понеделник, 11 февруари 2008 г.

Край на сесията


Край...най-сетне малко почивка...още една сесия си замина. Остана още една на пролет и след това държавен изпит...ех, кога мина това време...Като че ли беше вчера, когато се явих на първия си изпит. Беше ужасно. Като всеки "заек" и аз се още не знаех кое къде се намира, трябваха ми поне 10-15 минути да си намеря залата, в която се провеждаха лекциите, не познавах никого и непрекъснато изпитвах усещането, че не съм си на мястото. Сега е съвсем друго. Хем искам да завършвам, защото ми писна да зубря за изпити...като погледна учебник и нещо ми става...искам вече да работя. А в същото време знам, че почти съм изживяла най-безгрижните си и прекрасни години- студентските...Някаква меланхолия ме обзема. Още няколко месеца и ще се разделя с колегите си...всеки по пътя си и дотам. Аз, евентуално ще си намеря работа в родния град, ще се омъжа и ще си имам семейство...Започвам нов живот. Загърбвам едно, за да се впусна в друго. Явно за да се роди нещо ново, трябва да умре старото. Но защо трябва винаги да е така...Тъкмо свикнах със студентството, колегите, квартирата/която по принцип си е трудна за свикване/, даскалото...и сега какво: "Честито, драги колеги управленци, успех в живота"...
Ноооо, какво да се прави, да не изпадам в разни депресии. Важното е, че сесията свърши...вече мога пак да си отдъхна:)

Няма коментари: