоби. Предпочитат работата, която ще ги обезпечи материално. Добре е да намерят колега Нарцис, на когото ще можете винаги да разчитате. Но интимните си партньори ще намерят сред представителите на зодиите Жасмин/21-30 май/ и Маргарита/11-20 юни/.



неделя, 9 септември 2007 г.

Първата сватба...

Станах на 21 години и вчера за сефте отидох на сватба…Може да ви стори странно, но е така. Но за да вникнете по-добре, ще започна историята отначало...

Преди около седмица човекът, който/така да се каже/ работи съвместно със Стилиян/приятелят ми/ му казва, че синът му се жени и страшно много държи да присъства и задължително да вземе приятелката си/това съм аз/, защото искал да се запознае с мен.

Времето мина сравнително бързо...докато се усетим и събота дойде. Оказа се, че нямам свестни дрехи като за сватба/имам една хубава ризкасъс бюстие за отгоре, но нищо за отдолу/, но това го осъзнах в петък и нямах възможност да изляза на пазар тогава, за да си харесам нещо. В събота на обяд излязохме с баща ми, Раличка и брат ми на обяд в „Темпо” и си тръгнахме в 13.30ч, а Стилиян трябваше да ме вземе в 16.00ч, за да ходим на церемонията в общината. Това означаваше, че имам около 2 часа и половина, за да си намеря някакъв панталон и обувки, за да изглеждам нормално и да успея да се прибера и да се наглася, нагримирам и т.н., за да мога да се класирам на време. За панталонът имах късмет- намерих един страхотен панталон, точно в магазина срещу пицарията...но за обувките...не мога да кажа същото...От единият край на ценътра до другия не можах да намеря нищо, което да ми хареса или да има моя номер/малко съм висока и нося 40 номер../ или да е отворено...повечето магазини работеха да 13 ч. В края на краищата минах центъра и се запътих към подлезите на автогарата, единствените магазини, които останаха непроверени от мен и там най-сетне намерих спасението. Харесах си едни обувки, които на външен вид не бяха нищо особено, но все пак имаше нещо класическо, елегантно и ми се сториха идеални за сватба.

В края на краищата успях да се класирам на време, Стилиян ме взе, но беше възникнал друг проблем. Стилиян беше взел вече подарък/един много готин тостер на Bosch/, обаче нямахме опаковка за него...и тргъгнахме да търсим някъде/следобед в събота/ магазин, където могат да ни опаковат подаръка, който не беше никак малък...Накрая, сравнително бързо всъщност, намерихме един магазин за цветя, козметика и разни други сувенирчета, където мацката каза, че може да ни опакова тостера....Следващият половин час ми се стори цяла вечност...толкова мудно опаковане не съм виждала през живота си. Че го опакова добре, опакова го, ама това което тя постигна за половин час, всеки нормален човек би го постигнал за не повече от 5 минути...Стилиян се изнерви страшно много/на мен даже ми стана чудно как не и се развика:)/. Като свърши най-сетне и всичко беше готово...успяхме да тръгнем за общината/добре че беше близо до магазина/. Беше вече 17ч, когато отидохме пред общината и всички вече бяха излязли и чакаха да излязат младоженците. Очевидно бяхме пропуснали церемонията. След като излязоха вече се сляхме със всички и отидохме заедно до църквата и след това до ресторанта.

В ресторантът/говорим за ресторант „Балкан”/,на всяка маса имаше табели, кои семейства се предполага, че трябва да седнат на нея. На нашата, обаче, не достигаха столовете с един, защото явно някой беше дошъл без покана и затова ни преместих на една друга, където седяхме до две двойки, които дойдоха малко по-късно.

Двете двойки, с които споделяхме масата, определено бяха някакви важни клечки, по начина по който изглеждаха. Бяха на средна възраст/дето се вика не приличат на такива дето могат да имат деца, ама не и на такива дето имат вече внуци../, мъжът от едната двойка беше особено забавен..през цялото време си посръбваше и пускаше разни майтапи...общо взето добре ни предразположи да се отпуснем.

Вечерта в ресторанта започни с редовните традиционни игри и забления. Всичко беше много весело, но най-много ме трогна, когато младоженците трябваше да излязат на дансинга и да открият първия танц. Това бяха едва 4 минути, а успяха да се запечатат в съзнанието ми завинаги. Никога няма да забравя погледите, с които се гледаха един друг, как си пееха един на друг разни фрази от песента. Малко ми оставаше да се разплача/знам че по принцип плача лесно на филми ама все пак.../. За един дълъг момент и аз си представих че съм на тяхно място...чувството беше прекрасно...и сега, когат си спомням всичко това, неволно се усмихвам и си мисля „Колкое хубаво да имаш човек до себе си..”

Иначе като цяло вечерта беше доста скучна...тъй като пускаха само ретро и никаква чалга/Стилиян не танцува на нищо друго..:(../, цяла вечер седяхме на стола и не излязохме да танцуваме...и така докато не дойде време булката да хвърли букета...никога не съм предполагала/както и всяко момиче на моето място, предполагам/ че точно аз ще хвана букета...аз...дето никой не ме познава там..и защо всъщност отидохме там...ние със Стилиян няма да го хванем, тя/булката/ видя как сме разположени всички...ще се опита да ни прехвърли или да метне настрани така че да подаде на някоя нейна приятелка...няма сме ние...и изведнъж букета пада малко пред мен и аз се хвърлям рязко и успях да го хвана преди да падне и само половин секунда по-късно в него се вкопчва и кумата, но беше ясно че аз бях първата и тя го пусна...Всички почнаха да ръкопляскат, Стилиян ме гледаше весело и DJ-ят ни поздрави със следващата балада, а именно „Hotel California”/обожавам да слушам...и да си пея тази песен/...

И така, след тази случка вечерта ми мина чудесно. Не че се случваше нещо, кой знае какво, но въпреки това не можех да си изтрия усмивката от лицето цяла вечер докато си тръгнахме...И аз самата не знам защо толкова се радвам, че го хванах този букет...може би тази сватба, атмосферата или нещо друго са ми подействали здраво на психичното равновесие, защото и сега, докато си седя пред компа и пиша, не спирам да си мисля „Прекрасно е, когато двама души се обичат и са сигурни пред себе си, че искат да прекарат целия си живот заедно”...

събота, 8 септември 2007 г.

Хороскоп на цветята/Част 11/

Предпоследната зодия от хороскопа е Водолей, а цветята тук са Гербер, Зюмбюл и Паричка.











Гербер/21-31 януари/


Скромен, но елегантен, Гербер притежава достатъчно енергия, за да преодолее всички трудности. Родените под този знак са щастливи, амбициозни, добродетелни и сдържани. Хората инстинктивно им вярват. Имат финансов талант и леко сключват сделки. По темперамент меланхолични, те са дълбоко емоционални към агресия върху тях. Умеят да скриват мъката си, когато ги ограничават. Не са авантюристи и в повечето случаи се радват на спокоен и улегнал живот. Демократичен и либерален, Гербер приема пораженията без горчивина. Оцновният му недостатък е, че понякога пропуска да укрепи основите на сградата.
Герберите отлично се разбират с Орхидея/1-10 ноември/, Паричка/11-19 февруари/ и Циния/1-10 април/. Могат да са в хармония и със Слънчоглед/1-10 август/ и с Азалия/1-10 юни/, с която ще са добра семейна двойка.




Зюмбюл/1-10 февруари/


Жената Зюмбюл се отличава с любопитство и лекомислен характер, но е способна да очарова и най-непристъпния мъж. Мъжете , родени под този знак, непрекъснато се перчат по най-различни начини(културизъм, карате, бързи коли) пред лицата на срещуположния пол.

Иначе Зюмбюл са открити и непринудени хора и тяхната прямота ги кара да изглеждат агресивни в очите на околните. Външната ексцентричност на Зюмбюл е само една маска- всъщност дълбоко в душата си той(или тя) е консерватор. Понякога са бъбриви самохвалковци, но приятни за компания. Най-синтезираната им характеристика- оригинални, практични и капризни. С чар и привлекателност печелят сърцето не непостоянната Мимоза/20-29 февруари/. Може да омагьоса силното ухание на Фрезия/21-30 октомври/. Разбира се добре и с Еделвайс/21-31 декември/ и Лотос/11-20 декември/.






