Моята фентъзи "филмово-книжна" страст

През 2001г. по широкия екран излезе филм по първата част на един от най-известните/за мен си остава и най-добрия за всички времена/ епос - "Властелинът на пръстените". Аз, разбира се, преди да гледам филма, не знаех нищичко книгата. Обаче след това всичко се промени. Поисках да го гледам пак, и пак. Страшно ми хареса играта, подборката на актьорския състав, но най-вече сюжета, репликите и цялостния замисъл, който не идва толкова от режисьора, а именно от "the source" - КНИГАТА. Колкото повече гледах тази първа част, толкова повече ми се искаше да прочета книгата. Брат ми, който също се запали като мен по трилогията, но той накрая не издържа и я купи за заветните 16лв, с меки корици от София и я прочете за 4 денонощия. Направо на един дъх. На мен ми трябваше около месец...ама беше и през учебно време, все пак...

Така де. Да не се отклонявам чак толкова от главната идея на този пост. Мисля че успях да опиша картинката, в която един филм успява да ме накара да прочета книгата, по която е направен.

Година или две по-късно, съвсем случайно ми хрумна да взема видеокасетата "Хари Потър и философския камък". Спомням си, че когато излезе на кино и аз супер много го оплювах, защото ми се струваше поредната детска боза, с която ще промиват мозъците на малчуганите. Обаче нищо друго не ми се стори интересно/което да не съм гледала вече де/ и реших да се примиря с Хари Потър. Тогава бях болна, освен това изживявах някакъв труден период, както в училище, така и вкъщи. Пуснах си филма, излегнах се, и както се загледах, така и не отлепих поглед до края. Когато филмът свърши и осъзнах, че всъщност ми е бил много увлекателен и на всичкото отгоре е успял да ме накара да забравя за всичко лошо покрай мен. И така си го пуснах пак, и пак. И по този филм се запалих. После разбрах от Иффи, че и той е написан по книга, а освен тази книга има и още четири, които продължават приключението на малкия Хари, а освен това се очаква авторката да напише още две.
И така се получи, че още един филм ме накара да прочета всичките му "книжни" части...

През 2006г., малко преди да замина за бригадата, една колежка ме зариби да прочета "Хрониките на Нарния". Казва ми "Знаеш ли, ще излиза филм по една от любимите ми поредици детски приказки". И това май беше единствения път, когато бях подготвена и прочетох тази първа част преди екранизацията. Но пак идеята, че ще има филм по това ме подтикна да чета приказки.

И така традицията си продължава до ден днешен/миналата седмица, ако трябва да бъдем точни/, когато най-сетне реших да изтегля филма "Ерагон", който заобикалях толкова време/откакто се прибрах от бригадата, ако трябва ПАК да бъдем точни/. Когато филмът излезе по кината все още ме тресеше Хари Потър и "Нарния" треската. Да не говорим, че в Ирландия само виждах как пускат по тамошните кина втората част на Карибските пирати, четвъртия Хари Потър и какво ли още не, дето толкова исках да го гледам, че Ерагон ми се стори просто поредната Холивудска измишльотина. НО...сега беше друго. Миналата седмица, както вече споменах по-горе,имах възможност на спокойствие да изгледам тази първа част от трилогията на младия Кристофър Паолини/интересен факт: Кристофър Паолини е бил на 15 години, когато е написал книгата "Ерагон"/. И така, някак си...ми хареса ми...даже ми хареса много. Отново един интересно измислен свят, интересен по свой начин. Може би съм все още леко резервирана, защото в класацията ми най-добър роман винаги ще си остане "Властелинът на пръстените". Но един факт е налице. Вече си купих втората книга, която се казва "Първородният"/на англ. "Eldest"/ и съм на 60та страница/ако нямах толкова работа, сигурно щях да съм поне наполовина, а цялата е около 600 страници...подсмрък/. В книжарницата я нямаше първата част, иначе със сигурност щях да почна първо от нея, но в понеделник мисля да си я поръчам:)
И така представям ви новата си страст:




Ето и малко от първия филм: