понеделник, 29 юни 2009 г.

В търсене на лекарство против скука...

ОК, имам нужда от идеи...
Какво бихте направили, ако сте приковани към леглото/е, не буквално, имате право на ходене до тоалетна и бързо хапване в кухнята/, не може да излизате, нито да вършите домакинска работа...по здравословни причини не ви се позволява да сте твърде активни, от вас се изисква да лежите по цял ден в продължение на няколко месеца...Как ще оползотворите времето си, ако разполагате с лаптоп с интернет и телевизор с цифрова телевизия. Това дали е достатъчно, за да изкарате около 5 месеца вкъщи без да психясате или ще потърсите някакви други развлечения и хобита/които не нарушават правилото да не ставате от леглото, разбира се/.
Ето за 3 месеца до къде стигнах аз:
1. Гледах филма "Twilight"...и след това животът ми се промени тотално/хехе, ама така ми се струваше и след Властелинът, Хари Потър и Матрицата/
2. Смаях се от героя на Едуард Кълън и начина, по който си изигра ролята Робърт Патинсън, затова прочетох книгите от поредицата/тук мина някъде около месец, докато прелистя и четирите/
4. Станах фенка на всичко свързано с филма и книгите, изтеглих двата саундтрака и започнах да следя всяко интервю, изрязаните сцени от филма и даже изпробвах windows movie maker-a с елементарни клипчета, съставени от слайдшоу със снимки на актьорите и музика от филма...направих два теста във facebook за други Twilight откачалки като мен...
5. Тук идва периода в болницата - 1 месец. През това време имаше лаптоп и кабелна телевизия/не цифрова, т.е. някои дни поради лошо време се случваше да няма сигнал.../, но за сметка на това нямаше интернет и едната ми ръка беше денонощно с абокат и система, която в повечето случаи я правеше безполезна/понякога изваждах късмет абокатът не беше във вена на сгъвката на лакътя или китката, ами някъде по средата/. Когато случаят беше такъв, че все пак да мога ползвам и двете си ръце, се понаучих да рисувам...мда, и аз не съм го вярвала, не че съм станала кой знае какъв Пикасо, аматьорче съм си, никога не съм обичала да рисувам нещо различно от животни, а като малка най-много рисувах Цар Лъв, ама за мен по-добре не знам дали би могло да бъде, така че...
6. Когато нямах гореспоменатия късмет лежах и гледах филмчета и сериалчета/благодарности на иффи за сезоните на "Coupling" и "The Big Bang Theory"/, или си препрочитах по-гореспоменатите книги, или за n-ти път гледах Twilight. Като цяло най-трудния ми и мизерен период беше в тая болница, ако не беше това, че идваха да ме подкрепят приятели и близки, сигурно щях тотално да изгубя психическото си равновесие...едно е да седиш за няколко дена в болница, ама месец и нещо...ужасно е...като си помисля, че дори бях почнала да следя едни сапунки...бррр:(
7. Все пак дойде щастливия ден, когато се прибрах вкъщи, а неизменно с това идват и интернета, цифровата телевизия, хубавото легло и храна...ммм...няколко дена блаженство...наваксах с вече излезлия трейлър на втория филм от Twilight сагата - "New Moon"/жалко, че премиерата е чак в края на ноември...подсмрък/, както и с почти всички филми на Робърт Патинсън и Кристен Стюарт. Гледах и "Ангели и Демони", но както и предположих, филмът беше разочароващ, въпреки, че повече ми хареса от "Шифърът на Леонардо". Но явно тези книги не стават за екран. В книгата, някак си много по-бавно се развива действието и напрежението и загадката те държат по-здраво...На филм няма как да стане.
8. Стигаме до последните дни, през които изгледах почти всички филми, които ме вълнуват/все още не мога да намеря активен торент на филма The Summer House и Little Ashes/, превъртях една камара мини-игрички от сайта на Рефлексив, телевизията ми е омръзнала тотално, освен, когато гледам новини, или в събота и неделя, когато дават филми през целия ден.
Работата е там, че през следващите няколко месеца статутът ми "прикована към леглото" няма да се промени кой знае колко,а аз съм зациклила, та въпросът ми е: КАКВО СЕ ПРАВИ НА ТОВА МЯСТО?
Приемам всякакви идеи, стига да не е гледане на сапунки/пробвах, това само засилва ефекта на изперкването/.

неделя, 28 юни 2009 г.

В памет на един истински певец...

Мда, всеки ще каже "Още една от овцете, дето оплакват Джако ...". Работата е, че не се опитвам да се правя на интересна, нито пък се опитвам да бъда като всички негови върли почитатели...Никога не съм била кой знае каква луда фенка на Майкъл Джексън, но в същото време няма негова песен, която да пуснат и да не ми хареса, да не я запомня...Понякога просто уважаваш нечие творчество, без да се замисляш много. Поклон!