"Животът е това, което се случва, докато си правиш други планове."
"Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото." Тибетска молитва
"Щастието е като здравето. Щом не го забелязваш, значи го имаш."
"Дипломацията е изкуството да казваш "Добро куче...", докато намериш камък."
"В любовният триъгълник винаги един от ъглите е тъп."
Събитието винаги се върти около лошите мафиоти с връзки, които ограбват бедните и обричат щастието им.
Една от най-големите новини е, че някоя звезда/главна героиня/ е бременна или вече е родила
Дори да изпуснеш 10 епизода/емисии/ можеш да си спокоен, че през това време няма да изпуснеш нищо. Като включиш телевизора пак ще слушаш за убийства, катастрофи, близнаците на Джей Ло и т.н.
И двете ти разкриват условната истина, т.е. /виждаш това, което ти показват, кой знае дали нещата стоят точно така/
И двете траят около 45 минути
Като изключиш телевизора и изпитваш чувство на затъпяване - дали е заради повтарящите се вече 10 пъти епизода реплики „Педро, обичам те, обичам те, Педро!” или за „истината”, която медиите се опитват да ти втълпят, а нещо ти подсказва, че май не точно така, но не знаеш как точно..и това те кара да се чувстваш тъпо...
И двете най-много се коментират от възрастните хора/сериалите ги коментират бабите, а новините - дядовците/
И бабите, и дядовците, гледащи новини и сапунки твърде много, са еднакво изкуфяли
Колкото повече гледаш, толкова повече си казваш „тия филми нямат край”
Докато свършат 250 епизода от едната сапунка или заплетена история около някой престъпник, който най-сетне се е изправил пред правосъдието, започва следващата...
Току що го изгледах. Ще има да го мисля няколко дена сега. Това филмче определено държи върха на клaсацията "Филмите на които съм ревала най-много". Това, май е още едно доказателство пред Пешо, че съм почти 100 % жена. На второ място се нарежда "Тетрадката". И тогава няколко дена подред все ми излизаха разни сцени от филма и се бях отдала на размисъл върху живота. И двата филма ги препоръчвам горещо:)
16.05.2008...На обяд имах изпит по „Управление на качеството”. Последният ми семестриален изпит. Или поне така си мислех. Бях доста изнервена преди изпита. Въобще не се чувствах подготвена. Не мога да търпя такова чувство на несигурност. Малко преди изпита дойдоха резултатите по „Конкурентно поведение на фирмата” и разбрах, че е станала някаква обърквация с оценката ми. Това означаваше, че на следващия ден трябва да отида, да намеря преподавателя и ако се наложи да ме изпитва пак. Няма такъв късмет като моя. Е, имаше още един-двама колеги, които също бяха прецакани, но в такъв момент, като всички хора и аз си казах „Защо пак на мен...?”
След кафето с колегите/сериозна традиция в нашия курс/, ни се отвори свободно време със съквартирантката да излезем някъде. Отдавна се канехме да си направим едно походче из търновските хълмове и гори. Тъй като преди време вече ходихме до Преображенския манастир през еко-пътеката, този път решихме да отидем някъде, където не сме били. И понеже тук във Велико Търново открай време се носят „легенди” за прекрасната местност край Ксилифор, но за ходене пеш е малко далече/тръгнахме твърде късно и нямаше да можем да се върнем по светло/, затова решихме да отидемпо-наблизо – Момина крепост. Ели каза, че е чувала, че се намира на висок хълм и гледката оттам била разкошна. Освен това се минавало през едни чудни гори, през едни чудни еко-пътеки. Готово! Няма какво повече да чакаме. Притесняваше ни малко времето, защото беше 16.30. Малко нямаше да можем да се порадваме твърде много на природата. Но Ели ме убеди, че то не било много далече и сме щели да успеем за час да отидем и за още толкова да се върнем, пък то нали вече не се стъмва толкова рано...Викам си „Ми добре”.
За горите- няма спор. Страхотни и прохладни бяха. Качихме се на един хълм. Гледката наистина беше супер. Обаче...пътят определено беше много по-дълъг от час, а крепост така и не видяхме.
Важното е, че си прекарахме добре. Намерихме си дълги прътове, за да запълним картинката и да успеем да се вживеем по-добре в ролята на скаутки/въпреки че и двете нищо не разбираме от скаутство, освен, може би, моите оскъдни познания за билките/. А за да завършим съвсем приключението си започнахме и да си пеем. Много обичам да пея така. Без да ми пука. Много е яко. То и да танцувам обичам, без да ми пука. Чувствам се свободна по този начин. Няма по-хубаво чувство от това. Забравих за всичкото напрежение, което ме беше изпълнило през деня. За проблемите по „Конкурентно поведение”. В гората и на скалите нищо не беше важно. Просто искаш да не свършва деня, да се разхождаш и да си пълниш очите с красивата природа на Търновска област.
Да, обаче денят пое към своя край. Близо два часа вече вървяхме/е, правихме почивки, естествено/, еко-пътеката водеше нанякъде, но и ние не бяхме съвсем сигурни къде точно отиваме. Скоро пътят стана широк. Видяхме следи от гуми. Десет минути по-късно вече видяхме първите къщи на някакво село. Погледнах часът/беше 19.10/. Това не беше добре. Не знаехме къде точно се намираме, а за връщане обратно не можеше и да става дума. Продължихме напред и изведнъж от завоя се показа голям джип, Мерцедес. Спряха до нас и една мацка се показа от прозореца и попита „Да знаете случайно някъде наблизо да има разсадник?”. Ние изгледахме въпросително, а аз на това място казах „Ами, ние разсадник не знаем, но мислехме да ви попитаме...Къде се намираме в момента?”. Момичето се засмя и каза „Ами ей това село там е с. Шеремети”...Тогава с Ели се спогледахме и двете си казахме „Моля? Какво е това?”. От задния прозорец се показа друга мацка и попита „А вие откъде идвате?”. Ние казваме „Ми от Търново”, а те „ми то Търново е на 14км от тук”. Ха-ха. Моля? Направо останахме без думи. Къде сме се запилели и кога успяхме да се отдалечим с 14 км от Търново за два часа, като се има предвид, че и правехме почивки?
Така де. Момичетата ни предложиха да ни закарат, стига само да намерят разсадника, за който бяха тръгнали. Защото и те били отседнали в Търново, ама тръгнали да търсят някакви декоративни цветя за вилата си. Иначе по акцента приличаха на македонци. Мъжът, който караше, със сигурност беше такъв. Намерихме разсадника. В края на краищата се оказа, че посоката към която бяха тръгнали, там където ни намериха, е била грешна. Но пък, ако не бяха се объркали, нямаше да ни намерят. Както се ядосвах, че изобщо нямам късмет сутринта заради оценката. Как само се обръщат нещата, нали?
Какво повече мога да кажа, освен...ОБИЧАМ ПОХОДИТЕ:)
Вдъхновена от скорошните си спомени от Дъблин и прекараните шест месеца, които не съм предполагала, че ще липсват така, ви поднасям малка част, от това до което се докоснах аз там:)
By a lonely prison wall I heard a young girl calling Micheal they are taking you away For you stole Trevelyn's corn So the young might see the morn. Now a prison ship lies waiting in the bay.
Low lie the Fields of Athenry Where once we watched the small free birds fly. Our love was on the wing we had dreams and songs to sing It's so lonely 'round the Fields of Athenry.
By a lonely prison wall I heard a young man calling Nothing matter Mary when your free, Against the Famine and the Crown I rebelled they ran me down Now you must raise our child with dignity.
Low lie the Fields of Athenry Where once we watched the small free birds fly. Our love was on the wing we had dreams and songs to sing It's so lonely 'round the Fields of Athenry.
By a lonely harbor wall She watched the last star falling As that prison ship sailed out against the sky Sure she'll wait and hope and pray For her love in Botany Bay It's so lonely 'round the Fields of Athenry.
Low lie the Fields of Athenry Where once we watched the small free birds fly. Our love was on the wing we had dreams and songs to sing It's so lonely 'round the Fields of Athenry.
I met my love by the gas works wall Dreamed a dream by the old canal I Kissed my girl by the factory wall Dirty old town Dirty old town
Clouds are drifting across the moon Cats are prowling on their beat Spring's a girl from the streets at night Dirty old town Dirty old town
I Heard a siren from the docks Saw a train set the night on fire I Smelled the spring on the smoky wind Dirty old town Dirty old town
I'm gonna make me a big sharp axe Shining steel tempered in the fire I'll chop you down like an old dead tree Dirty old town Dirty old town
I met my love by the gas works wall Dreamed a dream by the old canal I kissed my girl by the factory wall Dirty old town(x4)
Raised on songs and stories, heroes of renown The passing tales and glories that once was Dublin Town The hallowed halls and houses, the haunting childrens rhymes That once was Dublin City in the rare ould times
Ring a ring a rosey, as the light declines I remember Dublin City in the rare ould times
My name it is Sean Dempsey, as Dublin as can be Born hard and late in Pimlico, in a house that ceased to be By trade I was a cooper, lost out to redundancy Like my house that fell to progress, my trade's a memory
And I courted Peggy Dignam, as pretty as you please A rogue and child of Mary, from the rebel Liberties I lost her to a student chap, with skin as black as coal When he took her off to Birmingham, she took away my soul
Ring a ring a rosey, as the light declines I remember Dublin City in the rare ould times
The years have made me bitter, the gargle dims me brain Cause Dublin keeps on changing, and nothing seems the same The Pillar and the Met have gone, the Royal long since pulled down As the grey unyielding concrete, makes a city of my town
Ring a ring a rosey, as the light declines I remember Dublin City in the rare ould times
Fare thee well sweet Anna Liffey, I can no longer stay And watch the new glass cages, that spring up along the quay My mind's too full of memories, too old to hear new chimes I'm part of what was Dublin, in the rare ould times
Ring a ring a rosey, as the light declines I remember Dublin City in the rare ould times
Ring a ring a rosey, as the light declines I remember Dublin City in the rare ould times
Ако всичко това ви е харесало, ето тук може да видите ирландската музика и в друг аспект.
Някога случвало ли ви се е да сте нервни, заради предстоящо събитие, чийто край ви е неизвестен? Отговорът го знам. Че на кого не му се е случвало? Е, днес и на моя ден започна по този начин. Предстоеше ми защита на курсова работа... Бях на тръни още от предния ден, защото досега никога не сме правили курсов проект за оценка. Винаги сме предавали такива само за подпис. Това означава, че досега все съм ги теглила от интернет, когато ми е твърде трудно да се справя с материята, или не съм се старала толкова, когато съм ги подготвяла сама...защото е само за подпис. Никой преподавател или асистент не ги отваря. Кой се занимава? Вижда, че имаш проект, удря ти подпис и си допуснат до изпит. Обаче сега преподавателят/по принцип доста строг, за разлика от други/ ни дава един конспект с теми и само казва: „Това ви е конспекта. На изпит се явявате с курсова работа, върху която ще поставя оценка”. Толкова. Никакви разяснения, какво иска да има вътре. Курсовите работи трябва да съдържат само теория и някакви наши разсъждения върху материята. Ужас. От конспекта/19 въпроса/ имаме предадени лекции само на 4 от въпросите. За другото да се оправяме сами. Добре, че последната тема ми беше интересна – „Ключове към успех в мениджърската кариера”. В петък успях да си намеря в google няколко интересни статии по въпроса и вчера за един час успях да скалъпя една хубава/поне за мен, де/ курсова работа, където съм поместила 3-4 интересни начина и теории за преуспяване в кариерата. Да, ама нещо ми се стори, че много бързо свърших...Обаче, не мога да се сетя какво друго да добавя към нея, да я поукрася, така че да не се ядосвам,че имам цял ден, а пък може утре да се сетя, че нещо съм пропуснала. Почнах да си играя със шрифтовете, удебелен, курсив, ама това, ама онова...накрая реших да се спра, защото стана прекалено натруфено, и си казах „абе, я!Четвърти курс съм, как може още да се притеснявам за такива работи. Каквото стане, тва е!” Реших да се разсеям. Бях си изтеглила едно кунг-фу/”Желязната маймуна”/. Препоръчвам го на всички, между другото. Боят в тоя филм си е направо изкуство. Дори в „Матрицата” могат „да ядат пасти” в сравнение с този филм. А и историйката си я бива. И така, стигаме до тази сутрин, когато се събудих и още със ставането ме обзе тревожното чувство, че нещо с гадната курсова работа ще се обърка. Обаче както си се оправям сутринта и решавам да си пусна музика. Тръгва ми сборния плейлист и по някое време зазвучава песента на King Africa – La Bomba. И не щеш ли, на мен ми минава за секунди през ума спомена, как брат ми разказваше, че докато ходил в София с приятелката си на уроци по Салса и на тази песен много яко се танцувало. И ми показваше какви движения правели мъжете и какви жените. Беше много интересно, тогава си спомням как и на мене ми се прииска да се запиша на Салса. И както си плувам в спомените за готиния танц, изведнъж се усещам как си се фръцкам сама в стаята...хаха...и така...изтанцувах си я цялата песен самичка в стаята...без да ме интересува, че след 30 минути трябва да защитавам курсова работа, без да ме интереусва дали проектът ми е за шестица или не. Просто си танцувах и се кефех на песничката. Като отидох, всички се бяха панирали, само аз спокойна и си тананикам La Bomba-та. Оказа се, че асистентът трябва да проведе някакъв изпит и ни провери на бързо курсовите работи, моята беше от първите, написа ми шестака в книжката и „Готово”. Ха! Пък аз се скъсах да се притеснявам дали съм писала достатъчно. Сега стоя вкъщи и си мисля....Колко е хубаво понякога да се откъснеш от стреса с музика. Колкото и налудничав и неподходящ да е момента. Преди изпит да танцуваш Салса? Колко смешно звучи, нали? По този повод ви поздравявам с култовата песничка на King Africa:)
Едва ли има нужда да убеждавам когото и да било, че ситуацията по българските пътища въобще не е розова. Всеки ден катастрофи, коя от коя по-тежки, по-нелепи и със все повече жертви.
