Моите любими сентенции

Ето някои от любимите ми мъдрости,събрани от мен през годините...


"Всеки щастлив човек е добър,но не всеки добър човек е щастлив..."
Оскар Уайлд

"Какво?!Нима любовта има нещо с ума?..."
Гьоте

"When a man kills a tiger,he calls it sport,
When a tiger kills a man,he calls it ferocity"

"Смъртта идва по-бързо при тези,които се страхуват от нея..."
старецът Паисий Светогорец

"Мнозина хвалят човека за милосърдието му,но кой намира истински човек?"
Притчи Соломонови

"Ако в злочест ден си се оказал слаб, скудна ти е силата..."
Притчи Соломонови

"Грухай с черясло глупеца в чутурата заедно със зърната,глупостта му няма да отмине..."
Притчи Соломонови

"Има само два начина да се справиш с жените...но никой не ги знае..."

"Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока."

"Времето не се губи,то винаги си е било там...хората се загубват във времето..."

"Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.."

"Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче."

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!"

"Щастието не е отсъствие на проблеми,а умението да се справяш с тях.."

А това е любимата ми сентенция,извадка от първия и последния абзац на "Птиците умират сами":
"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си , тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре , извисена над своята агония , надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка ... или поне така е според легендата....

...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт ; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние-когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме.
И все пак го правим.
Все пак го правим."