Денят започва...

Напоследък ми е дошла музата да си пиша кратки разказчета...днес реших да споделя един от тях с вас...Ето го и него:

6:30ч am- алармата се раззвъня. Твърде рано, за да се буди човек в събота сутрин. И въпреки това тя се размърда. Часът е идеален за един събуждащ и успокояващ джогинг в парка. За нея нямаше нищо по-хубаво от сутрешния джогинг. Това беше мултифункционална дейност – полезна за здравето, за фигурата, както и предоставяща възможност да остане насаме с мислите си, да се събуди и да започне деня напълно тонизирана. Мммда...заслужаваше си да се надигне от леглото за това. Облече спортния си екип и излезе. Навън беше студено. Все пак бе късна есен. Тя пое дълбоко въздух, пусна плеъйра си и се огледа за преминаващи коли. В този ранен час и в събота...нормално беше да няма движение по улиците. Пресече улицата и се затича бавно към парка. Есенната картинка в парка и влияеше особено успокояващо. Беше красиво и спокойно. Природата винаги я успокояваше. На природата винаги можеше да се разчита. Дръж се добре с нея и тя ще бъде благосклонна към теб и никога няма да те предаде...не като хората...не като него...

Той избра да отиде далече...там, където тя не можеше да го последва...той избра да катери върхове, а не да остане до нея...оф, стига...трябваше да спре да мисли за него...та те дори не бяха се обяснили в любов...просто начина, по който се гледаха беше достатъчен, за да разбере всеки един от тях какво мисли другия. И все пак той си тръгна...но бяхме млади, това е...просто бяхме твърде млади и неразумни. Не трябваше да позволяваме да се разрастват тези чувства. Но, чакай малко, да позволяваме ли? Какво си мислеше тя? Той сигурно отдавна я е забравил, не трябваше ТЯ, да позволява, не НИЕ...за него всичко отдавна е минало...и тя трябва да забрави, също като него...ще забрави, да. Просто и трябва време. Сега просто си въобразява, че той означава нещо за нея. Всъщност само се чуди как биха се развили нещата, ако той беше останал с нея. Да, точно това е....

Постепенно излезе от лекия транс, в който бе изпаднала докато тичаше по алеите в парка. Спря и се огледа. Беше стигнала доста далече, без да се усети. Усети хладният утринен въздух, навлизащ в дробовете и. Дишаше тежко. Плейърът звучеше тихо в ушите и. Погледна часовника си. Беше време да се прибира вкъщи. По пътя на връщане успя да си наложи да мисли за по- практични мисли, като например да напазарува, да изчисти къщата, да нахрани котката, да направи обяд...

Прибра се и още с влизането се запъти към душа. Хвърли мръсните дрехи и се настани под топлата струя...мммда...това е...освежаващия душ подейства. Излезе от банята и до няколко минути вече чувстваше прилива на енергия в нея...

Денят започва...