Много жертви, а кой е виновен? Така и не можахме да разберем кой е виновен за цялата работа. И кога, и как най-сетне ще се реши всичко това? А аз от толкова много теории вече съвсем се ошашавих. В края на краищата ефектът, според мен е нулев, след като през последните два дена станах свидетел на толкова некадърни шофьори, дето ако не беше шофьорът до мен да мисли бързо, досега 5 пъти да съм станала жертва на какви ли не потенциални убийци на пътя. И съм сигурна, че не съм единствената.
Някои казват, че държавата била виновна, защото пътищата били зле. Заради тях ставали катастрофите. Да, много хубаво. Ама за това, че не мислиш и отнемаш предимство не ти е виновна държавата. Виновен е шофьора, щото НЕ МИСЛИ.
Други казват, че младите мислели по-добре от старите. Старите шофьори били опасни на пътя, щото бавно „сгряват” и само пречат на пътя, изнервяли другите шофьори, правели задръствания, щото карат с 20км/ч и какво ли още не. Ми тогава защо повечето некролози по пътищата са на младежи?
Трето мнение – не от всеки човек става шофьор...или казано по народному „Шофьор и курва се раждат, не стават”. Добре, но това пак не отговаря на въпроса „Защо в чужбина почти няма катастрофи?”...Защото всички са родени шофьори ли? Съмнявам се.
Четвърто мнение. Според него чужденците са отдавна на пътя и са свикнали с пътищата, а пък ние, разбираш ли, като хванати от гората, още не знаем къде се намираме? Дали е така, не знам. Звучи ми малко нереално. Все пак не сме от толкова скоро на пътя. Пък и не ми се струва, че пътят е виновен за ситуацията...въобще.
Защо сме толкова смахнати, че или караме бавно, или караме като луди? Какво ни има? Жизненият стандарт ли ни е толкова зле, че преценката ни за правилно поведение на пътя я няма никаква? Толкова ли е сложно да си добър шофьор? И кога ще се научим да караме нормално?
Може тези въпроси да ви се струват елементарни и тъпи, но и НЕ-шофьорите, като мен, също умират по същите тези пътища...А на мен ми се ЖИВЕЕ в СИГУРНОСТ!
Хубаво: Жена ти е бременна. Лошо: В утробата й има цели три бебета. Много лошо: Направил си си операция за стерилизация. Преди три години.
Хубаво: Жена ти не говори с теб. Лошо: Иска развод. Много лошо: Тя е адвокат.
Хубаво: Синът ти расте. Лошо: Свалил е възрастната ви съседка. Много лошо: Ти също.
Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си. Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми. Много лошо: Има те на някои от тях.
Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен - стига толкова деца! Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните. Много лошо: Взела ги е дъщеря ти.
Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата. Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти. Много лошо: На него му стоят по-добре.
Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря си Лошо: Тя постоянно те прекъсва… Много лошо: …и поправя.
Хубаво: Синът ти излиза на първа среща. Лошо: С мъж. Много лошо: Който е твое гадже.
Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института. Лошо: Като проститутка. Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти. Ужасно: Тя печели повече от теб.
Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш. Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации. Много лошо: И понягога себе си.
В един от първите си постове бях споделила, че си падам геймърка...само че не съм маниачка на тема CS или Starcraft, или каквото там е модерно да се играе. Падам си по занимателни игрички, които също могат да ти отнемат цял ден, за да ги играеш, ноооо...не са кой знае колко сложни и спокойно могат да се причислят към графата "разпускащи занимания". Сайтът, от който най-често тегля игрички, е този. В този пост мисля да разкажа за любимите си такива.
