събота, 20 декември 2008 г.

Коледно НЕнастроение


От край време страдам от липса на коледно настроение. Миналата година по това време не спирах да си тананикам коледни мелодии и да пръскам позитивизъм. А сега...цяла седмица се чувствам някак си депресирана. Дали е постбрачна депресия? Не знам. Толкова години досега подреждам елхата вкъщи с такъв кеф...От днес имам нова елха вкъщи. В новия си дом. Толкова е красива/и скъпа/, играчките са лъскави и празнични...но пак ми се струват чужди. Ми как няма да ми се струват...Откакто се помня украсявам елхата вкъщи със нашите си играчки. Слагам едни и същи гирлянди...завързвам куклите на дядо Коледа, Снежанка и малкото джудже в центъра, където само се подават иззад клонките...и винаги става красиво...защото го правя с настроение...и желание...тази година още не съм го усетила...и страшно ми липсва...Искам си го...Коледа е любимия ми празниик. Днес започнах да си украсявам елхата както ми дойде, обаче се отказах и я оставих за друг ден. Дали е защото мъжът ми не се интересува толкова от украсяване и не споделя радостта от новата елха като мен...но какво от това...и баща ми не беше кой знае какъв ентисуаст...това никога не е разваляло на мама настроението....или поне така изглеждаше. Трябва ли да имам дете/и то момиченце, щото и брат ми не беше кой знае какъв ентусиаст/, за да подреждам елхата както си е по традиция в нашата къща? И не мога да разбера защо на моменти се чувствам толкова сама, при положение, че живея в лудница от трима мъже/айде двама мъже и половина/...Как е възможно толкова дълго време тези хора да не са усещали какво е коледното настроение и въобще да не изпитват нужда от него?
Коя съм аз, обаче, за да ги променям тепърва? Не бих могла...Но как да се чувствам коледно, при положение, че близките ми са обсебени от мисли как да изкарат колкото се може повече пари, никой не мисли за ближния си...никой не иска да бъде добър, да се чувства добър и да се радва на доброто..."Ама в тази криза, кой ти мисли за тези работи"...И кво? Това може ли да бъде причина да не празнуваш нормално? Ама не е само това. Как да научиш на традиции хора, които никога не са яли постно на Бъдни вечер и смятат, че традициите са "комунистически глупости"...Как се преодолява това? Искам да знам...искам си традициите...искам оптимизъм и веселие в къщата си.
Искам си коледното настроение...

събота, 13 декември 2008 г.

Имам си диск:)

Най-сетне...след месец и половина чакане... дискът от сватбата вече е в ръцете ми...муаххахаха....
Специални благодарности на адаша за страхотната обработка/Адаш,страхотен си!/ и искрени извинения за всичкото мрънкане/...ама кога ще стане,мрън-мрън...ама не е ли готов вече, мрън-мрън.../. Той,всъщност, едва ли ще прочете това/щото май не си пада "блог-рийдър"/, ама не е важно. Аз да си кажа:)
Айде да вървя да си поошетам малко, че досега се занимавах само да гледам(BLUSH), пък довечера ще се празнуват 3 рожденни дни едновременно/моят, на Стилиян и на кръстника/.
Хев ъ найс дей;-)

петък, 21 ноември 2008 г.

Бракувана...:)

Мда...бракувах се...това е Голямата новина. Това беше причината да не пиша толкова дълго време. От близо един месец съм госпожа...Г-жа Асенова...усещането е малко по-странно от това да съм си г-ца Шандуркова, но причината я търся повече в емоциите покрай сватбата, отколкото в самия факт, че съм се омъжила.
Да започна отначало, а? ОК, започвам.
Малко след като започнах работа/месец юни/, проведохме един сериозен разговор със Стилиян по отношение на нашата връзка. Бяхме си говорили отдавна, че след като завърша и се прибера окончателно в Габрово, ще помислим за брак. Така една вечер се заговорихме сериозно по въпроса и Стилиян каза, ама на майтап "Ми казвай на майка ти да вади парите и готово". Съвсем на майтап на следващата вечер бяхме на гости при мама/т.е. моето бившо "вкъщи"/ и аз й цитирам дословно неговите думи. На това място мама като се ококори и каза "Ми разбира се, че ще ги извадя, за да оженя дъщеря си"...хаха...Така се заприказвахме кога искаме да бъде сватбата, трябва ли да има годеж, кое трябва да се резервира по навреме и кое може да почака...Същата вечер се чухме и с майка му по Skype/която работи в чужбина/ и тя също взе много на сериозно идеята и започна да задава разни въпроси по организацията на сватбата...и ние се чудим какво да отговорим...Никой от нас не се беше замислял какво коства една организация...Е, да. Ама от тогава до деня на сватбата аз разбрах какво е...Ужас...за сам човек определено е ужас...Ифф ми е свидетел как се разчекнах, докато организирам всичко. То не бяха покани, подреждане на маси, принтиране на табелки с имена, уговорки кой ще дойде, с кого, ама кой до кого иска да седне, ама водещи, камери, диджеи, менюта, сватбени торти, ритуали, цветя, оркестър за извеждане на булката...Всичко, за което по филмите булката си наема сватбен агент. Сватбеният агент си бях аз. Сериозно предизвикателство беше.
В края на краищата направихме годеж на 22.07/на тази дата тръгнахме преди 6 години/, купих си рокля от Асеновград/булчинските салони нямат обхождане там, наистина/. Сватбата беше на 26.10/Димитровден/ и беше вечерна, за разлика от редовната практика да се правят вечерни сватби в събота или обедни в неделя... И всичко свърши само за един ден. В съботата не ме пропусна и предсватбената депресия и всички митове и истини, които се носят за предсватбеното настроение на булката. А пък младоженецът - шапка на тояга...едвам успях да го накарам да си купи костюм и обувки. А ризата и вратовръзката я взехме в деня преди сватбата - събота...чудо. През целия ден валя, как сме обикаляли центъра, ние си знаем. Накрая успяхме да намерим. Защо се получи така, да търсим в последния момент... не ме питайте, мъжка му работа.
А сватбеният ден като че ли събра в мен всички емоции, които може да изпита човек. Но най-вече щастие...наистина, толкова много гафа станаха, но не успяха да свалят усмивката от лицето ми. Чувствах се страшно щастлива. Със всичките притеснения покрай тая сватба...не знам как успя да се получи. Първо, като излязох да играя хоро пред блока, ми се измъкна единия обръч на роклята пред всички, ама на мен не ми дреме, продължих да си друскам хорото. После ми падна гадния жартиер/тъй като бях със чорапогащник и се скъса да се изхлузва/, та всички разбраха какъв ми е жартиера и видяха измъкналия се обръч, който майка ми на едното завъртане успя ловко да измъкне...но да ви кажа, много по-лесно се играе хоро без него...хехе
За това кой ще командва къщата може да се каже, че сме квит, защото аз го настъпих в съвета като подписвахме, обаче когато свекървата хвърли питата, той я грабна изпод ръцете ми цялата/лакомия такава...мрън мрън/. Обаче гледахме клипче след сватбата, държа да отбележа, че свекървата я хвърли съвсем на средата, така че ако си помислите, че се дължи на нея...невинна е:)
Обаче на първият блус, на който танцувахме заедно, в момента в който станах, жартиерът ми изведнъж се свлече отново на земята. Чудно, направо. Наложи се през целия блус да си го тътря на токчето и да поглеждам все надолу да не би случайно да се вижда изпод роклята ми. След това го прибрах и се разбрахме с водещите да ме уведомят кога ще дойде номера с него, че да не се налага непрекъснато да го нахлузвам...
Така де, когато дойде момента за жартиера и букета, стана много весело. Стилиян хвърли жартиера на гаджето на бившата съквартирантка, а пък сестра й хвана букета...хаха. Догодина ще ги женим...и не си мислете, че не става така. Все пак миналата година аз гепих букета на единствената сватба, на която съм присъствала...преди моята собствена, разбира се:)
Много весел момент беше и когато мои приятелки играха с питите пред баща ми, свекъра, кръстника и кръстницата/за нея, всъщност беше торта, не питка/. Свекър ми не разбрал, че за да му дадат питата, трябва да даде пари на мацето/това същото, дето взе и букета/ и си играе и я гони да вземе питата, ама тя не я дава. Накрая всички си взеха питите, само те остават и той я гони и тя не дава...хахаха. Голям майтап падна:)
Като цяло беше страхотна вечер, всички ни се радваха. Като ни питаха накрая какво ще правим първата брачна нощ, ние казваме "Е, как какво, ще броим парите, разбира се"...хахаха:)
Истината е, че след като си отидохме в апартамента/полагаше ни се сватбен апартамент, заради това, че ползвахме ресторанта на хотела/, парите ги преброихме за около 3 минути, после се накиснахме във ваната и...за останалата част от вечерта няма да обяснявам...:)
На другата сутрин се събудихме, Стилиян се обади на свекъра, той ми донесе дрехи, за да не си ходя по рокля и се прибрахме се в новия ни дом:) Следващите няколко дни ми бяха супер еуфорични, разглеждаха се подаръци, събирахме се с кръстниците си, които винаги са били по-близки на семейството, ама е много яко да се обръщаме към тях с "Куме" или "Кръстнице", вместо по име...те са на нашата възраст, все пак:)
Ами това е. Ето и малко снимков материал, да си "подплатя" историята. Сега заминавам да правя закуска на мъжа си и ви пожелавам приятен съботен ден!






P.S. Предварително се извинявам за липсата не подреденост на снимките. Редът на сватбата е - Вкъщи, в общината, на площада, в църквата и накрая в ресторанта...Enjoy!

събота, 13 септември 2008 г.

Helen Of Troy




Страшно ми харесва тая жена...направо й се възхищавам на красотата, а който не е гледал филма, препоръчвам го. 100 пъти по-добър е от "Troy" с Брад Пит.


А мацката се казва Sienna Guillory и можете да я срещнете във филми като "Eragon", "Rezident Evil:Apocalypse", "The Time Machine", "Love Actually" и доста други...

събота, 6 септември 2008 г.

Моята фентъзи "филмово-книжна" страст


През 2001г. по широкия екран излезе филм по първата част на един от най-известните/за мен си остава и най-добрия за всички времена/ епос - "Властелинът на пръстените". Аз, разбира се, преди да гледам филма, не знаех нищичко книгата. Обаче след това всичко се промени. Поисках да го гледам пак, и пак. Страшно ми хареса играта, подборката на актьорския състав, но най-вече сюжета, репликите и цялостния замисъл, който не идва толкова от режисьора, а именно от "the source" - КНИГАТА. Колкото повече гледах тази първа част, толкова повече ми се искаше да прочета книгата. Брат ми, който също се запали като мен по трилогията, но той накрая не издържа и я купи за заветните 16лв, с меки корици от София и я прочете за 4 денонощия. Направо на един дъх. На мен ми трябваше около месец...ама беше и през учебно време, все пак...
Така де. Да не се отклонявам чак толкова от главната идея на този пост. Мисля че успях да опиша картинката, в която един филм успява да ме накара да прочета книгата, по която е направен.

Година или две по-късно, съвсем случайно ми хрумна да взема видеокасетата "Хари Потър и философския камък". Спомням си, че когато излезе на кино и аз супер много го оплювах, защото ми се струваше поредната детска боза, с която ще промиват мозъците на малчуганите. Обаче нищо друго не ми се стори интересно/което да не съм гледала вече де/ и реших да се примиря с Хари Потър. Тогава бях болна, освен това изживявах някакъв труден период, както в училище, така и вкъщи. Пуснах си филма, излегнах се, и както се загледах, така и не отлепих поглед до края. Когато филмът свърши и осъзнах, че всъщност ми е бил много увлекателен и на всичкото отгоре е успял да ме накара да забравя за всичко лошо покрай мен. И така си го пуснах пак, и пак. И по този филм се запалих. После разбрах от Иффи, че и той е написан по книга, а освен тази книга има и още четири, които продължават приключението на малкия Хари, а освен това се очаква авторката да напише още две.
И така се получи, че още един филм ме накара да прочета всичките му "книжни" части...

През 2006г., малко преди да замина за бригадата, една колежка ме зариби да прочета "Хрониките на Нарния". Казва ми "Знаеш ли, ще излиза филм по една от любимите ми поредици детски приказки". И това май беше единствения път, когато бях подготвена и прочетох тази първа част преди екранизацията. Но пак идеята, че ще има филм по това ме подтикна да чета приказки.


И така традицията си продължава до ден днешен/миналата седмица, ако трябва да бъдем точни/, когато най-сетне реших да изтегля филма "Ерагон", който заобикалях толкова време/откакто се прибрах от бригадата, ако трябва ПАК да бъдем точни/. Когато филмът излезе по кината все още ме тресеше Хари Потър и "Нарния" треската. Да не говорим, че в Ирландия само виждах как пускат по тамошните кина втората част на Карибските пирати, четвъртия Хари Потър и какво ли още не, дето толкова исках да го гледам, че Ерагон ми се стори просто поредната Холивудска измишльотина. НО...сега беше друго. Миналата седмица, както вече споменах по-горе,имах възможност на спокойствие да изгледам тази първа част от трилогията на младия Кристофър Паолини/интересен факт: Кристофър Паолини е бил на 15 години, когато е написал книгата "Ерагон"/. И така, някак си...ми хареса ми...даже ми хареса много. Отново един интересно измислен свят, интересен по свой начин. Може би съм все още леко резервирана, защото в класацията ми най-добър роман винаги ще си остане "Властелинът на пръстените". Но един факт е налице. Вече си купих втората книга, която се казва "Първородният"/на англ. "Eldest"/ и съм на 60та страница/ако нямах толкова работа, сигурно щях да съм поне наполовина, а цялата е около 600 страници...подсмрък/. В книжарницата я нямаше първата част, иначе със сигурност щях да почна първо от нея, но в понеделник мисля да си я поръчам:)
И така представям ви новата си страст:




Ето и малко от първия филм:

сряда, 3 септември 2008 г.

Harry Potter And The Half-Blood Prince




Мда, ама не...премиерата на последния филм от поредицата се отменя...за догодина...само защото "Черният рицар" вече е опразнил Холувудската хазна и защото статистиката отчита, че есенните премиери на Хари Потър винаги са по-недоходоносни, отколкото летните...затова, за съжаление на всички ХП-фенове, съобщавам, че премиерата на "Хари Потър и нечистокръвния принц" се отменя за 17ти юли, 2009...Подсмрък:-(

неделя, 31 август 2008 г.

Movie Music Mania: Bulgarian Melodies

Един от любимите ми български филми - "Капитан Петко Воевода":


"Осъдени души"...


И да не забравяме един от най-тежките и истински български филми:


А ето и една мелодия, излязла извън нашите граници, но с която спокойно можем да се гордеем пред "голямото" световно кино:


Enjoy:)

четвъртък, 28 август 2008 г.

I'm Back

Доста време ме нямаше...да, редно е да дам някакво кратко обяснение за отсъствието си.
Да обобщя набързо къде се губих цяло лято...ми чисто и просто...почнах работа като счетоводителка в едно предприятие. Почти не ми остава време за себе си. Никога не съм се занимавала с нещо подобно и в момента съм, така да се каже, чирак...интересно ми е и мислите ми често са насочени към работата. Но когато не са, рядко намирам време или муза да седна и да напиша нещо във вече "прашното" и хванало паяжини блогче...подсмрък...горкото...никой да не го стопанисва толкова време...то не че някой се е скъсал да ми пише коментари...ама все пак...нали не го поддържам заради това...
Така де. Животът ми, след като почнах работа, много се промени. Не само заради самата работа. Като свърша там, все ми се иска да свърша и нещо странично,ей така, ако има как 24 часа да се занимавам с нещо, само не и да сядам пред компа...не знам откъде идва тази тенденция...работата да те кара да вършиш повече работа...може би ми има нещо...Нооо, на кого ли му няма в днешно време;-)
Сега остава да ми пуснат безжичния интернет и работата съвсем заспива...дотогава ще пиша по-рядко...doh...
Нооо, най-важното е, че се завърнах и ще се постарая малко по-често да преглеждам блогосферата и да блогвам...Това е от мен засега.Cheers!

