Знам,че всеки човек,в определен период в живота си, застава на кръстопът и започва да се пита:"Къде се намирам аз в момента?" и "Кой път да поема сега?", или "Какво ли е най-добро за мен?"...Като всеки,уж нормален човек, и аз се питам същото от доста време насам...и досега се успокоявах,че това няма да ми светне ей така...че с времето ще разбера къде точно ми е мястото...но колкото повече се оглеждам покрай себе си,толкова повече се отчайвам...Почти всички мои познати вече са открили призванието си...знаят с какво искат да се занимават...повечето вече го и правят...а аз все още се лутам....
Мисля,че съвем омотах конците...Когато кандидатсвах за икономическа специалност бях толкова убедена,че точно там ми е мястото...въпреки,че не разбирах абсолютно нищо...и никога не бях изучавала специалността,мислех си,че това е нещото.от което се изкарват пари и ще ми хареса,стига да свикна малко...но в момента от тоя ентусиазъм не е останало и помен...
Работата е там,че на мен са ми интересни различни неща,които нямат нищо общо едно със друго...ама разбирам от всичко знам по малко...Обичам да прекарвам голяма част от деня си пред компютъра,ама не съм никакъв компютърен специалист...обичам да общувам с хората, да ги изслушвам и да им помагам с някой съвет,ако мога...ама нямам никакво педагогическо или подобно образование...имам един английски език,с който нямам никакви проблеми,но не съм толкова тренирана, че да стана преводачка...и така с английски и обща компютърна грамотност...освен да стана някоя секретарка,друго не се сещам...не че е толкова лощо това...ама въпроса е:"За какво ми беше това висше Стопанско управление"...какво ще управлявам...като не мога себе си да разбера...и дали наистина мога да бъда добра секретарка...или пак си въобразявам,че мога да се справя с нещо,което след време ще ми се струва глупост...
А всъщност не мисля,че съм лош човек....обожавам да поемам отговорност...това е страхотен стимул за мен...колкото повече отговорности поемам,толкова по-добре се чувствам/естествено,поемам само тези,за които съм сигурна,че мога да се справя/...и колкото повече не обичам да стоя без работа...толкова повече си стоя вкъщи и тъпея...и колкото повече виждам приятеля си да не спира да бачка,толкова повече се чувствам като паразит...добре,че сега ме назначи за нещо като секретарка...проверявам му пощата и отговарям на писмата...уау...то не е лошо, всъщност...ама не печеля от това....наистина ми доставя удоволствие да се занимавам с това...ама не знам дали това е призванието ми или просто ми допада,защото няма какво друго да правя....:(((((
Няма коментари:
Публикуване на коментар