Да работиш в хотел

There and back again...Recepcionist's tale, by Snejka Baggins/шегичка/

Много се радвам, че най-сетне намирам време да публикувам някой друг пост, в който да опиша последните си преживявания, както и да наваксам с публикациите и коментарите на останалите в блого-обкръжението ми:)

Започвам първо с причината, поради която отсъствах толкова много време. Намерих си работа в Търново. Администраторка в един хотел, който е съвсем близо до квартирата ми:), но смените са по 12 часа. Мога да отговарям на коментари само когато съм нощни смени, но и тогава ми е малко изтормозващо, защото няма фонетичен български, а отдавна съм изгубила тренинга с другия...
Повече за самата работа- нищо кой знае какво, най-важното е да знаеш нужната информация, за да можеш да отговаряш на телфонните обаждания, да се държиш любезно със всеки, но същевремено и да не позволяваш да ти се качват на главата/това последното все още го тренирам/. Работата щеше да е идеална, ако не беше един наглед малък, но в действителност огромен проблем- шефката...не познавам по-голяма истеричка. Такива хора като нея, в един момент врякат и те обвиняват защо не си свършил нещо дето не е било твое задължение, а след 5 минути вече се държат сякаш нищо не е станало...не знам...ще оставя на вас да решите..мога да дам поне десетина примера, с които да ви убедя колко е изпаткала, но не желая да отделям толкова много пространство в поста си за нещо, толкова НЕ-заслужаващо внимание.
Темата на поста ми е вдъхновена от друго събитие в хотела, което преобърна изцяло представата ми за "руската" страна на нещата, и по-точно Грузинската.
Става дума за следното...След като минах една седмица обучение в хотела, в понеделник/01.10/ беше първия ми работен ден, а предната вечер се бяха настанили момчета, юноши, старши и всякакви от отбора по канадска борба на Грузия. За тези, които не за запознати- тази седмица беше световното първенство по канадска борба и близо 40 страни бяха дошли с представителите си, за да се състезават във спортната зала на нашето китно градче...Всички хотели бяха пълни. В нашият хотел бяха Грузинците...Не знам дали е заради това, че ми е за първи път, но трябва да ви кажа- тези хора са невероятни. Никога не съм виждала толкова добри хора, предани един към друг, любезни и културни. Във всяка една стая/по думите на камериерката/- икони, всяко легло- оправено след като напускат стаята за състезание, няма смисъл да подчертавам комплиментите към мен и колежката, за това колко добре си вършим работата, колко красиви българки сме били/но не казано по вулгарен начин/. Никога не са се опитвали даже да ни докоснат за да се правят на интересни. Не бих могла да опиша колко е приятно да се работи с такива хора. Някак си- хубаво ти става, когато виждаш толкова сърдечни хора покрай себе си. Дори отношенията ви да са само делови. Снощи беше последната ми смяна, няколко от тях останаха с мен до към 3ч. посред нощ само за да ми правят компания, да не ми е скучно. Те самите признаха, че страшно харесали мен и колежката Деси/тя ми е почти колежка и в университета, в един поток сме:)/, за това че сме били много добри с тях...а то няма как да не си добър с тях, те са толкова готини, че просто ти прави удоволствие да им направиш кафе и закуска рано сутрин...днес им направих последнта закуска, тази вечер си заминават, а аз съм вече в Габрово...толкова много ще ми липсват. Тази седмица, която изкараха тук ще я помня винаги. Те самите казаха, че страшно много ще им липсваме ние в хотела, а и цялата атмосфера на Търново и страшно много съжалявали, че състезанието им свършило вече...А като си помисля, че едвам се разбирахме, защото имаше само един от тях, който говореше английски що годе, по-голямата част разбираха руски, но никой перфектно, а аз като се опитах да кажа няколко елементарни лафа на руски и осъзнах как 5 години в гимназията нищо не съм запомнила/а едната година даже ходих на олимпиада и за малко да се класирам за трети кръг/...но малко по малко си свикнахме. И тъкмо когато си поприпомних старите знания...и те си заминават...подсмрък...Наистина ще ми липсват много. Разменихме си е-мейлите с някои от тях, но не знам какво ще излезе от цялата работа...много ми се иска да не губя контактите си с тях...но както се казва на руски "поживьом, повидим"... а дотогава...в понеделник ще отида сутринта на работа и ще заваря един празен хотел, който ще навява само леки спомени за една прекрасна седмица, първата и най-добрата работна седмица, която съм имала...