неделя, 6 юли 2008 г.

Wes - Alane

Много стара песен...ама винаги, когато я слушам и сякаш се зареждам положително за целия ден. Поздрав за всички:)

събота, 5 юли 2008 г.

Аз, бакалавърката

Взех си държавнияяяяяяяяя
Вчера си взех държавния изпит. Най-сетне. Няма вече учене след работа до 24ч, никаква почивка или разходка из центъра през уикенда или пък мърморене по телефона на всеки час от страна на майка ми с изтъркания въпрос "Учиш ли или си губиш времето с глупости?"...
Взех го...мина вече...
Лошото само, че мина и абсолвентската ни вечер...минаха и четирите години студентски живот, времето, което прекарвах с колегите си. Мина...твърде бързо. Но нали всички казват така. Започва нов живот за всички ни...с толкова много хора няма да се видя вече никога...въпреки уговорките, че ще се чуваме и няма да се забравяме...дали е така, наистина? Уж казват, че ако искаш да се видиш с някого наистина, това ще стане...Аз не съм много сигурна. Животът вече е поел голяма част от курса. Колко много колежки ще се женят, други са бременни, трети вече имат деца на по година и половина. И тях нито ги чуваме, нито ги виждаме...
После идва страхът,че всички тези хубави моменти, които сме изживели заедно, някой ден ще бъдат забравени заради различния живот, който ни очаква
Е, нищо не може да се направи, нали? Позволено ни е да пролеем по някоя сълза за отминалите времена, които няма вече да се върнат, да си спомним за хубавите моменти, които сме изживели заедно, казваме си "Ако е писано, ще бъдем пак заедно някой ден", поемаме дълбоко въздух и отправяме поглед напред - към бъдещето. Тогава осъзнаваме, че ако не се разделим сега, няма как да се срещнем в бъдеще, а спомените няма как да ги забравим, просто е невъзможно:)
Поздравявам всичките си колеги с тази песен:

вторник, 1 юли 2008 г.

The Chub Chubs

сряда, 25 юни 2008 г.

Movie Music Mania: Dancing Melodies

И така...сетих се, че скоро не съм ъпдейтвала поредицата си "Movie Music Mania" и за това днес предлагам на вашето внимание част от любимите си песни, под общото наименование "Dancing Melodies".

Започвам с любимата си танцувална песен от филм - "I've Had The Time Of My Life" от филма Неприлични танци:


Следва филма "Танцувай с мен" и финалната песен "Ave Maria Morena":


Любимата ми хореография е в Step Up:


...и особено много в Step 2 The Streets:


Shall We Dance? - tози филм не ми харесва, но танца е наистина добър:


Този танц е просто забавен и отпускащ, а за името на филма няма нужда да го уточнявам...едва ли има някой, който да не е чувал за Джон Траволта и "Криминале":



Ами това е. Надявам се, да сте се забавлявали с компилацията ми:)

събота, 21 юни 2008 г.

Грузински смях


Срещат се двама грузинци: - Гоги, защо си такъв омърлушен? - Ами как защо - все същото, няма пари… - Как така да няма? Ето погледни ме мен… Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш? - В един завод за уран. - Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото… Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой. - Въх, Гоги, какво стана? - Какво, какво… послушах те. - И за какво е тази полиция? - Ами случайно пръднах и взривих половината цех. - И сега къде те водят? - На полигона да се изсера.


Грузия, диво планинско градче. Пациент сяда на стола на зъболекаря и казва: - Докторе, нещо не ми се вързва… уж си зъболекар, а самият ти нямаш нито един зъб? - Как да ти кажа, нали знаеш как е тук у нас в планините… закона все още е "око за око, зъб за зъб"…


Съдят грузинец, убил жена си два дни след сватбата. - Защо я уби? - Не беше девствена! - А защо тогава не я уби още първата брачна нощ? - Тогава беше.

Двама грузинци отиват на баня. Събличат се в съблекалнята, влизат в банята и тогава единият от тях изпуска сапуна. Няколко минути го гледат с обречен поглед и единият тежко въздъхва: - Е, това беше… И днес няма да се къпем…

P.S. Благодаря на Дани за източника на тези бисери:)

Щастие в нещастието

Едно малко по-различно спамче...

петък, 20 юни 2008 г.

Разходка в гората


Докато разглеждах един от постовете на Joreyy, попаднах на много смешен виц. Ето го и него:
Вървял си заека през гората и насреща му изкочило странно животно.
- Ти какво си?-попитал заека.
- Аз съм лъвокоз-отговорило странното животно- баща ми е лъв, а майка ми е коза.
По-нататък заека срешнал друго странно животно.
- Ти какво си?
- Аз съм носорогослон. Баща ми е носорог, а майка ми е слон.
Учудил се заека и продължил нататък. След малко срещнал нещо летящо.
- Ти какво си?
- Конска муха.
- Еба си развратената гора!!- възкликнал заека.

понеделник, 16 юни 2008 г.

Soccer Fever 2008

събота, 14 юни 2008 г.

Мъжките потребности

неделя, 8 юни 2008 г.

Новите приключения на Станиславчо

Ето и новата песен на Слави, опа, извинявам се...на "Сладурите" и новите приключения на Станислав Христов Сристосков:

петък, 6 юни 2008 г.

Главоблъсканицата на Айнщайн


Знам, че това, за което пиша в момента ще се стори много смешно и елементарно за повечето математици и информатици, които четат блога ми, ноооо...
Попаднах току що то на т.нар. "Главоблъсканица на Айнщайн". Когато я измислил преди около 100 години, Айнщайн казал, че само 2% от хората по света могат да я решат.
Включва:
• 5 къщи, всяка с различен цвят
• Във всяка къща живее един човек от различна националност
• Всеки от тях предпочита определено питие,пуши определен вид цигари и гледа едно ДОМАШНО ЖИВОТНО
• Никой от 5-те човека не пие едно и също питие,не пуши едни и същи цигари и не гледа същото животно като някой друг.
ВЪПРОСЪТ:КОЙ ГЛЕДА РИБКАТА?
УКАЗАНИЯ:
1.Англичанинът живее в червената къща.
2.Шведът гледа куче.
3.Датчанинът пие чай.
4.Зелената къща е отляво на бялата.
5.Собственикът на зелената къща пие кафе.
6.Човекът,който пуши „Пал Мал”,гледа птичка.
7.Мъжът в средната къща пие мляко.
8.Собственикът на жълтата къща пуши „Дънхил”.
9.Норвежецът живее в първата къща.
10.Пушачът на „Малборо” живее до този,който гледа котка.
11.Мъжът,който гледа кон, живее до този,който пуши „Дънхил”.
12.Пушачът на „Винфийлд” пие с удоволствие бира.
13.Норвежецът живее до синята къща.
14.Немецът пуши „Ротманс”.
15.Пушачът на „Малборо” има съсед, който пие само вода.

Вярвам, че тази логическа задачка ще бъде интересна за такива като мен, които за пръв път се сблъскват с нея. А аз ще бъда благодарна, ако някой "напреднъл" и помогне да разгадая "кой гледа рибката"...
Успех на всички:)

събота, 31 май 2008 г.

10 прилики между новинарските емисии и сапунките

Ето ги десетте прилики, според мен:

  1. Събитието винаги се върти около лошите мафиоти с връзки, които ограбват бедните и обричат щастието им.
  2. Една от най-големите новини е, че някоя звезда/главна героиня/ е бременна или вече е родила
  3. Дори да изпуснеш 10 епизода/емисии/ можеш да си спокоен, че през това време няма да изпуснеш нищо. Като включиш телевизора пак ще слушаш за убийства, катастрофи, близнаците на Джей Ло и т.н.
  4. И двете ти разкриват условната истина, т.е. /виждаш това, което ти показват, кой знае дали нещата стоят точно така/
  5. И двете траят около 45 минути
  6. Като изключиш телевизора и изпитваш чувство на затъпяване - дали е заради повтарящите се вече 10 пъти епизода реплики „Педро, обичам те, обичам те, Педро!” или за „истината”, която медиите се опитват да ти втълпят, а нещо ти подсказва, че май не точно така, но не знаеш как точно..и това те кара да се чувстваш тъпо...
  7. И двете най-много се коментират от възрастните хора/сериалите ги коментират бабите, а новините - дядовците/
  8. И бабите, и дядовците, гледащи новини и сапунки твърде много, са еднакво изкуфяли
  9. Колкото повече гледаш, толкова повече си казваш „тия филми нямат край”
  10. Докато свършат 250 епизода от едната сапунка или заплетена история около някой престъпник, който най-сетне се е изправил пред правосъдието, започва следващата...

петък, 30 май 2008 г.

Job Interview


петък, 23 май 2008 г.

Спомени от студентството




Поздрав за всички колеги! Мнооооого ще ми липсвате всички..Kisses:)

четвъртък, 22 май 2008 г.

Rihanna - Take A Bow

вторник, 20 май 2008 г.

P.S. I Love You




Току що го изгледах. Ще има да го мисля няколко дена сега. Това филмче определено държи върха на клaсацията "Филмите на които съм ревала най-много". Това, май е още едно доказателство пред Пешо, че съм почти 100 % жена. На второ място се нарежда "Тетрадката". И тогава няколко дена подред все ми излизаха разни сцени от филма и се бях отдала на размисъл върху живота. И двата филма ги препоръчвам горещо:)

понеделник, 19 май 2008 г.

Малко гадно, а?


неделя, 18 май 2008 г.

Обичам походите:)

16.05.2008...На обяд имах изпит по „Управление на качеството”. Последният ми семестриален изпит. Или поне така си мислех. Бях доста изнервена преди изпита. Въобще не се чувствах подготвена. Не мога да търпя такова чувство на несигурност. Малко преди изпита дойдоха резултатите по „Конкурентно поведение на фирмата” и разбрах, че е станала някаква обърквация с оценката ми. Това означаваше, че на следващия ден трябва да отида, да намеря преподавателя и ако се наложи да ме изпитва пак. Няма такъв късмет като моя. Е, имаше още един-двама колеги, които също бяха прецакани, но в такъв момент, като всички хора и аз си казах „Защо пак на мен...?”

След кафето с колегите/сериозна традиция в нашия курс/, ни се отвори свободно време със съквартирантката да излезем някъде. Отдавна се канехме да си направим едно походче из търновските хълмове и гори. Тъй като преди време вече ходихме до Преображенския манастир през еко-пътеката, този път решихме да отидем някъде, където не сме били. И понеже тук във Велико Търново открай време се носят „легенди” за прекрасната местност край Ксилифор, но за ходене пеш е малко далече/тръгнахме твърде късно и нямаше да можем да се върнем по светло/, затова решихме да отидем по-наблизо – Момина крепост. Ели каза, че е чувала, че се намира на висок хълм и гледката оттам била разкошна. Освен това се минавало през едни чудни гори, през едни чудни еко-пътеки. Готово! Няма какво повече да чакаме. Притесняваше ни малко времето, защото беше 16.30. Малко нямаше да можем да се порадваме твърде много на природата. Но Ели ме убеди, че то не било много далече и сме щели да успеем за час да отидем и за още толкова да се върнем, пък то нали вече не се стъмва толкова рано...Викам си „Ми добре”.

За горите- няма спор. Страхотни и прохладни бяха. Качихме се на един хълм. Гледката наистина беше супер. Обаче...пътят определено беше много по-дълъг от час, а крепост така и не видяхме.

Важното е, че си прекарахме добре. Намерихме си дълги прътове, за да запълним картинката и да успеем да се вживеем по-добре в ролята на скаутки/въпреки че и двете нищо не разбираме от скаутство, освен, може би, моите оскъдни познания за билките/. А за да завършим съвсем приключението си започнахме и да си пеем. Много обичам да пея така. Без да ми пука. Много е яко. То и да танцувам обичам, без да ми пука. Чувствам се свободна по този начин. Няма по-хубаво чувство от това. Забравих за всичкото напрежение, което ме беше изпълнило през деня. За проблемите по „Конкурентно поведение”. В гората и на скалите нищо не беше важно. Просто искаш да не свършва деня, да се разхождаш и да си пълниш очите с красивата природа на Търновска област.



Да, обаче денят пое към своя край. Близо два часа вече вървяхме/е, правихме почивки, естествено/, еко-пътеката водеше нанякъде, но и ние не бяхме съвсем сигурни къде точно отиваме. Скоро пътят стана широк. Видяхме следи от гуми. Десет минути по-късно вече видяхме първите къщи на някакво село. Погледнах часът/беше 19.10/. Това не беше добре. Не знаехме къде точно се намираме, а за връщане обратно не можеше и да става дума. Продължихме напред и изведнъж от завоя се показа голям джип, Мерцедес. Спряха до нас и една мацка се показа от прозореца и попита „Да знаете случайно някъде наблизо да има разсадник?”. Ние изгледахме въпросително, а аз на това място казах „Ами, ние разсадник не знаем, но мислехме да ви попитаме...Къде се намираме в момента?”. Момичето се засмя и каза „Ами ей това село там е с. Шеремети”...Тогава с Ели се спогледахме и двете си казахме „Моля? Какво е това?”. От задния прозорец се показа друга мацка и попита „А вие откъде идвате?”. Ние казваме „Ми от Търново”, а те „ми то Търново е на 14км от тук”. Ха-ха. Моля? Направо останахме без думи. Къде сме се запилели и кога успяхме да се отдалечим с 14 км от Търново за два часа, като се има предвид, че и правехме почивки?

Така де. Момичетата ни предложиха да ни закарат, стига само да намерят разсадника, за който бяха тръгнали. Защото и те били отседнали в Търново, ама тръгнали да търсят някакви декоративни цветя за вилата си. Иначе по акцента приличаха на македонци. Мъжът, който караше, със сигурност беше такъв. Намерихме разсадника. В края на краищата се оказа, че посоката към която бяха тръгнали, там където ни намериха, е била грешна. Но пък, ако не бяха се объркали, нямаше да ни намерят. Както се ядосвах, че изобщо нямам късмет сутринта заради оценката. Как само се обръщат нещата, нали?

Какво повече мога да кажа, освен...ОБИЧАМ ПОХОДИТЕ:)

четвъртък, 15 май 2008 г.

Irish Memories

Вдъхновена от скорошните си спомени от Дъблин и прекараните шест месеца, които не съм предполагала, че ще липсват така, ви поднасям малка част, от това до което се докоснах аз там:)



By a lonely prison wall
I heard a young girl calling
Micheal they are taking you away
For you stole Trevelyn's corn
So the young might see the morn.
Now a prison ship lies waiting in the bay.

Low lie the Fields of Athenry
Where once we watched the small free birds fly.
Our love was on the wing we had dreams and songs to sing
It's so lonely 'round the Fields of Athenry.

By a lonely prison wall
I heard a young man calling
Nothing matter Mary when your free,
Against the Famine and the Crown
I rebelled they ran me down
Now you must raise our child with dignity.

Low lie the Fields of Athenry
Where once we watched the small free birds fly.
Our love was on the wing we had dreams and songs to sing
It's so lonely 'round the Fields of Athenry.

By a lonely harbor wall
She watched the last star falling
As that prison ship sailed out against the sky
Sure she'll wait and hope and pray
For her love in Botany Bay
It's so lonely 'round the Fields of Athenry.

Low lie the Fields of Athenry
Where once we watched the small free birds fly.
Our love was on the wing we had dreams and songs to sing
It's so lonely 'round the Fields of Athenry.




I met my love by the gas works wall
Dreamed a dream by the old canal
I Kissed my girl by the factory wall
Dirty old town
Dirty old town

Clouds are drifting across the moon
Cats are prowling on their beat
Spring's a girl from the streets at night
Dirty old town
Dirty old town

I Heard a siren from the docks
Saw a train set the night on fire
I Smelled the spring on the smoky wind
Dirty old town
Dirty old town

I'm gonna make me a big sharp axe
Shining steel tempered in the fire
I'll chop you down like an old dead tree
Dirty old town
Dirty old town

I met my love by the gas works wall
Dreamed a dream by the old canal
I kissed my girl by the factory wall
Dirty old town(x4)



Raised on songs and stories, heroes of renown
The passing tales and glories that once was Dublin Town
The hallowed halls and houses, the haunting childrens rhymes
That once was Dublin City in the rare ould times

Ring a ring a rosey, as the light declines
I remember Dublin City in the rare ould times

My name it is Sean Dempsey, as Dublin as can be
Born hard and late in Pimlico, in a house that ceased to be
By trade I was a cooper, lost out to redundancy
Like my house that fell to progress, my trade's a memory

And I courted Peggy Dignam, as pretty as you please
A rogue and child of Mary, from the rebel Liberties
I lost her to a student chap, with skin as black as coal
When he took her off to Birmingham, she took away my soul

Ring a ring a rosey, as the light declines
I remember Dublin City in the rare ould times

The years have made me bitter, the gargle dims me brain
Cause Dublin keeps on changing, and nothing seems the same
The Pillar and the Met have gone, the Royal long since pulled down
As the grey unyielding concrete, makes a city of my town

Ring a ring a rosey, as the light declines
I remember Dublin City in the rare ould times

Fare thee well sweet Anna Liffey, I can no longer stay
And watch the new glass cages, that spring up along the quay
My mind's too full of memories, too old to hear new chimes
I'm part of what was Dublin, in the rare ould times

Ring a ring a rosey, as the light declines
I remember Dublin City in the rare ould times

Ring a ring a rosey, as the light declines
I remember Dublin City in the rare ould times

Ако всичко това ви е харесало, ето тук може да видите ирландската музика и в друг аспект.

неделя, 11 май 2008 г.

Стрес преди изпит се лекува…с танци


Някога случвало ли ви се е да сте нервни, заради предстоящо събитие, чийто край ви е неизвестен? Отговорът го знам. Че на кого не му се е случвало?
Е, днес и на моя ден започна по този начин. Предстоеше ми защита на курсова работа... Бях на тръни още от предния ден, защото досега никога не сме правили курсов проект за оценка. Винаги сме предавали такива само за подпис. Това означава, че досега все съм ги теглила от интернет, когато ми е твърде трудно да се справя с материята, или не съм се старала толкова, когато съм ги подготвяла сама...защото е само за подпис. Никой преподавател или асистент не ги отваря. Кой се занимава? Вижда, че имаш проект, удря ти подпис и си допуснат до изпит. Обаче сега преподавателят/по принцип доста строг, за разлика от други/ ни дава един конспект с теми и само казва: „Това ви е конспекта. На изпит се явявате с курсова работа, върху която ще поставя оценка”. Толкова. Никакви разяснения, какво иска да има вътре. Курсовите работи трябва да съдържат само теория и някакви наши разсъждения върху материята. Ужас. От конспекта/19 въпроса/ имаме предадени лекции само на 4 от въпросите. За другото да се оправяме сами. Добре, че последната тема ми беше интересна – „Ключове към успех в мениджърската кариера”. В петък успях да си намеря в google няколко интересни статии по въпроса и вчера за един час успях да скалъпя една хубава/поне за мен, де/ курсова работа, където съм поместила 3-4 интересни начина и теории за преуспяване в кариерата. Да, ама нещо ми се стори, че много бързо свърших...Обаче, не мога да се сетя какво друго да добавя към нея, да я поукрася, така че да не се ядосвам,че имам цял ден, а пък може утре да се сетя, че нещо съм пропуснала. Почнах да си играя със шрифтовете, удебелен, курсив, ама това, ама онова...накрая реших да се спра, защото стана прекалено натруфено, и си казах „абе, я!Четвърти курс съм, как може още да се притеснявам за такива работи. Каквото стане, тва е!”
Реших да се разсеям. Бях си изтеглила едно кунг-фу/”Желязната маймуна”/. Препоръчвам го на всички, между другото. Боят в тоя филм си е направо изкуство. Дори в „Матрицата” могат „да ядат пасти” в сравнение с този филм. А и историйката си я бива.
И така, стигаме до тази сутрин, когато се събудих и още със ставането ме обзе тревожното чувство, че нещо с гадната курсова работа ще се обърка. Обаче както си се оправям сутринта и решавам да си пусна музика. Тръгва ми сборния плейлист и по някое време зазвучава песента на King Africa – La Bomba. И не щеш ли, на мен ми минава за секунди през ума спомена, как брат ми разказваше, че докато ходил в София с приятелката си на уроци по Салса и на тази песен много яко се танцувало. И ми показваше какви движения правели мъжете и какви жените. Беше много интересно, тогава си спомням как и на мене ми се прииска да се запиша на Салса. И както си плувам в спомените за готиния танц, изведнъж се усещам как си се фръцкам сама в стаята...хаха...и така...изтанцувах си я цялата песен самичка в стаята...без да ме интересува, че след 30 минути трябва да защитавам курсова работа, без да ме интереусва дали проектът ми е за шестица или не. Просто си танцувах и се кефех на песничката.
Като отидох, всички се бяха панирали, само аз спокойна и си тананикам La Bomba-та. Оказа се, че асистентът трябва да проведе някакъв изпит и ни провери на бързо курсовите работи, моята беше от първите, написа ми шестака в книжката и „Готово”. Ха! Пък аз се скъсах да се притеснявам дали съм писала достатъчно.
Сега стоя вкъщи и си мисля....Колко е хубаво понякога да се откъснеш от стреса с музика. Колкото и налудничав и неподходящ да е момента. Преди изпит да танцуваш Салса? Колко смешно звучи, нали?
По този повод ви поздравявам с култовата песничка на King Africa:)


събота, 3 май 2008 г.

Movie Music Mania: Animation Melodies

Ми нали съм си дечко...как да не споделя любимите си анимации...хехе
Ето ги и тях

Първата е специален поздрав за Иф. Тя знае защо;-)


Ами това е просто Шрек...)


"Цар Лъв" е любимият ми анимационен филм, а това е една от любимите ни мелодии в него:


Не можах да намеря само мелодията, затова ви предлагам направо целия първи епизод от култовата поредица, предшественик на Том и Джери:


Днешната компилация завършвам с Аладин и великите "Арабски нощи":


Приятно слушане:)

За шофьорството от един НЕ-шофьор


Едва ли има нужда да убеждавам когото и да било, че ситуацията по българските пътища въобще не е розова. Всеки ден катастрофи, коя от коя по-тежки, по-нелепи и със все повече жертви.

Много жертви, а кой е виновен? Така и не можахме да разберем кой е виновен за цялата работа. И кога, и как най-сетне ще се реши всичко това? А аз от толкова много теории вече съвсем се ошашавих. В края на краищата ефектът, според мен е нулев, след като през последните два дена станах свидетел на толкова некадърни шофьори, дето ако не беше шофьорът до мен да мисли бързо, досега 5 пъти да съм станала жертва на какви ли не потенциални убийци на пътя. И съм сигурна, че не съм единствената.

Някои казват, че държавата била виновна, защото пътищата били зле. Заради тях ставали катастрофите. Да, много хубаво. Ама за това, че не мислиш и отнемаш предимство не ти е виновна държавата. Виновен е шофьора, щото НЕ МИСЛИ.

Други казват, че младите мислели по-добре от старите. Старите шофьори били опасни на пътя, щото бавно „сгряват” и само пречат на пътя, изнервяли другите шофьори, правели задръствания, щото карат с 20км/ч и какво ли още не. Ми тогава защо повечето некролози по пътищата са на младежи?

Трето мнение – не от всеки човек става шофьор...или казано по народному „Шофьор и курва се раждат, не стават”. Добре, но това пак не отговаря на въпроса „Защо в чужбина почти няма катастрофи?”...Защото всички са родени шофьори ли? Съмнявам се.

Четвърто мнение. Според него чужденците са отдавна на пътя и са свикнали с пътищата, а пък ние, разбираш ли, като хванати от гората, още не знаем къде се намираме? Дали е така, не знам. Звучи ми малко нереално. Все пак не сме от толкова скоро на пътя. Пък и не ми се струва, че пътят е виновен за ситуацията...въобще.

