Искрица надежда

Всеки е имал моменти в живота си, когато е искал земята да се отвори под краката му и да го погълне. На всеки му се е случвало да направи добро, но да не получи благодарност за стореното...Всеки е стигал до състояние, когато е изгубвал смисъла на всичко, което върши...за всички, тези, които чувстват, че светът не е нищо повече от един фарс, в който печелят само лошите и няма смисъл да си добър, защото добрите печелят само в приказките, препоръчвам това

Me, Myself And I/под лупа/...

Страшно ми хареса идеята на Пешо всеки да си направи един по-подробен профил за предпочитанията във всяко едно отношение на битието ни. Така и аз, се реших днес да публикувам един пост за това какво харесвам във всяка една сфера от ежедневието си...

Кино:

Любими филми:

1.Фантастика/Фентъзи - „Матрицата”, „Константин”, „Властелинът на пръстените”, „Аз, роботът”, „Извънземното” и др.

2.Приключенски- „Индиана Джоунс”, „Мумията”

-с историческа тематика- „Троя”, „Небесно царство”, „Фатален срок”

3.Игрални приказки- „Имало едно време история за Пепеляшка”, „Робин Худ:Принцът на крадците”, „Като рицарите”/този с Хийт Леджър/, „Ромео и Жулиета”/обаче този от 1968г., на режисьора Франко Дзефирели/ , „Карибски
пирати”, „Пръстенът на Нибелунгите”, „Херкулес”, „Тристан и Изолда” и др.

4.Комедии- „Маската”, „Човекът от джунглата”, „Лудостта на величията”, „Давай, каубой”, „

Мис Таен агент”, „Професия блондинка”, „Космически забивки”, „Млъкни”/френски, с Жан Рено и Жерар Депардийо...препоръчвам го/, „Такси”

5.Романтични комедии- „10 неща, които мразя у теб”, „Хубава жена”, „Свекървище”, „Гадни момичета”
-романтични и танцувални- „Неприлични танци”, „Танцувай с мен” и „Step Up”

6.Драма-„Кървав диамант” „Титаник”, „Мемоарите на една гейша”, „Усмивката на Мона Лиза”, „Кръстникът”/той май че е повече трилър,ама карай/, „Мъже на честта”, „Flyboys”, „Пърл Харбър”, „Спасяването на редник Райън”, „За мишките и хората”, „Малкият Буда”, „Зеленият път”...абе, общо взето си падам по драми..стига да не са прекалено сапунести..карат те да се замислиш за много неща...

7.Екшън- „Джурасик Парк”, „Танго и Кеш”, „Томб Райдър”, „Кървав спорт”, “Лице на заем”, “The Departed”, „Мисията невъзможна”

8.Трилър- „Секс игри”, „Лудории” и др.

9.Ужаси- „The Saw”, „Salem’s Lot”, „Знам какво направи миналото лято”, „Къщата на восъка”, „Окото на смъртта”, „Предизвестена смърт” и др.

10.Анимация- всичко, що е на Дисни, на чело с „Цар Лъв”, а освен това

„Шрек”, „Търсенето на Немо”, както двете анимации на Дриймуоркс по библейски сюжет „Принцът на Египет” и „Йосиф”

11.Детски игрални- „Хари Потър”, „Хрониките на Нарния”, „Питър Пан”, „Мост към Терабития”, „Дневниците на принцесата 1 и 2”, „Скуби Ду”

12.Сериали:

-комедийни- „Приятели”, „Напълно непознати”, „АЛФ”, „Моето име е Ърл”

-екшън- „Никита”, „Мисията невъзможна”, „”

-сапунени- „Вдовицата в бяло”, „Трима братя, три сестри”, както и „Грозната Бети”

-анимационни- „Ну погоди”, „Том и Джери”, „Лабраторията на Декстър”, „Powerpuff Girls”, “Плодчетата”, „Скуби Ду” и др.

13.Български- „Козият рог”, „Оркестър бе име”, „С деца на море”, „Капитан Петко войвода”, „Хан Аспарух” и доста др.