Първият клас игри са от типа "Отгледай си сам". В повечето случаи условиятана тези игри са следните: 1. Имаш си някаква ферма и отглеждаш животни, растения и други. 2. Сам преценяваш дали е по-добре да печелиш като купуваш повече храна, повече животни/или насаждения, ако става дума за растения/ или пък да инвестираш в някой upgrade на сграда или нещо друго/зависи от играта/ 3. Пазиш си фермата от разни вредители, печелиш пари, изпълняваш quest-ове и се забавляваш:) Имам три любими игрички от този жанр:Grimm's Hatchery , Magic Farm, Farm Frenzy
В първата игра животинките са много сладки. Препоръчвам я. Само че е малко по-сложна от другите, защото се играе за време. Втората прилича много на първата, но с някои изключения. Тук отглеждаме растения и не играем за време. И в двете игри има ден, който трае около минута, минута и нещо, в рамките на който трябва да съберете възможно най-много реколта, да поливате/респективно храните/ цветята/животните/ и да ги опазите от хищниците, които влизат във фермата ви. Третата част е най-забавна от всички. Там няма ден. Просто има quest, който трябва да изпълните за определено време, ако искате да спечелите златен или сребърен медал. Но ако не успеете, не означава че няма да продължите напред, а и винаги можете да се върнете и да повторите нивото, ако не сте доволни от себе си/за разлика от Grimm's Hatchery,където чак накрая разбираш, че дните не ти достигат.../. В тази ферма имаш 3 вида животни/гъска, овца и крава/, чиито суровини можеш да преработваш на 2 нива/напр. гъската дава яйца, преработваш ги и става яйчен прах, преработваш го и става сладкиш/. Съответно колкото по- преработено и крайно изделие имаш, толкова по-скъпо го продаваш. Това е последната игра от този тип, която играх и като че ли засега най-много ми харесва. А като съчетаем страхотната и забавна музичка, която са сложили за фон...мммм, чак ми се доигра...;-) Вторият клас игри, които много харесвам са т.нар. от мен "Сервитьорски игри". Защо ги наричам така. Ами защото основната работа е да обслужваш клиенти. Тук причислявам игри като Burger Island, Jane's Hotel,Turbo Pizza, Sallys Salon, и Fab Fashion. За тези игри ще обобщя следното: 1. При всички следваш определен рутинен процес, който трябва да повтаряш първо бавно, после бързо, и по-бързо, и по-бързо... 2. Колкото повече напредваш в нивата, толкова се увеличава броят на нещата които трябва да правиш, първо бавно, после бързо, и по-бързо, и по-бързо... 3. Всички тези игри преспокойно могат да заменят психо-тестовете за категория C...;-)
Третият клас игри са повече за търпеливи и екстремно наблюдателни играчи. Обобщила съм тези игри под наименованието "Seek & Find"/търси и намери/. Тук игрите се характеризират със следното: 1. Имаш стаи, наблъскани с много предмети, знаци и прочее. В десния/може и левия/ ъгъл имаш списък с нещата които трябва да откриеш... 2. Също така имаш таймер с оставащото време и броят на предметите, които трябва да откриеш, за да преминеш нататък. На края на всяко ниво/когато си събрал нужният брой предмети/ имаш някакъв вид пъзел/различен, според играта./ Любимите ми игри от този жанр са Mystery Case Files: Ravenhearst и Stone Of Destiny. Не че не е пълно с други игри от този тип, но тези двете най-много се различават от другите. Имат междинни пъзели, които винаги са много интересни, ако си падаш по такива неща. В комбинация и с интересния сюжет и quest-овете, които следваш през цялото време, тези две игрички са си едно чудесно занимание в свободното време.
Четвъртият и последен клас, за който ще говоря в този пост, наричам "Стратегически игри". Наричам ги така, защото всички са свързани с това, да развиваш някой град, село или общност. Те са за хора, които имат или искат да развиват своята организационна мисъл. Защото тук трябва да организираш всичко свързано с осигуряването на прехрана, подслон, вода, развиване на умения у хората, строеж на сгради за забавление, казарми и всичко необходимо на народът ти/племето, градът и т.н./ да се развива и да бъде способен да се защитава, ако има нужда от това. Тук спадат игрички като Virtual Villagers, Escape From Paradise и Westward II: Heroes Of The Frontier
Ами това е. Дано не съм досадила много с моите глупости:) Нооо, искам не искам...дечко съм си и дечко ще си остана. Не мога без такива игрички:) Cheers!