Защо сме толкова смахнати, че или караме бавно, или караме като луди? Какво ни има? Жизненият стандарт ли ни е толкова зле, че преценката ни за правилно поведение на пътя я няма никаква? Толкова ли е сложно да си добър шофьор? И кога ще се научим да караме нормално?

Може тези въпроси да ви се струват елементарни и тъпи, но и НЕ-шофьорите, като мен, също умират по същите тези пътища...А на мен ми се ЖИВЕЕ в СИГУРНОСТ!


петък, 2 май 2008 г.

Хубаво, лошо и много лошо

Кое е хубаво и кое лошо...


Хубаво: Жена ти е бременна.
Лошо: В утробата й има цели три бебета.
Много лошо: Направил си си операция за стерилизация. Преди три години.

Хубаво: Жена ти не говори с теб.
Лошо: Иска развод.
Много лошо: Тя е адвокат.

Хубаво: Синът ти расте.
Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.
Много лошо: Ти също.

Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.
Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.
Много лошо: Има те на някои от тях.

Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен - стига толкова деца!
Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните.
Много лошо: Взела ги е дъщеря ти.

Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата.
Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти.
Много лошо: На него му стоят по-добре.

Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря си
Лошо: Тя постоянно те прекъсва…
Много лошо: …и поправя.

Хубаво: Синът ти излиза на първа среща.
Лошо: С мъж.
Много лошо: Който е твое гадже.

Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института.
Лошо: Като проститутка.
Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти.
Ужасно: Тя печели повече от теб.

Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш.
Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации.
Много лошо: И понягога себе си.

четвъртък, 1 май 2008 г.

Game Mania

В един от първите си постове бях споделила, че си падам геймърка...само че не съм маниачка на тема CS или Starcraft, или каквото там е модерно да се играе. Падам си по занимателни игрички, които също могат да ти отнемат цял ден, за да ги играеш, ноооо...не са кой знае колко сложни и спокойно могат да се причислят към графата "разпускащи занимания".
Сайтът, от който най-често тегля игрички, е този. В този пост мисля да разкажа за любимите си такива.

Първият клас игри са от типа "Отгледай си сам". В повечето случаи условиятана тези игри са следните:
1. Имаш си някаква ферма и отглеждаш животни, растения и други.
2. Сам преценяваш дали е по-добре да печелиш като купуваш повече храна, повече животни/или насаждения, ако става дума за растения/ или пък да инвестираш в някой upgrade на сграда или нещо друго/зависи от играта/
3. Пазиш си фермата от разни вредители, печелиш пари, изпълняваш quest-ове и се забавляваш:)
Имам три любими игрички от този жанр:Grimm's Hatchery , Magic Farm, Farm Frenzy


В първата игра животинките са много сладки. Препоръчвам я. Само че е малко по-сложна от другите, защото се играе за време.
Втората прилича много на първата, но с някои изключения. Тук отглеждаме растения и не играем за време. И в двете игри има ден, който трае около минута, минута и нещо, в рамките на който трябва да съберете възможно най-много реколта, да поливате/респективно храните/ цветята/животните/ и да ги опазите от хищниците, които влизат във фермата ви.
Третата част е най-забавна от всички. Там няма ден. Просто има quest, който трябва да изпълните за определено време, ако искате да спечелите златен или сребърен медал. Но ако не успеете, не означава че няма да продължите напред, а и винаги можете да се върнете и да повторите нивото, ако не сте доволни от себе си/за разлика от Grimm's Hatchery,където чак накрая разбираш, че дните не ти достигат.../. В тази ферма имаш 3 вида животни/гъска, овца и крава/, чиито суровини можеш да преработваш на 2 нива/напр. гъската дава яйца, преработваш ги и става яйчен прах, преработваш го и става сладкиш/. Съответно колкото по- преработено и крайно изделие имаш, толкова по-скъпо го продаваш.
Това е последната игра от този тип, която играх и като че ли засега най-много ми харесва. А като съчетаем страхотната и забавна музичка, която са сложили за фон...мммм, чак ми се доигра...;-)
Вторият клас игри, които много харесвам са т.нар. от мен "Сервитьорски игри". Защо ги наричам така. Ами защото основната работа е да обслужваш клиенти. Тук причислявам игри като Burger Island, Jane's Hotel, Turbo Pizza, Sallys Salon, и Fab Fashion.
За тези игри ще обобщя следното:
1. При всички следваш определен рутинен процес, който трябва да повтаряш първо бавно, после бързо, и по-бързо, и по-бързо...
2. Колкото повече напредваш в нивата, толкова се увеличава броят на нещата които трябва да правиш, първо бавно, после бързо, и по-бързо, и по-бързо...
3. Всички тези игри преспокойно могат да заменят психо-тестовете за категория C...;-)



Третият клас игри са повече за търпеливи и екстремно наблюдателни играчи. Обобщила съм тези игри под наименованието "Seek & Find"/търси и намери/. Тук игрите се характеризират със следното:
1. Имаш стаи, наблъскани с много предмети, знаци и прочее. В десния/може и левия/ ъгъл имаш списък с нещата които трябва да откриеш...
2. Също така имаш таймер с оставащото време и броят на предметите, които трябва да откриеш, за да преминеш нататък. На края на всяко ниво/когато си събрал нужният брой предмети/ имаш някакъв вид пъзел/различен, според играта./
Любимите ми игри от този жанр са Mystery Case Files: Ravenhearst и Stone Of Destiny. Не че не е пълно с други игри от този тип, но тези двете най-много се различават от другите. Имат междинни пъзели, които винаги са много интересни, ако си падаш по такива неща. В комбинация и с интересния сюжет и quest-овете, които следваш през цялото време, тези две игрички са си едно чудесно занимание в свободното време.



Четвъртият и последен клас, за който ще говоря в този пост, наричам "Стратегически игри". Наричам ги така, защото всички са свързани с това, да развиваш някой град, село или общност. Те са за хора, които имат или искат да развиват своята организационна мисъл. Защото тук трябва да организираш всичко свързано с осигуряването на прехрана, подслон, вода, развиване на умения у хората, строеж на сгради за забавление, казарми и всичко необходимо на народът ти/племето, градът и т.н./ да се развива и да бъде способен да се защитава, ако има нужда от това.
Тук спадат игрички като Virtual Villagers, Escape From Paradise и Westward II: Heroes Of The Frontier




Ами това е. Дано не съм досадила много с моите глупости:)
Нооо, искам не искам...дечко съм си и дечко ще си остана. Не мога без такива игрички:)
Cheers!

сряда, 30 април 2008 г.

Малко "медицински" смях рано сутрин




Кратка история на медицината:
2000 г. пр.н.е. - Ето, изяш този корен.
1000 г. от н.е. - Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва.
1850 г. от н.е. - Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара!
1940 от н.е. - В тази отвара има змийска отрова! Глътни това хапче!
1985 от н.е. - Това хапче не е ефикасно! Вземи този антибиотик!
2000 от н.е. - Този антибиотик е вреден! Ето, изяж този корен!

вторник, 29 април 2008 г.

Хари Потър в Британските училища


Като запален фен на Хари Потър, не мога да не отбележа най-новата клюка покрай великата 7-логия, която открих днес, преглеждайки един от любимите си сайтове, а именно www.potter-mania.com:

"Британските ученици на възраст дванадесет и тринадесет години ще трябва да четат задълбочено “ХП и Философскит камък”, ако искат да си вземат изпитите. Това е резултат от реформа в учебното съдържание. Роулинг се присъединява към писатели от ранга на Шекспир и сестрите Бронте.
Включването на историята за младия магьосник в англосаксонската класика не се харесва в еднаква степен на всички, то се знае; а някои експерти смятат, че четивото няма да е от полза за учениците. Както и да е – подрастващите британци ще трябва да прочетат първата книга от сагата и после да положат изпит, който ще включва сравнителен анализ на Роулинг с други изучавани писатели, както и написване на фенфикшън."

неделя, 27 април 2008 г.

