Тази сутрин открих отново танците. Покрай бременността бях забравила какво е това да танцуваш. Има нещо много яко в това да се фръцкаш и подскачаш на туист. А ако се чудите какъв е идеалния начин да съчетаете сутришния фитнес, ободрителното събуждане и приятното настроение, с което да започнете деня, ето един начин:
неделя, 13 декември 2009 г.
четвъртък, 10 декември 2009 г.
Детски песнички
Седя си с Габи, тя не спира да шава с крачета и ръчички, не й се спи. Вземам я на ръце и искам да я разсеям с някоя песничка...нищо не ми идва в главата. Толкова много песни са ми пяли като малка, как е възможно да не се сещам за нито една?
Почвам да ровя из спомените си за някоя любима песничка и изведнъж...прозрение. Чак ми става весело като си спомня - "Врабчо от завода". Любимата ми песен в трети клас. Много обичах да си я пея, а баща ми редовно ме караше да му я декламирам. Особено ако сме някъде на дълъг път. Винаги на път сме си пяли нещо. Откакто се помня обичам да си пея нещо. Явно се дължи точно на тази традиция като малка. Но "Врабчо от завода" е класика, като нарицателно в нашето семейство. Не е имало случай, някой да даде тон за "Врабчо от завода" и да не се разпеем всички.
И така почнах да я пея на Габи, и хем пея хем ми става смешно, но и аз като старите хора си мисля "ех, спомени" или "Това е то, Колелото на живота се върти"...
ВРАБЧО ОТ ЗАВОДА
Музика: Петър Льондев
Текст: Радой Киров
На завода до комина,
още през април, още през април,
Врабчо струпал перушина
и гнездо, и гнездо си свил.
Припев:
Джив, джив, джив…
Срещал всеки ден зората
бодър и щастлив, бодър и щастлив,
с човка чистил си перата,
"джив, джив", викал си, "джив, джив, джив".
Припев:…
Вярно, ще се поопуша,
ала всеки миг, ала всеки миг,
пък ще има кой да слуша
мойто "чик", мойто "чик-чирик"!
Припев:…
Почвам да ровя из спомените си за някоя любима песничка и изведнъж...прозрение. Чак ми става весело като си спомня - "Врабчо от завода". Любимата ми песен в трети клас. Много обичах да си я пея, а баща ми редовно ме караше да му я декламирам. Особено ако сме някъде на дълъг път. Винаги на път сме си пяли нещо. Откакто се помня обичам да си пея нещо. Явно се дължи точно на тази традиция като малка. Но "Врабчо от завода" е класика, като нарицателно в нашето семейство. Не е имало случай, някой да даде тон за "Врабчо от завода" и да не се разпеем всички.
И така почнах да я пея на Габи, и хем пея хем ми става смешно, но и аз като старите хора си мисля "ех, спомени" или "Това е то, Колелото на живота се върти"...
ВРАБЧО ОТ ЗАВОДА
Музика: Петър Льондев
Текст: Радой Киров
На завода до комина,
още през април, още през април,
Врабчо струпал перушина
и гнездо, и гнездо си свил.
Припев:
Джив, джив, джив…
Срещал всеки ден зората
бодър и щастлив, бодър и щастлив,
с човка чистил си перата,
"джив, джив", викал си, "джив, джив, джив".
Припев:…
Вярно, ще се поопуша,
ала всеки миг, ала всеки миг,
пък ще има кой да слуша
мойто "чик", мойто "чик-чирик"!
Припев:…
вторник, 17 ноември 2009 г.
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Бебе на борда
Нова стъпка в живота ми. Почти една година след сватбата, в новото ми семейство има попълнение - Габриела. Родена в 19.55ч на 23.10.2009г. Все още не знаем точно каква зодия е, тъй като астролозите не са съвсем единодушни по въпроса.
Ясно е, че животът ми в момента е напълно преобърнат, няма смисъл да обяснявам колко е странно чувството да си мама/всъщност аз все още свиквам с това/.
Спомените от раждането вече ми се струват някак далечни. Дори не помня какво си мислех в първия момент, в който я видях. Цялата треперих/заради напъните на всичките ми мускули, и някак имах чувството, че изведнъж са ме сложили на минусови температури/, въобще не бях в състояние да изпитам каквото и да е майчинско чувство. Просто едно силно облекчение след толкова много часове силни контракции, никакъв сън и сухо раждане накрая...и това, че беше момиче. Не бях измислила никакво мъжко име. В момента, в който ми казаха, че е мома, първото нещо, което ми хрумна "Ох, слава Богу, няма да се чудя как да се казва"...шантава работа:)
Все още се опознаваме. Всеки ден е нещо ново. Лошото е, че започнахме коликите от рано. Първият ден, когато започна да плаче и да не можех да я успокоя с нищо, направо ми идеше да се разрева с нея.
Сега съм малко по-устойчива психически. Със всеки следващ ден се чувствам все по-уверена в себе си, по-мотивирана да направя всичко, което е по силите ми, за да виждам как Габи се усмихва. Усещам как всеки следващ ден това малко човече ме променя из основи:)
Дядо ми е казвал за брат ми, когато е бил бебе: "Той е Слънцето, а ние сме планетите и се въртим около него". Хе-хе, и нашият случай е такъв. Всеки прави нещо за бебешорката. Мама кърми, сменя памперси и дондурка, татко къпе, баба пере дрешки и пелени...Страшна бригада сме:D
Ми това е. След малко Габи се събужда и ще иска да хапва, а подобно желание не се ли изпълни веднага, целия квартал разбира за това:)
петък, 16 октомври 2009 г.
Alexandre Desplat - New Moon (The Meadow)
След прослушването на саунтрака на New Moon, това определено е любимата ми мелодия, въпреки че всички песни са готски и си заслужават слушането:)
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Death Cab Cutie - Meet Me On The Equinox
Най-сетне песента към втория филм от Twilight сагата е готов и върви по МТВ:)
Ето го и него:
Ето го и него:
петък, 4 септември 2009 г.
Не е трудно да си известен:)
Когато разполагаш с повече от нужното свободно време и започваш да си намираш всеъзможни занимания, повечето от които абсолютно безсмислени...и все пак, занимание...оръжие в борбата срещу скуката. Така открих случайно един от онези сайтове, където можеш да сложиш лицето си на разни снимки и да заместиш някоя известна личност на плакат, или изведнъж да се сдобиеш с тялото на някой супер модел Ето и рецептата, за да получите резултата по-долу:
1.Набор от лични снимки
2. Този сайт...
Create your own FACEinHOLE
Create your own FACEinHOLE
1.Набор от лични снимки
2. Този сайт...
Create your own FACEinHOLE
Create your own FACEinHOLE
петък, 21 август 2009 г.
Сентенция за красивите жени...
Има жени, които не са красиви и не знаят за това.Те са глупави - избягвайте ги.
Има жени, които не са красиви и знаят за това. Те са нещастни - съжалявайте ги.
Има жени, които са красиви и не знаят за това. Те са скромни - помогнете им.
Има жени, които са красиви и знаят за това. Те сами решават, какво да правят с вас...
понеделник, 10 август 2009 г.
неделя, 9 август 2009 г.
Favourite Movie Themes Part 1
От скоро почнах да се занимавам/от скука, разбира се/ с миксирането на някои от любимите ми песни, тъй като неотдавна открих Movie maker-a, реших да си поиграя малко, а след като не е тайна, че любимата ми музика е филмовата...ето какво сътворих преди няколко дена:
Thriving Ivory - Flowers For A Ghost
Тази песен ми направи първо впечатление в този клип, страхотно направен, бих казала, по-зарибяващ е от официалния трейлър на филма. После намерих и цялата песен, която се оказа със страхотен текст и от няколко дена си я слушам непрекъснато. Enjoy:)
You disappear with all your good intentions
And all I am is all I could not mention
Like who will bring me flowers when it's over
And who will give me comfort when it's cold
She took a plane to somewhere out in space
To start a life and maybe change the world
See I never meant for you to have to crawl
No I never meant to let you go at all
Don't ever say goodbye
See my head aches from all this thinkin'
Feels like a ship God, God knows I'm sinkin'
Wonder what you do and where it is you stay
These questions like a whirlwind, they carry me away
Who will bring me flowers when it's over
And who will give me comfort when it’s cold
Who will I belong to when the day just won't give in
And who will tell me how it ends and how it all begins
Don't ever say goodbye
I'm only human
I'm only human
I'm only human...
You disappear with all your good intentions
And all I am is all I could not mention
Like who will bring me flowers when it's over
And who will give me comfort when it's cold
She took a plane to somewhere out in space
To start a life and maybe change the world
See I never meant for you to have to crawl
No I never meant to let you go at all
Don't ever say goodbye
See my head aches from all this thinkin'
Feels like a ship God, God knows I'm sinkin'
Wonder what you do and where it is you stay
These questions like a whirlwind, they carry me away
Who will bring me flowers when it's over
And who will give me comfort when it’s cold
Who will I belong to when the day just won't give in
And who will tell me how it ends and how it all begins
Don't ever say goodbye
I'm only human
I'm only human
I'm only human...