Паричка/11-19 февруари/




Жената Паричка на "пръв поглед" е скромна красавица, но никога не може да бъде превзета отведнъж. Мъжът от този знак, макар и не красавец, е работохолик. Паричка са умни, хитри и при осъществяването на плановете си, виртуозно ловки и безскрупулни. Винаги се съгласяват с другите, но това е само тактически ход. Почти навсякъде успяват. Не зачитат чуждите мнения и се отнасят пренебрежително към тях. Сръчни, талантливи и гъвкави, те са хора на правилните решения. Много четат, виждат и знаят. Труден е вторият период от живота им, когато плановете им се реализират с мъка. Понякога са прекалено приказливи и стават досадни. По природа са скитници, които леко се лишават от пари и комфорт. От тях излизат добри прависти, индустриалци и педагози. Голям недостатък е фатализмът им.
Добра тяхна партия са талантливия Гербер/21-31 януари/ и авантюристичния Лотос/11-20 декември/, но фантазията им може да грабне изцяло Орхидея/1-10 ноември/.

петък, 7 септември 2007 г.

Хороскоп на цветята/Част 10/

И така...продължаваме нататък...следва зодия Козирог с представители от света на цветята: Еделвайс, Перуника и Амарилис.









Еделвайс/21-31 декември/


Еделвайс е активен, агресивен и страстен. Човекът, роден под този знак, винаги е надежден приятел. Понякога може да е егоцентричен и показен, но винаги знае какво иска и как да го постигне. Слабата му/но и силна!/ страна е, че вярва единствено на себе си. Един доста горд и усамотен дух, подобно на цветето, което расте по високите планински върхове.
Еделвайсът е смел, готов да следва интуицията си и да поема инициатива. Когато е засегнат не си мери думите/прекалено честолюбив/. Родените под този знак излъчват някакъв непреодолим чар. Своенравни и интелигентни, те умеят добре да използват своята привлекателност. В любовта най-силно ги привличат родените под знака на Перуниката/1-10 януари/ и Глухарче/1-10 декември/.
Еделвайс са родени любовници. Макар и бистър ум, делови и сръчни, те проявяват слабост към другия пол. Тогава са страстни до слепота. Като цяло могат да бъдат характеризирани с една дума- независимост.



Перуника/1-10 януари/



Загадъчно цвете, растящо по планинските поляни, характеризиращо лятната топлина. Перуника са прикрити и тайнствени до стеснителност. Всъщност те са по-скоро настойчиви, силни и мълчаливи хора, които предпочитат да имат малко, но верни приятели. Надарени са с творчески възможности и всички техни действия се ръководят от здрава логика. Не им влияят чувствата и личното мнение на околните, води ги тяхната праволинейност и етика.
Понякога оставят впечатление за твърдоглавие, особено в професията си. Умеят да създават доверие у околните. В любовта ги привличат силно хората, родени под знака на нежната и скромна Теменуга/11-20 юли/, но не са безразлични и към вниманието на Белия имел/21-30 септември/ и на чувствителното Лале/21-30 юни/, които могат да разпалят фантазията на Перуника.



Амарилис/11-20 януари/


Много привлекателна личност, център на внимание благодарение на своята очарователност и дружелюбие. Прекрасен приятел и съпруг(а), с неизчерпаема трудова способност, която може да го доведе до ранна хипертония. Обект на възхищение и любов, самия Амарилис не може лесно да се влюбва. Когато е насилван да върши нещо против волята си, се отбранява бурно и несдържано. Обикновено противоположният пол изпитва неудържимо привличане към Амарилис. В любовта идеални партньори са му Теменуга/11-20 юли/, Глухарче/1-10 декември/, Момина сълза/1-10 май/ и Здравец/11-20 септември/, които хармонират емоционално с него. Има добри перспективи и с Жасмин/21-31 май/ и Шипка/21-31 юли/

сряда, 5 септември 2007 г.

Хороскоп на цветята/Част 9/

А сега и любимата ми зодия:)...Стрелец. Цветята тук са Гладиола, Глухарче и Лотос..











Гладиола/21-30 ноември/


Гладиола са трудолюбиви и изпълнителни хора, които под умело ръководство могат да постигнат много. Толерантни са и не обичат да се хвалят. Демократични във възгледите си, те умеят да приобщават другите за по-бързо издигане. Имат дарба да сприятеляват противоположни личности. Но тя е вярна предимно на себе си. Не обича да признава недостатъците си.
Елегантна и артистична, влюбена в природата, Гладиола би могла да бъде най-очарователната между цветята, ако не беше толкова песимистична. Привличат я религията, мистериозното, свръхестественото. Сантименталният и живот е твърде неспокоен. В любовта проявяват известна агресивност, в случай че някой не ги дооцени.