Music Memories

Този пост е за любимите песнички на ТАТИ:)
Започваме с най-великото техно парче на всички времена:



Джоан Осбърн...няма какво друго да кажа:


Една от моите любими песнички, на които се "разбивам" по ретро партитата:


Незабравима песен...


Една от наааааааай- любимите ми песни:


Иии...краят е малко тъжен...но със сигурност ще има поредна комплация...


Това е от мен засега. Тате, ENJOY!

Христос Воскресе!





Според Църковния календар, два са най-важните дни в годината. Единият е денят на Христовото рождество, а другият е денят на Неговото възкресение. Днес е този втори, но не по важност ден. Днес е денят, който символизира триумфът на доброто над злото. Христос, със силата на саможертвата, е спасил душите на умрелите от вечните огньове на Ада. От този ден вече не е нужно да си евреин, за да можеш да спасиш душата си. Евреите вече са наречени "Прокълнатия народ", заради това, че са виновни за проливането на Христовата кръв и всички еврейски поколения носят греха на предците си. От този ден насетне, е много по-трудно евреин да се спаси, отколкото който и да е друг човек.
Днешният ден е символ на ново начало. Нова надежда. Надежда за живот. Възкресението символизира живота. Спасението символизира надеждата. На днешният ден всички трябва да са щастливи. Защото днес е най-големият празник в годината.
От фолклорна гледна точка...позабравила съм малко/от което се срамувам, като се има предвид, че съм учила етнография 5 години в гимназията/. Но това, което със сигурност знам е, че всеки празник е свързан с някакво магическо присъствие, което се почита и се правят други магически ритуали, за да се отчете същото това магическо присъствие. Това, което всички знаем е, че днес се чукаме с червени яйца/всъщност, според обичая яйцата на Великден трябва да са само червени, нищо че през прочутия комунизъм измислиха, че трябва да са шарени/. Червеният цвят символизира кръвта на Христос, която е пролята в името на нашето спасение. Но комунистите, с тяхната агресивна анти-християнска политика, се опитаха да изтрият тази традиция...ноооо...това не е толкова важно. Сега се смята, че първото яйце трябва да е червено. Пък и почти не се намират хора, които да боядисват само червени яйца. И в нашето семейство е така. Не че това е толкова важно. Най-важно, според мен, е да отчетем някаква почит пред Христос, защото този ден е негов. Не е важно какъв цвят е яйцето. Важното е, че когато се чукаме с яйцата и до днес казваме "Христос воскресе" и "Да...Воистина Воскресе".
Днес е денят, в който, дори да не си вярващ, е хубаво да направиш нещо добро. Да не се караш с близките си, да се държиш мило с тях. Да подадеш на просяк милостиня. Да си наложиш да бъдеш такъв, като знак на уважение. Направиш ли това, значи си уважил Христос. Това означава, че той не се е жертвал напразно. Означава, че доброто още го има в нас. И успееш ли да прекараш цял един ден, вършейки само добри дела, осъзнаваш колко удовлетворение носи всяко едно от тях и колко хубаво е да бъдеш добър:)
Весели Празници! Пожелавам много щастие, нека днешния ден бележи ново начало и неугасваща надежда за всички ви:)

понеделник, 21 април 2008 г.

Movie Music Mania: Wild Wild West

Продължавам с поредицата си относно филмовата музика. Днес ще ви занимавам с Уестърн/само да уточня, че този жанр изобщо не го харесвам по принцип, така че повечето филми са си истинско изключение, за да ги включа тук/. Най-голяма заслуга за това ми вдъхновение има следната песен от филма "Златото на Маккена"/знам филма и песента още от малка/. Това с положителностми е любимия уестърн:



Следващите няколко саундтрака са ми малко мътни в спомените. Всъщност, единият съм го гледала но го помня твърде бегло, а другите дори не съм ги гледала, само съм слушала за тях. Но тъй като композиторът е един от моите фаворити/говоря за Еньо Мориконе, естествено/, а песните съм ги слушала до скъсване, представям ви и тях.
Първият филм и музиката към него е от "Имало едно време на запад", или прословутата мелодия с хармониката:



Другият филм се казва "За няколко долара повече":



Но да не забравяме символа на Уестърн музиката - "Добрият, лошият и грозният"/не знам дали трябва да е с пълен член и ли не, така че простете ако бъркам/:



Ето и още една чудесна мелодия от Еньо Мориконе, наречена "The Ecstazy Of Gold":



Това е от мен засега. Надявам се да ви е харесала моята компилация. Enjoy:)

неделя, 13 април 2008 г.

Stephen King Day

Има дни, в които яко зациклям на някоя тема. Тъй като си падам кино маниачка, естествено, има и дни, в които прекарвам целия ден пред лаптопа да гледам и тегля филми.
Така за един ден успявам да наваксам със всичко, които съм си набелязвала, но все не ми е оставало време:)
Но досега не ми се беше случвало да прекарам цял ден и да гледам само един жанр или филми само с един главен герой или един режисьор...Така де, за пръв път ми се случи да прекарам цял ден в гледане на филми по Стивън Кинг....Spooky, ain't it? Ми да. За тези, които не са чели книги или не са гледали филм на Стивън Кинг, ще поясня много накратко - този човек е психар, пише страхотно, няма спор, обаче толкова страхотно, че наистина успява да ти вземе здравето с психо-тата и ужасите, които сътворява. А аз цял ден гледах доста сполучливо пресъздадени негови творби. Така че, ако и вие мислите, че има дни, в които ви се гледа нещо с повече "тръпка", нека ви препоръчам тези филми:


1. "Кери" - Кери Уайт е срамежливо момиче без приятели и фанатично побъркана набожна майка. На 17 години Кери се сблъсква с пърия си месечен цикъл, в съблекалните на момичетата и изпада в шок, защото никой не я е предупредил какво е това. Другите момичета започват да и се подиграват и едно от тях, после съжалявайки за постъпката си, решава да и се реваншира, като моли гаджето си, най-големия хубавец на училището, да отиде с нея на бала по случай завършването им. В същото време, на друго момиче, нафукана глезла, с богат татко и е забранено да отиде на бала, заради това, че е предизвикала подигравката с Кери и въобще не се чувства виновна. Тя решава всячески да си отмъсти и да развали бала на Кери. До тук всичко звучи като някоя обикновена сапунка, но никой не знае, че Кери не е обикновено момиче, а притежава дарбата на телекинеза/способността да се местят предмети със силата на волята/. Какво ли може да стане, ако Кери реши да използва силата си срещу тези, които я застрашват...Гледайте и ще разберете:)


2. "Сиянието" - Мъж със жена си и сина си приема работа като пазач на изолиран планински хотел. Там обаче, синът му, Дани получава странни и в същото време страшни видения от миналото на хотела с телепатичната си дарба, наречена "Сиянието". Джак Торънс, бащата е на път да напише книгата си и използва изолираната обстановка, за да постигне максимална концентрация. Скоро, обаче, в резултат на изолацията, той започва да се побърква и да вижда духовете от миналото на хотела. И след няколко поредни разговора един призрак го убеждава, че трябва да "коригира" поведението на жена си и детето си, които недоволстват и искат да напуснат хотела, заради странните неща, които се случват в него. Единственото нещо, което може да ги спаси сега е "Сиянието" на Дани.

3. "Мъглата" - Всички си мислят, че странната мъгла над езерото не е нищо особено. Но точно, когато Дейв Дрейтън, сина му Били и съседа му Брент Нортън отиват до супермаркета, невъзможното се случва. По пътя виждат армия, огнеборци и полицията да се отправя към Мъглата. После Дейв вижда Брент да говори за някакъв военен план, наречен "Връх на стрела", за който никой не знае. В супермаркета влизат трима войници, само за да си напазаруват и пак да се върнат в мъглата. И изведнъж в магазина връхлетява мъж на възраст, с разбит нос, който казва, че "има нещо в мъглата". След поредица от нещастни обстоятелства, всички разбират, че в мъглата се подвизават изчадия от друго измерение. Така 80 души в целия супермаркет са обградени от мъглата и трябва да намерят начин да оцелят, като се има предвид, че стените на сградата са всъщност от стъкло и задачата им никак не е лесна.