14.Уестърн- "Златото на Маккена"

Актьори и актриси:

1.Актьори

-деца- Даниел Радклиф, Том Фелтън, Хейли Джоел Озмънт, Алекс Линц, Джеръми Съмптър

-възрастни- Ал Пачино, Робърт Де Ниро, Антъни Хопкинс, Иън Маккелън, Ричард Харис/лека му пръст/, Омар Шериф, Луи Дьо Финес, РобинУилиямс, Харисън Форд, Шон Конъри, Морган Фрийман и др.

-други- Киану Рийвс/винаги на първо място/, Илайджа Уд, Брад Пит, Том Круз, Леонардо Ди Каприо, Джеймс Франко, Жан Рено, Жерар Депардийо, Хийт Леджър, Джейк Гиленхал Виго Мортенсен, Орландо Блум, Алън Рикмън, Джейсън Айзъкс, Джони Деп, Едуърд Нортън, Ричард Гиър, Джим Кери, Били Зейн, Роб Шнайдер, Майкъл Вартан и, опасявам се твърде много други,за да се сетя за всички тях...

2.Актриси

-деца- Ема Уотсън и Дакота Фанинг като че ли най ми допадат

-възрастни- Лейди Маги Смит, Джейн Фонда, Джуди Денч, Оливия Хъси и др.

-други- Лив Тайлър, Кийра Найтли, Скарлет Йохансон, Линдзи Лоуън Камерън Диас, Дрю Баримор, Дженифър Лопез, Ан Хатауей, Джулия Стайлс, Дженифър Анистън, Кейт Уинслет и наистина много други...

Музика:

...По принцип си падам най-вече по R N’ B…ама слушам всичко от хард чалга до софт метал…J

1.Българска:

-чалга- нямам някоя постоянно любима, по-скоро някои шлагери, които ми харесва да слушам заради текстовете...в момента най-много слушам Джена- Животът няма втора серия; Галена- Утешителна награда; Ивана- Адрес „Любов”/тази просто е много танцувална и ми вдига настроението/, Анелия и Миро- Завинаги и др.

-друга- любимата ми песен от всички/няма значение дали са чужди или наши/ винаги ще си остане „Светът е за двама” на Орлин Горанов, а освен нея харесвам повече старите отколкото новите хитове – „Двама” от филма „Козият Рог”, „Бягство” на Авеню, „Кукла” на Атлас, едно време много харесвах песните на Д2,

2.Чужда:

-комерс- почти всякакви стилове ми харесват, с изключение на прекалено дивия метал...; в момента най-много слушам на Фърги- Big Girls Don’t Cry, а по принцип съм голям фен и на творчеството на Нели Фуртадо/в последно време наистина страхотни есни направи/

-ретро- тук веднага започвам с „Hotel California” на Eagles, “Boat On The River” на Styx, “House In New Orleans”, “Soldier Of Fortune”, почти всичко на Scorpions, C-Block, Roxette, а също ми харесва песента „Fever” ама изпълняван от една жена, която обаче не и знам името…абе, наистина бих пропуснала много ако се опитам да изредя всички песни, които ми харесват, така че ще спра дотук..

3.Изпълнители:

-български- повечето изпълнители от едно време/по отношение на естрадната музика/, от сегашните- Каризма, а от чалгата- мисля че почти всеки изпълнител има по някоя песен, която да ми хареса...и все пак мисля че най-надарените с глас са: Глория, Десислава, Ивана, Емилия, Борис Дали, Анелия и Преслава

-чужди-ами, както се изрази Пешо, и аз съм абсолютен музикален помияр...харесвам, както Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Дженифър Лопез, така и Линкин Парк, ХИМ, Колдплей и други от този тип...кво да ви кажа...обожавам да танцувам, освен да слушам, така че всичко, което е приятно за ухото с текст или ритъм ми харесва...:)))

Литература:

1.Произвдения:

-български- почти всичко от Възрожденската ни литература; харесвам както българските народни приказки, така и разказите на Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Хайтов, а никога не бих забравила и „Бай Ганьо”, разбира се...

-чужди- „Властелинът на пръстените”, „Хрониките на Нарния”, „Хари Потър”, „Живата факла” и др.

