Знам,че представата за абсолютния геймър, е някое хлапе на 12 години,което цъка по цял ден CS, Starcraft или някоя друга стратегия от тоя тип,а аз не се вписвам в тоя образ....но въпреки това имам сериозното усещане,че съм някаква версия/не знам дали може да се нарече по-олекотена,като се има предвид че успявам да изгубя цял ден докато играя/ на пристрастен геймър.Работата е там,че съм пристрастена към по-малките игрички,като тези от http://www.reflexive.com/. Те,колкото и да са по-малки от CS, пак могат да ти отнемат цял ден за да ги превъртиш/и то,повечето, ако вече си ги превъртал 1 път/...вярно е,че 1 такава игра бързо омръзва...обаче са много...и докато ти омръзне една...се оказва,че хората са измислили нова,която/естествено/ изглежда много по-добра и интересна...а работата е,че са на почти еднакъв принцип/и все пак са достатъчно различни,за да ти отнемат по-голямата част от дена/....
Е,вярно,че не съм като малките келеши,дето харчат парите на мама и тате за да ходят по клубовете,за да могат да се пушкат с приятелите си...Аз никога няма да дам пари за да отида в клуб,само за да щъкам...пък каквато и да била игра...и да нямах нет...ама все пак не знам като каква да се определя...Геймърка...или не?
4 коментара:
Геймърка :-P
най-лошото е, че и мене ме зариби :)
Опасявах се, че ще го кажеш...:P
Геймърка!
Съдът се оттегля :)
И не казвай "никога" за клуба... Когато играеш с приятелите си, нещата са съвсем различни!
Това вече е крайната присъда...твърде много хора вече го потвърдиха...добре че не споменах,че едно време най-добре си играех и Diablo, и Doom, и Warcraft 2/когато беше модерна/, а Heroes of Might and Magic я следях до четвъртата част,включително...а най-старото ми досие датира още от електронните игри/ония с ръчките и копчетата/,където ми заминаваха всичките пари за закуски...
Публикуване на коментар