Дотук с това, което гледах в оня ден. Това са всички други ужаси по Стивън Кинг, които съм гледала:

1. "Salem's Lot" - Любимият ми ужас. Винаги, когато го гледам и се будя нощем, но в него, освен страшните вампири, има и доста скрита житейска философия. Става дума за писател, който се завръща в родното си градче в щата Мейн/запазената марка на Стивън Кинг е главния герой да е писател, а действието да се развива в щата Мейн/, което се нарича Джерусалемс Лот/на англ. Jerusalem означава Йерусалим/, за да пише книга за градчето и хората в него. Но не след дълго разбира, че в градчето има двама новодошли търговци на антики, един от които древен вампир, невъзнамеряващ да си тръгне оттам. Борейки се със страшен спомен от детството си, той се опитва да спре вампира, който със всеки изминал ден взема нова жертва и я превръща във подобен на себе си демон.

2. "Подпалвачката" - първият филм, който гледах по Стивън Кинг. Дори не знаех, че е по книга. Баща ми беше запален фен и имаше разпродажба на видеокасети. Да имаме филма си беше нещо естествено. Цялото ни семейство сме киноманиаци/хе-хе/. Вероятно много хора са чували за сюжета. Анди и Виктория Макгий се запознават на един научен експеримент, срещу който ще получат огромна сума пари. На тях и на още няколко души им е инжектиран серум, наречен "Шеста партида", който дава на Анди и Вики необикновени способности. Вики може да чете мислите на хората, както и владее телекинеза, а Анди при силна концентрация може да подчини човек на волята си. Минават години. На тях им се ражда дъщеричка, която наследява способностите на родителите си, но в "леко" трансформиран вариант. Тя може да подпалвa каквото си поиска с волята на ума си. Когато е бебе това е що годе преодолим проблем, но колко ли ще се разрастнат способностите й, когато порастне? За съжаление, една военна организация, наречена "Магазинът"/в книгата "Арсеналът"/ иска да отвлече момичето и да го използва за собствени цели. След като нападат къщата им и убиват Вики, Анди успява да измъкне дъщеря си, Чарли и единственото нещо, което му остава е да бяга непрекъснато от изкусните си преследвачи.

3. "Тъмната половина" - Съвременна история за Д-р Джекил и Мистър Хайд. Като малък Тад е претърпял операция за отстраняване тумор. След като отварят главата му, лекарите установяват, че там има човешки остатъци на негов близнак, който не се е доразвил. След години, той е преуспяващ писател, пишейки сериозни книги под собственото си име, както и сензационни криминални бестселъри под името Джордж Старк. След като, обаче, неизвестно лице разкрива истинската самоличност зад Джордж Старк, Тад публично "погребва" псевдонима си. И от този момент, той непрекъснато се оказва главния заподозрен в редица престъпления, които почват да се случват.
4. "Мизъри" - Известният писател на романи Пол Шелдън се прибира, след като е привършил последната книга от поредицата си за героинята Мизъри. За нещастие, обаче, катастрофира, заради огромна снежна виелица, която извива. Сериозно ранен, той бива спасен от бившата медицинска сестра Ани Уилкс, "най-големият му почитател". Тя го завежда в една отдалечена колиба, където се грижи за него, но без да си напрваи труда да съобщи на когото и да била за случилото се с Пол. За съжаление, Ани се оказва ненормална фанатичка и когато, разбира, че Пол е "убил" героинята от любимия й роман, тя буквално кара краката му да се разтреперят. Сега, бидейки заложник в дома на откачената си фенка, на него не му остава друго, освен да пише, за да оцелее.

Ами това е от мен засега. Отивам да гледам филмче...тъкмо се зареди "Проклятието". Приятно ви гледане;-)

Madonna feat. Justin Timberlake - 4 Minutes



What ya think?

петък, 11 април 2008 г.

Книжно предизвикателство


Ами, първо да кажа, че благодаря на Нела за предизвикателството. Играта наистина много ми допада:)
А ето ги и моите въпроси и отговори:
Въпрос 1: Кои три книги прочетохте напоследък?
Отговор: За съжаление, през последните няколко месеца чета само учебници, като се има предвид че тази година завършвам висшето си образование. Но последните "истински" книги, които прочетох бяха "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд", "Хари Потър и даровете на смъртта" на Дж. К. Роулинг и "Шестото клеймо" на Дан Браун.
За "Хари Потър и даровете на смъртта" - голяма фенка съм на тази поредица. Когато гледах първият филм се изненадах как може детски филм да ми хареса толкова много. После Иф ме зариби по телефона да прочета книгите/дотогава ги имаше само петте/, защото били много интересни. Така и направих. На всеки 1-2 седмици ходих до библиотеката, за да вземам следващата част от поредицата за малкия магьосник. Мнооого увлекателни ми бяха. Зарибих дори баща ми, с когото даже се карахме, веднъж, тъкмо бях взела петата книга, и той си я отмъкна, за да я чете на работа. А пък аз нямах търпение да разбера какво става по нататък и какво представлява този Орден на феникса, за който става дума в нея. Можете да се досетите с какво нетърпение чаках Дж. К. Роулинг да се сети да напише и другите две части. Майка ми стана фенка на филмите, много обичаше да седнем заедно и да гледаме някоя част, защото щях да и разкажа всички подробности, които си спестяват във филмовите продукции/както стана и с "Властелинът на пръстените"/. Наскоро, малко след като излезе премиерата и на последната книга, не можах да дочакам и си я изтеглих в електронен вариант. Прочетох я сякаш на един дъх. Няма да забравя. Беше лятото. Аз не работих тогава. По цял ден прекарвах пред лаптопа и четях глава след глава книгата, тогава все още на английски. Мама се прибира вечерта и аз и разказвам докъде е стигнало приключението и на нея и беше страшно интересно...Хаха. Страшна картинка сме били, сигурно. Във всяка глава ставаше нещо ново, някаква развръзка, отговаряше се на всички въпроси...няма да изпадам в подробности...
За "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд" - И на Оскар Уайлд съм фенка:)
Какво да ви кажа. Най-много ми харесват приказките му. Те са първата негова книга, която прочетох и май ще си остане любимата. А тази книга си я купих наскоро от Пингвините и страшно много ми харесва. В нея са подбрани най-добрите му изказвания в цялото му творчество, а за автора имам един по стар пост, ако се интересувате може да го видите тук.
За "Шестото клеймо" - Както "Шифърът на Леонардо", така и тази книга се характеризира със страхотен сюжет, напрежение през цялото време, докато не дойде развръзката, която се оказва леееко банална и малко...тъпа. Много ме е яд, че в стремежа си да направи краят нестандартен, интересен и вълнуващ, той го "окъква", както се казва по нашия край. Но иначе пише интересно, и двете книги са пълни с много интересни научни факти/както и доста художествени измислици, де/.
Въпрос 2: Кои три книги си купихте напоследък?
Отговор: Тук ще бъда по-кратка. Това са "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд", "Приказки" на Оскар Уайлд"/книжката, която имаме вкъщи е много стара и окъсана, реших, че искам да си я имам нова:)/ и четирите книги, които ми липсваха от седем-логията "Хрониките на Нарния" на К.С. Луис/които прочетох на английски, докато бях в Ирландия/.
Въпрос 3: Кои три книги бихте препрочели?
Отговор: Този въпрос е лесен. Веднага казвам: "Властелинът на пръстените", която и да е книга за "Хари Потър", както и "Хрониките на Нарния", "Прикзки" на Оскар Уайлд. Като цяло има много книги, които бих препрочела и още повече, които искам да си купя и да прочета. Но аз свършвам дотук. Затова мисля да предам щафетата на Ифи, Некрони и Лонганлон.
Ако трябва да направя анализ на литературата, която чета...като изключим Дан Браун и част от Оскар Уайлд...май си падам "дечко", а?...хаха. Но това е само една малка част от литературата, която ме вълнува. Като цяло харесвам всякакъв тип литература - от Стивън Кинг, през криминалетата, та чак до някои любовни романи/тях гледам да ги избягвам, защото малко си падат "промивка на мозъка"/.
Това е от мен засега. Надявам се да ви е харесало. Чакам отговорите на следващите с нетърпение:)