2.Автори:

-български- Йордан Йовков, Елин Пелин, Николай Хайтов, Алеко Константинов

-чужди- тук най-големите ми предпочитания са към Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис, Дж. Роулинг и Стивън Кинг

Кухня:

...обичам екзотичната кухня много, най-вече китайската...а също така всякакъв морски деликатес...и гъби...

-предястие- пилешка супа, шкембе чорба...абе супа дето има повече мръвка, отколкото треволяци в нея...:)))

-салата- морска салата, шопска салата, „Снежанка,” овчарска салата, както и всяка в която не присъстват патладжани, твърде много чушки/освен ако не са сурови/, чесън или прекалено много майонеза...

-основно ястие- най-много обичам риба, няма значение по какъв начин е приготвена, както и каквото и да е, стига де е морско; а от китайската кухня обожавам специалитета „Три вида месо в соев сос, със бамбук и гъби”...

-десерт- обожавам и сладолед, и шоколад и всичко останало, стига обаче, да се спазени следните условия: да не е със сладко, мармалад или конфитюр; ако е шоколад, да е само млечен/бял и натурален не вървят/; да няма стафиди или фъстъци; ако е вафла, да не е „Боровец” или „Престиж”...

-плодове- като цяло хапвам всичко, но най-много обичам портокали, банани, ябълки, киви, череши, диня, пъпеш и праскови

-зеленчуци- домати и краставици

Напитки:

Мога съвсем накратко да обясня- по принцип не обичам кой знае колко да употребявам алкохол, но при събирания най-много предпочитам джин с тоник, ром с кола или винце/за предпочитане червено,марката не играе голяма роля/. Не обичам газирани напитки/особено кола/, предпочитам някой натурален сок/Cappy портокал ми е фаворит/ или едно айрянче...:)))

Цветове:

По отношение на обличане:

Светли и по-неутрални тонове през деня, като бяло, бежово, кремаво и шоко-кафявото.

За дискотека- определено комбинацията червено и черно ми е фаворит/но никога само черно или само червено.../

По отношение на грима:

За през деня- обикновено гледам да съм без грим, ако го има, той трябва да е съвсем семпъл/общо взето го слагам колкото да скрия някой дефект/, да изглежда сякаш съм без такъв; но обичам да слагам по някой друг балсам или гланц за устни

За дискотека- тук вече обичам да екпериментирам, но обикновено гримът е подчертан; най-много обичам да преливам тонове от тъмно-сиво до бяло; кафяв руж и малко по-забележимо/отново в кафявата гама/ червило

Спорт:

-спортове, които обичам да играя- волейбол/най-много от всичко друго/, бадминтон, баскетбол и футбол

-спортове, които обичам да гледам- фигурно пързаляне, художествена гимнастика и др.

Други:

Тук бих посочила, че една от най-големите ми мечти е да обиколя света/като всеки човек, обзалагам се/, като десетте най- желани дестинации са: Париж, Лондон, Рим, Шанхай, Москва, Санкт Петербург, Ню Йорк, Колорадо, Виена, Амстердам

Ами тъй като не се сещам какво друго да добавя към профила си, мисля да спра дотук...Надявам се това мое дълго и подробно досие да не се е сторило твърде отегчително вам...:))))Но така или иначе това съм аз….:PPPPP

Хороскоп на цветята/Част 2/

Втората част от цветния хороскоп е свързана с цветята, които попадат под знака на Телеца, а именно: Гергина/21-30 април/, Момина сълза/1-10 май/ и Тубероза/11-20 май/.

Гергина/21-30 април/

Нейната най-голяма слабост е максимализмът. Гергина трябва да се научи по-трезво да оценява нещата и да разчита на собствените си сили. Хората, родени под този знак, преуспяват в обществото, защото умеят да вдъхват доверие, но не са толкова умни, колкото изглеждат- нещо, което те откриват по-рано от околните. Повече са гъвкави, отколкото интелигентни. Гергина има гореща кръв и лесно губи търпение. Егоцентрици с независим характер, те бързо променят настроението си. Като правило са дружелюбни и умеят добре да манипулират добре другите. Убедителни събеседници са, стават център на компании. Чаровници, малко потайни, енергични, с изявени способности в областта на естетиката, модата и красотата. Но истинската им стихия е свободното предприемачество. В любовта са щастливи с Лотос/11-20 декември/ и Азалия/1-10 юни/.

Момина сълза/1-10 май/

Християнската легенда разказва, че в момината сълза е произлязла от сълзите на Богородица, пролети от нея пред кръста на разпънатия Спасител. У древните германски племена тя е символ на изгряващото слънце и предвестница на пролетта.
Щедрото и открито сърце на Момина сълза я прави уязвима за недобросъвестни събирачи на нежна красота. На тази жена и е необходим надежден защитник, като мъжът Амарилис/11-20 януари/ например.
Момина сълза са с много висок морал, внимателни, дискретни и интелигентни, с много силна интуиция. Добре оценяват силата слабостта на другите и добре използват това си умение, за да ласкаят. Слабите им качества са нерешителност и педантизъм. Готови са да жертват живота си заради своите принципи. Интуицията и разсъдливостта им откриват възможност за успешна кариера във всички области и професии.
Най-щастливи са срещите им с Фрезия/21-30 октомври/ и Водна Лилия/1-10 юли/. Привличат ги и Амарилис/11-20 януари/ и Гергина/21-30 април/.

Тубероза/11-20 май/

Тубероза са почтени и ще ви кажат всичко, което им е на сърцето. Имат бърза мисъл, добра памет и добре се разбират с хората.

Техният нестабилен характер е най-голямата им слабост. Обичат да се захващат с най-различни работи, но веднага се отегчават. Слушат по-скоро вика на сърцето, отколкото вика на разума. Независими са и имат склонност да се съревновават. Тъй като са много трудолюбиви, умеят да носят финансова отговорност. Прословути са с упорството и търпението си. Безжалостно преследват целта, докато не я достигнат. Предани са на работата и семейството, техните амбиции обикновено са разумни. Предани приятели, надеждни колеги и грижливи работодатели.
В любовта установяват добри отношения, основани на доверие и разбиране, с Водна лилия/1-10 юли/.

Хороскоп на цветята/Част 1/

От доста време насам имам идея за такъв вид хороскоп, но днес най-сетне се реших да го направя...И така от днес мисля всеки ден да добавям по една зодия, със три цветя в нея/по едно цвете на декада/, докато не завърша и последната зодия..хехе...Enjoy!!!


Първата зодия, с която започваме е Овен, естествено...Цветята са три:Лютиче/21-31 март/, Циния/1-10 април/ и Хортензия/11-20 април/.

Лютиче/21-31 март/

За разлика от бледожълтото и невзрачно цвете, хората родени под този знак, се отличават с решителност. Главата на Лютиче работи точно и бързо, намирайки правилен изход, дори и в най-обърканата жизнена ситуация. Тези подвижни, весели хора обичат да се състезават.Обичат безредието и то ги забавлява. Ловки са и не особено почтени. Никога досадни. Емоционални и властни са. В политиката са лидери, но недостатъкът им е, че вярват единствено на себе и.
В любовта ги привлича страстния Слънчоглед/1-10 август/ и красивата Гергина/21-30 април/, но също и решителната Гардения/21-31 август/ и Карамфил/1-10 септември/. Макар че винаги са готови да търсят нова любов, те остават окончателно сериозни, когато открият някой, осигуряващ им емоционална сигурност и постоянство.

Циния/1-10 април/

Честолюбие и желание винаги и навсякъде да са първи - ето отличителните страни на Циния. Същевременно това е и тяхната ахилесова пета.
Понякога Циния е импулсивна и екзалтирана личност. Всъщност притежава висока интелигентност и вярна преценка за ситуациите, но винаги се стреми да наложи идеите си. Характерът и я подтиква към лек живот и лукс, които тя постига със завидна ловкост и бързина. С възрастта става консервативна и бдителна. Трудно се отказва от някои прищевки.Макар че прави всичко възможно да крие чувствата си, склонна е да напада яростно, особено ако я критикуват.
В любовта партньорът се подчинява на волята и желанието и. Особено щастливи са срещите и с Орхидея/1-10 ноември/, Маргарита/11-20 юни/, Хортензия/11-20 април/ и Роза/11-20 август/.