вторник, 28 юли 2009 г.
понеделник, 29 юни 2009 г.
В търсене на лекарство против скука...
ОК, имам нужда от идеи...
Какво бихте направили, ако сте приковани към леглото/е, не буквално, имате право на ходене до тоалетна и бързо хапване в кухнята/, не може да излизате, нито да вършите домакинска работа...по здравословни причини не ви се позволява да сте твърде активни, от вас се изисква да лежите по цял ден в продължение на няколко месеца...Как ще оползотворите времето си, ако разполагате с лаптоп с интернет и телевизор с цифрова телевизия. Това дали е достатъчно, за да изкарате около 5 месеца вкъщи без да психясате или ще потърсите някакви други развлечения и хобита/които не нарушават правилото да не ставате от леглото, разбира се/.
Ето за 3 месеца до къде стигнах аз:
1. Гледах филма "Twilight"...и след това животът ми се промени тотално/хехе, ама така ми се струваше и след Властелинът, Хари Потър и Матрицата/
2. Смаях се от героя на Едуард Кълън и начина, по който си изигра ролята Робърт Патинсън, затова прочетох книгите от поредицата/тук мина някъде около месец, докато прелистя и четирите/
4. Станах фенка на всичко свързано с филма и книгите, изтеглих двата саундтрака и започнах да следя всяко интервю, изрязаните сцени от филма и даже изпробвах windows movie maker-a с елементарни клипчета, съставени от слайдшоу със снимки на актьорите и музика от филма...направих два теста във facebook за други Twilight откачалки като мен...
5. Тук идва периода в болницата - 1 месец. През това време имаше лаптоп и кабелна телевизия/не цифрова, т.е. някои дни поради лошо време се случваше да няма сигнал.../, но за сметка на това нямаше интернет и едната ми ръка беше денонощно с абокат и система, която в повечето случаи я правеше безполезна/понякога изваждах късмет абокатът не беше във вена на сгъвката на лакътя или китката, ами някъде по средата/. Когато случаят беше такъв, че все пак да мога ползвам и двете си ръце, се понаучих да рисувам...мда, и аз не съм го вярвала, не че съм станала кой знае какъв Пикасо, аматьорче съм си, никога не съм обичала да рисувам нещо различно от животни, а като малка най-много рисувах Цар Лъв, ама за мен по-добре не знам дали би могло да бъде, така че...
6. Когато нямах гореспоменатия късмет лежах и гледах филмчета и сериалчета/благодарности на иффи за сезоните на "Coupling" и "The Big Bang Theory"/, или си препрочитах по-гореспоменатите книги, или за n-ти път гледах Twilight. Като цяло най-трудния ми и мизерен период беше в тая болница, ако не беше това, че идваха да ме подкрепят приятели и близки, сигурно щях тотално да изгубя психическото си равновесие...едно е да седиш за няколко дена в болница, ама месец и нещо...ужасно е...като си помисля, че дори бях почнала да следя едни сапунки...бррр:(
7. Все пак дойде щастливия ден, когато се прибрах вкъщи, а неизменно с това идват и интернета, цифровата телевизия, хубавото легло и храна...ммм...няколко дена блаженство...наваксах с вече излезлия трейлър на втория филм от Twilight сагата - "New Moon"/жалко, че премиерата е чак в края на ноември...подсмрък/, както и с почти всички филми на Робърт Патинсън и Кристен Стюарт. Гледах и "Ангели и Демони", но както и предположих, филмът беше разочароващ, въпреки, че повече ми хареса от "Шифърът на Леонардо". Но явно тези книги не стават за екран. В книгата, някак си много по-бавно се развива действието и напрежението и загадката те държат по-здраво...На филм няма как да стане.
8. Стигаме до последните дни, през които изгледах почти всички филми, които ме вълнуват/все още не мога да намеря активен торент на филма The Summer House и Little Ashes/, превъртях една камара мини-игрички от сайта на Рефлексив, телевизията ми е омръзнала тотално, освен, когато гледам новини, или в събота и неделя, когато дават филми през целия ден.
Работата е там, че през следващите няколко месеца статутът ми "прикована към леглото" няма да се промени кой знае колко,а аз съм зациклила, та въпросът ми е: КАКВО СЕ ПРАВИ НА ТОВА МЯСТО?
Приемам всякакви идеи, стига да не е гледане на сапунки/пробвах, това само засилва ефекта на изперкването/.
Какво бихте направили, ако сте приковани към леглото/е, не буквално, имате право на ходене до тоалетна и бързо хапване в кухнята/, не може да излизате, нито да вършите домакинска работа...по здравословни причини не ви се позволява да сте твърде активни, от вас се изисква да лежите по цял ден в продължение на няколко месеца...Как ще оползотворите времето си, ако разполагате с лаптоп с интернет и телевизор с цифрова телевизия. Това дали е достатъчно, за да изкарате около 5 месеца вкъщи без да психясате или ще потърсите някакви други развлечения и хобита/които не нарушават правилото да не ставате от леглото, разбира се/.
Ето за 3 месеца до къде стигнах аз:
1. Гледах филма "Twilight"...и след това животът ми се промени тотално/хехе, ама така ми се струваше и след Властелинът, Хари Потър и Матрицата/
2. Смаях се от героя на Едуард Кълън и начина, по който си изигра ролята Робърт Патинсън, затова прочетох книгите от поредицата/тук мина някъде около месец, докато прелистя и четирите/
4. Станах фенка на всичко свързано с филма и книгите, изтеглих двата саундтрака и започнах да следя всяко интервю, изрязаните сцени от филма и даже изпробвах windows movie maker-a с елементарни клипчета, съставени от слайдшоу със снимки на актьорите и музика от филма...направих два теста във facebook за други Twilight откачалки като мен...
5. Тук идва периода в болницата - 1 месец. През това време имаше лаптоп и кабелна телевизия/не цифрова, т.е. някои дни поради лошо време се случваше да няма сигнал.../, но за сметка на това нямаше интернет и едната ми ръка беше денонощно с абокат и система, която в повечето случаи я правеше безполезна/понякога изваждах късмет абокатът не беше във вена на сгъвката на лакътя или китката, ами някъде по средата/. Когато случаят беше такъв, че все пак да мога ползвам и двете си ръце, се понаучих да рисувам...мда, и аз не съм го вярвала, не че съм станала кой знае какъв Пикасо, аматьорче съм си, никога не съм обичала да рисувам нещо различно от животни, а като малка най-много рисувах Цар Лъв, ама за мен по-добре не знам дали би могло да бъде, така че...
6. Когато нямах гореспоменатия късмет лежах и гледах филмчета и сериалчета/благодарности на иффи за сезоните на "Coupling" и "The Big Bang Theory"/, или си препрочитах по-гореспоменатите книги, или за n-ти път гледах Twilight. Като цяло най-трудния ми и мизерен период беше в тая болница, ако не беше това, че идваха да ме подкрепят приятели и близки, сигурно щях тотално да изгубя психическото си равновесие...едно е да седиш за няколко дена в болница, ама месец и нещо...ужасно е...като си помисля, че дори бях почнала да следя едни сапунки...бррр:(
7. Все пак дойде щастливия ден, когато се прибрах вкъщи, а неизменно с това идват и интернета, цифровата телевизия, хубавото легло и храна...ммм...няколко дена блаженство...наваксах с вече излезлия трейлър на втория филм от Twilight сагата - "New Moon"/жалко, че премиерата е чак в края на ноември...подсмрък/, както и с почти всички филми на Робърт Патинсън и Кристен Стюарт. Гледах и "Ангели и Демони", но както и предположих, филмът беше разочароващ, въпреки, че повече ми хареса от "Шифърът на Леонардо". Но явно тези книги не стават за екран. В книгата, някак си много по-бавно се развива действието и напрежението и загадката те държат по-здраво...На филм няма как да стане.
8. Стигаме до последните дни, през които изгледах почти всички филми, които ме вълнуват/все още не мога да намеря активен торент на филма The Summer House и Little Ashes/, превъртях една камара мини-игрички от сайта на Рефлексив, телевизията ми е омръзнала тотално, освен, когато гледам новини, или в събота и неделя, когато дават филми през целия ден.
Работата е там, че през следващите няколко месеца статутът ми "прикована към леглото" няма да се промени кой знае колко,а аз съм зациклила, та въпросът ми е: КАКВО СЕ ПРАВИ НА ТОВА МЯСТО?
Приемам всякакви идеи, стига да не е гледане на сапунки/пробвах, това само засилва ефекта на изперкването/.
неделя, 28 юни 2009 г.
В памет на един истински певец...
Мда, всеки ще каже "Още една от овцете, дето оплакват Джако ...". Работата е, че не се опитвам да се правя на интересна, нито пък се опитвам да бъда като всички негови върли почитатели...Никога не съм била кой знае каква луда фенка на Майкъл Джексън, но в същото време няма негова песен, която да пуснат и да не ми хареса, да не я запомня...Понякога просто уважаваш нечие творчество, без да се замисляш много. Поклон!
петък, 16 януари 2009 г.
четвъртък, 8 януари 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)