От край време страдам от липса на коледно настроение. Миналата година по това време не спирах да си тананикам коледни мелодии и да пръскам позитивизъм. А сега...цяла седмица се чувствам някак си депресирана. Дали е постбрачна депресия? Не знам. Толкова години досега подреждам елхата вкъщи с такъв кеф...От днес имам нова елха вкъщи. В новия си дом. Толкова е красива/и скъпа/, играчките са лъскави и празнични...но пак ми се струват чужди. Ми как няма да ми се струват...Откакто се помня украсявам елхата вкъщи със нашите си играчки. Слагам едни и същи гирлянди...завързвам куклите на дядо Коледа, Снежанка и малкото джудже в центъра, където само се подават иззад клонките...и винаги става красиво...защото го правя с настроение...и желание...тази година още не съм го усетила...и страшно ми липсва...Искам си го...Коледа е любимия ми празниик. Днес започнах да си украсявам елхата както ми дойде, обаче се отказах и я оставих за друг ден. Дали е защото мъжът ми не се интересува толкова от украсяване и не споделя радостта от новата елха като мен...но какво от това...и баща ми не беше кой знае какъв ентисуаст...това никога не е разваляло на мама настроението....или поне така изглеждаше. Трябва ли да имам дете/и то момиченце, щото и брат ми не беше кой знае какъв ентусиаст/, за да подреждам елхата както си е по традиция в нашата къща? И не мога да разбера защо на моменти се чувствам толкова сама, при положение, че живея в лудница от трима мъже/айде двама мъже и половина/...Как е възможно толкова дълго време тези хора да не са усещали какво е коледното настроение и въобще да не изпитват нужда от него?
Коя съм аз, обаче, за да ги променям тепърва? Не бих могла...Но как да се чувствам коледно, при положение, че близките ми са обсебени от мисли как да изкарат колкото се може повече пари, никой не мисли за ближния си...никой не иска да бъде добър, да се чувства добър и да се радва на доброто..."Ама в тази криза, кой ти мисли за тези работи"...И кво? Това може ли да бъде причина да не празнуваш нормално? Ама не е само това. Как да научиш на традиции хора, които никога не са яли постно на Бъдни вечер и смятат, че традициите са "комунистически глупости"...Как се преодолява това? Искам да знам...искам си традициите...искам оптимизъм и веселие в къщата си.
Искам си коледното настроение...
2 коментара:
:)
Спокойно! Просто трябва да намериш сили в себе си и да си направиш празника с новите хора. Трудно ще ти бъде - все пак си в началотона пътя с нови хора, които постепенно ще приобщиш и научиш на всичко, важно за теб.
:)
Те нека печелят парите, щом това е първото и най-важно. Ти пък ги организирай.
:)
Свикни да мислиш за дома на родителите си като на прекрасен, но вече техен - не наш дом.
Имаш шанса да направиш в семейството си традиции - нещо средно между традициите на твоето старо семейство и неговото старо семейство. Защото сега ВИЕ ДВАМАТА сте ЕДНО НОВО СЕМЕЙСТВО! И ще си направите традиции и празници, каквито решите.
:)
И съвсем не е нужно да имаш момиченце, за да усетиш който и да е празник.
Просто понякога на всеки му идва в повече. Сега ти си в период на адаптация и е нормално да се чудиш на кой свят си и как да се държиш.
:)
Тананикай си пак песнички и може би ще се наредят нещата:)))!
Нела, благодаря ти за хубавите думи:)
Много обнадеждаващо ми подействаха. Аз, в края на краищата, си доукрасих елхата, само дето се оказа, че не съм си купила връхче...какво да се прави, друг път мама се сеща за всичко. Днес мисля да отида до магазина и да си купя връх както и изкуствен сняг, така че да си украся прозорците празнично:)
Вече имам куп идеи и един огромен списък за пазаруване. Истината е, че след като написах този пост вече започнах да се чувствам мъничко по-добре. Но след като прочетох и коментара ти, съвсем не ми трябваше повече подканяне. От вчера оглеждам всеки милиметър в стаята с елхата/стаята, в която посрещаме и гостите си/ и размишлявам как да я направя по-добре:)
Да си направим нови традиции, ето в това е разковничето. Не мога да изисквам от него да се приобщи към моя стар начин на живот, както той не може да ме насили аз да се приобщя към неговия.
За сметка на това, предусещам, че тази Коледа ще е уникална...и защо?
Защото няма да прилича на нито една от Коледите, които съм имала досега:)
P.S. Обещавам да снимам елхата, когато стане готова, и да я покажа:)
Публикуване на коментар