Хортензия/11-20 април/

Великодушна и щедра, тя обича да се забавлява. Умее да печели доверие и да пази тайни. Печели леко пари, но не се грижи за богатство. Хортензия обикновено има остър език и забелязва чуждите грешки, което обикновено дразни другите. Тя е един изявен борец за справедливост. Не се залавя с безсмислени каузи и е роден лидер. Притежава агресивност в излишък. Понякога тези и качества я водят до мания за величие. Готова е да разбива и отворени врати. Понеже тя самата вярва в чудеса, другите могат да я манипулират без особено затруднение. Нейните слабости са увлечения в секс, чревоугодничество, алкохол и други подобни пороци.
В чувствената сфера има щастливи срещи със Слънчоглед/1-10 август/ и с енергичната Циния/21-30 април/. Добра е връзката и с амбициозната Гладиола/21-30 ноември/, въпреки че Хортензия е твърде агресивна за нея.

Wow..Am I Hot Or What...:)))

Дори не съм предполагала че може резултатът ми на теста за sexyness може да се окаже толкова висок....ами предполагам, че щом съм едва 63 % зубър...поне мога да наваксам с нещо друго...хехе..

А ето ги и моите резултати:

Image: You scored very high on the self-image attribute. Congratulations, you seem to take good care of yourself, and others can see this. Keep this up, it only makes you sexy!

Confidence: You are a highly confident person. This is great! People want to be around you, they want to know your opinion, and they have much respect you. Your confidence is sexy!

Attitude: Wow! Your attitude is great! You probably have many friends because you are very understanding and patient of most everyone. This makes you sexy to many.

Overall: You're God-Like Sexy .

Колко секси си мислиш че си?

Преди малко се натъкнах на един тест,който Боримечката беше публикувал в един от постовете си/споменавала ли съм колко обичам да си правя тестове..:))))/ на тема:Зубрач ли си?...и след като разбрах,че съм 63 % зубарче, погледнах малко по-надолу в страницата и видях линк към възможно най-противоположния тест на зубарския...:)))
И така за тези които искат да разберат дали са секси, нека да се пробват с този тест...:)))

Вече си имам и анкета:)))

Тъй като познанията ми за възможностите на този блог се разширяват със всеки изминал ден и час, днес най-сетне открих възможността да си пусна анкета online на каквато си искам тема,с каквито и колкото си искам отговори...За това приканвам всички да участват в първата ми анкета на тема:"За или против църковния брак сте?"...
Само за пояснение искам да отбележа:Църковният брак е различен от гражданския,така че въпросът ми е по-скоро бихте ли сключили брак пред Бог, а не това, дали искате да подпишете оная хартийка в общината...

Най-големите ми мании...

Седях си преди няколко дена вкъщи, приказвах си с Тони по Skype за това дали съм маниачка на тема игри или не/повече по този въпрос в "Геймърка...или не?"/ и както си говорим и аз изведнъж получавам просветление...хммм...ами че то като се замисля,аз съм си маниачка не в едно отношение...Тогава реших да си направя списък на най-големите си мании и влечения, в резултат на което списъкът ми доби следния вид:
1.The Lord of the Rings Mania/В това число и почти целия актьорски състав, воден от Лив Тайлър, Илайджа Уд, Иън Маккелън, Шон Бийн и др./
2.Harry Potter Mania/Тук също ми е интересен актьорския състав,но поради оскъдните има изяви на други места,освен поредицата за Хари,е рано да говоря.../
3.The Matrix Mania/тук включвам манията си по Киану Рийвс и цялото му филмово творчество/
4.The Chronicles of Narnia Mania/ако някой ден имам деца ще им чета това,вместо братя Грим...въпреки че обожавам техните приказки.../
5.Мании от по-общ вид, като:
-филмова мания
-геймърска мания/тя включва както компютърни,така и бордни и всякакви други игри,които биха могли да се играят от повече хора...лошото е че в днешно време много малко хора ми се връзват на акъла да играем на нещо...подсмрък.../
-мания за почистване/тя идва от време на време...но когато дойде..бррр...става страшно/

6.Като за последна/но не по важност/ енай-новата ми мания:Блог-манията...няма да кажа за нея...всеки,който чете това в момента знае за какво говоря...:)))

Моите любими сентенции

Ето някои от любимите ми мъдрости,събрани от мен през годините...