Глухарче/1-10 декември/


Символ на топлината. Обича свежестта, не може без вниманието на околните. Понякога екстравагантността му минава всички граници на вкуса и общоприетото. Глухарче поставя личното добруване над всичко. То е фанатично в преследването на целите си и трудно скрива гнева си. Когато е яростно, може да нанесе вреди/най-вече на себе си/. Първият период от живота им е щастлив, но втория изобилства със съпружески недоразумения. Често губят респекта и уважението, което са си извоювали преди. Имат остър ум, прецизен като компютър и са надарени с писателски талант и дар слово. Чувствата им са твърде непостоянни. Имат нужда от партньор, който да им вдъхва сигурност. Могат да се разбират добре с енергичния и смел Карамфил/1-10 септември/, с Гладиола/21-30 ноември/ и преди всичко с Лилия/11-20 март/.




Лотос/11-20 декември/



Той е символ на чистотата и екзотиката и затова много странности му се прощават. Би трябвало да бъде по-гъвкав в отношенията си с хората. Притежава великолепно чувство за хумор и е много забавен, ако пожелае. Хората, родени под този знак, са елегантни и трудолюбиви, любезни, лоялни и общителни. Умеят да използват ситуациите. Обичат да пътуват и да виждат нови неща. Лесно се пристрастяват към нещо и лесно се отказват. Не умеят да пазят тайна. Непрекъснато мечтаят за промените и новите неща. Това важи особено силно в любовта. Всъщност, подобно на Дон Жуан, във всяко ново завоевание те търсят нещо познато, което не са успели достатъчно добре да запомнят.
Обичат непостоянството и веселия нрав на Паричка/11-19 февруари/, красотата на Гергина/21-30 април/ и магическата сила на Перуника/1-10 януари/.

Хороскоп на цветята/Част 8/

Зодия номер 8 е Скорпион с цветни представители: Фрезия, Орхидея и Божур..









Фрезия/21-30 октомври/



Хората, родени под този знак са безстрашни, настойчиви и упорити, лесно печелят симпатии и са с висок морал. Ето защо, радват се на уважение. Понякога Фрезия си създава излишни грижи, прави от мухата слон и се въвлича в ненужни конфликти заради своята упоритост. Тя непоклатимо вярва в принципите си, поема отговорност и притежава необходимата твърдост да я отстоява. Нейната сдържаност може да ви заблуди- всъщност волята и е желязна. В любовта е постоянна, животът с нея е тих, спокоен и приятен. Добре се свързва с Маргарита/11-20 юни/, която е в състояние да заглади остротата на характера и. Приятни и за двете страни са срещите и с Гергина/21-30 април/, Момина сълза/1-10 май/ и Гардения/21-31 август/.



Орхидея/1-10 ноември/


Тя се отличава с потайност и загадъчност. Високото и самомнение може да я въвлече в напрегнати взаимоотношения с околните. Но тъй като се превива, без да се пречупва, където и да попадне, ще оцелее.
Орхидея е мъдра. От нея се излъчва винаги добро настроение и самоувереност. Леко се справя с всекидневните проблеми и се приспособява добре в работата. Особено голям успех може да постигне в търговските сделки с личната си инициатива. В любовта изгражда съвършени отношения със Слънчоглед/1-10 август/ и Гардения/21-31 август/, но Паричка/11-19 февруари/ ще успява да стопли сърцето им. Тъй като не са кой знае какви моралисти, Орхидея без скрупули се впуска в любовни авантюри.



Божур/11-20 ноември/


Божур е тиха и отговорна личност. Не прави прибързани заключения, държи за равенството и справедливостта. Съобразява се с околните, търси истината, зрял и благоразумен е. Може да работи упорито и обективно над сериозните проблеми, без да губи търпение. Рядко се поддава на чувства. Способен е да се сприятелява повече заради ползата, отколкото от любовно увлечение. Поиска ли, може да е и по-спонтанен, но поставя работата над удоволствията. С една дума- той е човек на действието. Жената Божур често се впуска в приключения, които могат да завършат зле. В любовта Божур са щастливи най-вече с с Шипка/21-31 юли/, Маргарита/11-20 юни/, Здравец/11-20 септември/ и Лотос/11-20 декември/. Смел и влюбчив, Божур е много привлекателен за противоположния пол. Трябва да внимава с ревността, тя е най-големия му враг.