"Всеки щастлив човек е добър,но не всеки добър човек е щастлив..."
Оскар Уайлд

"Какво?!Нима любовта има нещо с ума?..."
Гьоте

"When a man kills a tiger,he calls it sport,
When a tiger kills a man,he calls it ferocity"

"Смъртта идва по-бързо при тези,които се страхуват от нея..."
старецът Паисий Светогорец

"Мнозина хвалят човека за милосърдието му,но кой намира истински човек?"
Притчи Соломонови

"Ако в злочест ден си се оказал слаб, скудна ти е силата..."
Притчи Соломонови

"Грухай с черясло глупеца в чутурата заедно със зърната,глупостта му няма да отмине..."
Притчи Соломонови

"Има само два начина да се справиш с жените...но никой не ги знае..."

"Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока."

"Времето не се губи,то винаги си е било там...хората се загубват във времето..."

"Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.."

"Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче."

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!"

"Щастието не е отсъствие на проблеми,а умението да се справяш с тях.."

А това е любимата ми сентенция,извадка от първия и последния абзац на "Птиците умират сами":
"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си , тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре , извисена над своята агония , надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка ... или поне така е според легендата....

...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт ; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние-когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме.
И все пак го правим.
Все пак го правим."

Животните в моя живот.../veeery long story/

Като всяко малко дете, и аз страшно много исках да имам домашен любимец-куче или котка...за съжаление обаче, когато четирима души живеят във малък панелен апартамент, това ми желание малко беше невъзможно за изпълнение,колкото и добри да бяха намеренията на родителите ми...затова се ограничавахме до такива домашни любимци,като риби и папагали..всъщност най-вече папагали...майка ми казва,че когато сме били много малки и сме имали рибки,но аз много смътно си спомням за тях...по-скоро се сещам само за аквариума,който стоеше на бюфета в кухнята,но спомен за някоя конкретна риба...не...
И така де,после започнахме да си вземаме папагалчета...такива сме имали страшно много...първото папагалче беше много сладко...казваше се Роси../само за уточнение-всичките ни папагалчета бяха от вълнистите/...за съжаление Роси не живя дълго,защото се разболя от нещо/по онези времена не бяха толкова популярни ветеринарите,а нямаше толкова лесно достъпни книги за това,как се отглеждат папагалчета/ и умря...страшно много плакахме за нея...мама я погреба в горичката до вкъщи...беше първото животинче,за което ни беше толкова мъчно и мама се зарече никога повече да не вземаме домашен любимец,защото пак ще стане същото...но явно не ни е било писано да стане така,защото не след дълго последва един период,в който сменихме около 5-6 папагала.:)))Веднъж си бяхме взели 2 мъжки/и двата бяха жълто зелени,не можехме да ги различаваме и затова и двамата се казваха Джони/,които бяха много щури и много чуруликаха...ама беше много забавно с тях...опитваха се сами да си отворят вратичката на клетката...непрекъснато се катереха навсякъде...но после започнаха да правят пакости...започнаха да гризат стената, до която е опряна клетката...и ние ги подарихме на един съсед,който искаше

да си купи...и така до последния папагал...Който имаше едно много дълго име:))...Адмирал Джинджифил Пиперков...или на кратко...Пипи..това беше най-умния папагал,който съм виждала...той ни беше любимец на всички...не беше откачен като другите...беше кротък..оставяхме му вратичката отворена,а той си седеше вътре...най-много да излезе за да се покатери на покрива на клетката и там прекарваше почти по-голямата част от деня...спейки...бяхме го научили като му подадем пръстче и той да стъпва на него...и така си го разнасяхме навсякъде...понякога си хвъркаше насам-натам,колкото да си раздвижи крилете и след това самичък се прибираше...като всеки папагал обичаше да каца на масата когато хапваме и си пъхаше човката в абсолютно всичко...:)))Обаче толкова много години беше с нас,че всички се привързахме страшно много към него...докато не дойде онзи летен ден,когато бях при баба и дядо в Ловеч и мама ми каза по телефона,че е намерила Пипи, умрял до една кофа с вода...явно си е натопил краката, а папагалчетата страшно лесно се разболяват от това...настинката за тях е твърде опасна...цяла нощ плаках тогава....дори сега ми текат сълзи,докато пиша...

Пипи изглеждаше така... но може би малко по-бял...така или иначе той си остава единствен за мен...

След Пипи,доста дълго време нямахме никакво животно...явно мама беше права...никой от нас нямаше желание да гледа животинче, което ще умре пред очите ти...обаче доста години след това,когато бях в гимназията,на едни наши познати котката роди малки...котката им беше персийка,ама бащата със сигурност не беше..но това нас никога не ни е бъркало чак толкова...и така ни подариха едно женско коте....което се оказа хем любимо,хем кошмарно...беше много щура,доста злобна,не даваше да я пипаме,все бягаше от нас и идваше само когато тя реши...абе царица...твърде своенравна за да бъде домашна котка...такива трябва да ги пуснеш на село за да ловят мишки...а беше страхотен ловец/все пак аз съм я учила.../...много обичах да си играя с нея и да я карам да ловува...но тя наистина беше опасна...ръцете ми вечно бяха на рани...защото тя нападаше винаги със злоба...а след като порасна и стана огроооомна...започна да се изсилва и да скача почти до тавана,като се катереше по тапетите и...няма да ви казвам на какво приличаха те...когато дойде балът на брат ми...направихме малко ремонти из къщи.сменихме тапетите...и пратихме котката на Ловеч при баба и дядо...те живеят в блок,но блокът разполага със огромен заграден двор,където се намират гаражите на всеки един от апартаментите/т.е. 12 гаража/...и така котката/забравих да спомена,казва се Миси/отиде в Ловеч и вкъщи пак настъпи период без животни...

Докато не дойде моята първа година в университета...не се мина повече от седмица откакто се нанесох в квартирата и в един много мрачен и дъждовен ден съседката/която много обича котки и си има една/,звъни на вратата и като отварям виждам че държи кашон с малко и много сладко сиво-бяло котенце...и тя ми казва:"искате ли коте,аз вече имам,а го видях самичко в дъжда на улицата и не ми даде сърце да го оставя?"...аз и казах,че в момента нямам къде да му наглася,ако иска да ходи до тоалетна/иначе имах кисело мляко и хляб,което е идеално за толкова малко коте като него.../,а пък и не съм сигурна че искам да гледам животинче в тая малка стая...макар че всъщност страшно много исках да си имам...тя ми каза,че го оставя в общия коридор/който фактически си е навън,само дето има покрив и на котето не му вали.../, та ако някоя от нас/3 съквартирантки/ реши че го иска да го вземе...мислих около 1 час...накрая не издържах и го взех с кашона...:)))и до днес не съжалявам...Виктория/на кратко Вики/ едно най-умната и добричка котка,която познавам...пълна противоположност на Миси...тя е кротка,спи много...а когато е студено обича да дойде и да легне в най-близкостоящия човек...когато беше малка,не заспиваше докато не дойде точно до главата ми и не се сгуши възможно най-много..сега пак прави така,само че вече не лега до главата ми,а в краката ми....страшно послушна е...дори си познава името...винаги когато кажа "Вики"и тя се обръща и казва "мяу"...което звучи като нещо от сорта "какво има?"Никога не ми е създавала проблеми като Миси...съвсем кротка..Много си я обичам....вече 3 години е при мен..Не се знае,колко скоро...но скоро може към домашните любимци да прибавя тези и на Стилиян/в случая говорим за едно хъски и един голден ретрийвър/


...но засега е това...Благодаря на всички,които имаха желанието и търпението да прочетат цялата статия.Thank you, thank you very much;-)

The End

Happy Again

Хубавото на депресията,която идва изведнъж е, че така изведнъж и си отива...не знам дали е,заради факта, че просто си излях мъката в писане, или просто правилото"това,което бързо гори, бързо изгаря" не направи изключение и в моя случай...но вече се чувствам чудесно...не че не ми се иска да си отговоря на онези въпроси,но някак си пак се появи надежда в мен,а като се знам каква непоправима оптимистка съм....едва ли скоро ще ме напусне....хехе...

Where Am I?

Знам,че всеки човек,в определен период в живота си, застава на кръстопът и започва да се пита:"Къде се намирам аз в момента?" и "Кой път да поема сега?", или "Какво ли е най-добро за мен?"...Като всеки,уж нормален човек, и аз се питам същото от доста време насам...и досега се успокоявах,че това няма да ми светне ей така...че с времето ще разбера къде точно ми е мястото...но колкото повече се оглеждам покрай себе си,толкова повече се отчайвам...Почти всички мои познати вече са открили призванието си...знаят с какво искат да се занимават...повечето вече го и правят...а аз все още се лутам....
Мисля,че съвем омотах конците...Когато кандидатсвах за икономическа специалност бях толкова убедена,че точно там ми е мястото...въпреки,че не разбирах абсолютно нищо...и никога не бях изучавала специалността,мислех си,че това е нещото.от което се изкарват пари и ще ми хареса,стига да свикна малко...но в момента от тоя ентусиазъм не е останало и помен...
Работата е там,че на мен са ми интересни различни неща,които нямат нищо общо едно със друго...ама разбирам от всичко знам по малко...Обичам да прекарвам голяма част от деня си пред компютъра,ама не съм никакъв компютърен специалист...обичам да общувам с хората, да ги изслушвам и да им помагам с някой съвет,ако мога...ама нямам никакво педагогическо или подобно образование...имам един английски език,с който нямам никакви проблеми,но не съм толкова тренирана, че да стана преводачка...и така с английски и обща компютърна грамотност...освен да стана някоя секретарка,друго не се сещам...не че е толкова лощо това...ама въпроса е:"За какво ми беше това висше Стопанско управление"...какво ще управлявам...като не мога себе си да разбера...и дали наистина мога да бъда добра секретарка...или пак си въобразявам,че мога да се справя с нещо,което след време ще ми се струва глупост...
А всъщност не мисля,че съм лош човек....обожавам да поемам отговорност...това е страхотен стимул за мен...колкото повече отговорности поемам,толкова по-добре се чувствам/естествено,поемам само тези,за които съм сигурна,че мога да се справя/...и колкото повече не обичам да стоя без работа...толкова повече си стоя вкъщи и тъпея...и колкото повече виждам приятеля си да не спира да бачка,толкова повече се чувствам като паразит...добре,че сега ме назначи за нещо като секретарка...проверявам му пощата и отговарям на писмата...уау...то не е лошо, всъщност...ама не печеля от това....наистина ми доставя удоволствие да се занимавам с това...ама не знам дали това е призванието ми или просто ми допада,защото няма какво друго да правя....:(((((

Хари Потър и Орденът на феникса

Днес, след като гледах за втори път,само че с доста по-добро качество и със субтитри, петата част на "Хари Потър", установих ,че филмът май не е толкова лош,колкото си мислех...след първото гледане-отново припомням, че качеството беше ужасно, имаше накъсани кадри,гаден звук, никакви субтитри...на всичкото отгоре беше снимано в някакво кино,затова от време на време екранът ставаше черен и се долавяше едвам, едвам звука...и все пак бях убедена,че това,което съм видяла е достатъчно,за да си направя заключението,че филмът е незавършен,режисьорът не е успял изобщо да хване идеята и е изрязъл прекалено много от книгата.
Обаче след като го изгледах днес със майка ми,вече не съм толкова убедена,че е така...страшно ми хареса образът на Долорес Ъмбридж...идеална е,според моите предтсави...Белатрикс Лестранж, Луна Лъвгуд, дори Крийчър...Вярно е,че са отрязали голяма част от книгата,но като се замислим...говорим за около 500 страници,в които непрекъснато става нещо...не знам дали и други "Хари Потър" маниаци са съгласни с мен...ама според мен не трябва да съдим много режисьорите...справили са се доколкото може добре...остава да видим какво ще направят с подлените 2 части...особено последната,която е пълна със събития,дето ще е престъпление да премахнеш което и да е от тях...