Всичко започна отдавна. Бях много малка, за пореден път при баба и дядо в Ловеч за лятната ваканция. Баба ме научи да ходя до библиотеката/в Ловеч апартамента ни е на центъра, съответно и библиотеката беше наблизо/ и да си вземам книжки. Още първия път, когато влязохме в сградата и аз бях изумена. Като всяко малко хлапе, може би. Но всичко беше толкова интересно - десетки рафтове със книги, стари, по- нови и гланцирани, всички подредени по азбучен ред, по автори и прочее...Дори самата миризма на книги придаваше уникалност на мястото. Моментално се влюбих. Страшно ми беше интересно да си вземем книги с баба и да гледам как пишат номерата в картона, баба се подписва, библиотекарката удря печат и написва крайния срок за връщане...уаааааау...много се кефех. Малко по малко се научих да ходя самичка на библиотека. Само че причината съвсем не бяха книгите...просто ми харесваше да се правя на голяма и да върша тези сложни и присъщи само на оправен и умен човек дела, като да си вземеш някоя важна книга от библиотеката...хихи...детска му работа.
И така, един ден, когато за пореден път отидох да върна книжки и да разгледам какво е останало, попаднах на една интересна, не толкова сложна за разбиране, но със сигурност уникална по рода си книга- "ОРИГАМИ". Първоначално се чудих какво означава това. Може би самото заглавие предизвика интереса ми, защото никога не бях чувала нещо подобно. Разлистих страниците и останах без думи...уаааау...книга, която те учи как да си правиш фигурки от хартия...че това е върхът.
Моментално си спомних, как преди няколко години се бяхме научили с братовчеда да правим жабки. Беше голям майтап, защото жабките можеха и да скачат...но уви, това беше единственото, което успяхме да сътворим. Не можахме да си измислим нищо друго, освен известните лодки, платноходки и параходи, за които всеки е чувал. А фигурките от хартия бяха толкова интересни.
Това беше книгата на лятото. Докато книгата беше в мен не спрях да творя какво ли не. Научих се да правя толкова много работи- пингвини, морски котки, кенгурута, гълъби и много други/за съжаление доста от тези неща сега не си ги спомням въобще/. Кенгуруто ми остана фаворит. По-късно се прибрах вкъщи и веднъж, съвсем случайно, попаднах на една стара книга на някой от родителите ми, която се казваше "С фантазия и сръчност". Имаше няколко раздела, един от които озаглавен "Оригами". Естествено веднага разлистих книжката и за няколко дни успях да обогатя себе си с умението да правя още няколко фигури- на слон, врана, пате, водна птица, цвете, птица в полет и птица, която страшно ми прилича на гълъб, но не съм сигурна дали е такова.
Известно време бях много запалена по оригамите, непрекъснато си сгъвах по нещо от научените фигури, но нямах източник, откъдето да се науча на още. После уроците в училище започнаха да стават все по-сериозни, дойде времето за кандидатстване в гимназия и постепенно оригамите започнаха да остават на заден план.
После сещах за тях, но все не намирах време да потърся малко по-сериозно из библиотеки и интернет-а, който ставаше така популярен и малко по-малко заемаше мястото си във всеки дом.
Наскоро съвсем случайно си тършувах из youtube и попаднах на клип с оригами и го пуснах. Beautiful...какво по-хубаво от това...съвсем подробен клип как да направиш жерав от хартия...първоначално си помислих, че няма да мога да се справя сигурно, ама нали все трябва да пробвам, преди да установя, че "огъня пари"...ама пробвам и "а, чудо"...Ами че то се получи...стана същото като на клипа, и не беше дори толкова трудно.
И така...от няколко дена се занимавам с новото си хоби, а именно оригамите. Успях да направя 21 фигури, някои по-сложни, други по-елементарни. Сега ви представям колекцията си, надявам се да ви хареса.
петък, 22 февруари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Мда, много зарибяващо. Забавна история отпреди около година:
Влиза човек в стая, където се очаква, че трябва да е бесния купон и всички да са пияни-заляни. Вместо това е тихо и всички сгъват жерави.
-Ъъх к'во правите бе?!
-Орига ми! - казано с силно престорен източен диалект.
-Е от к'во оригате? Да не е от бирата нещо...
Ето и илюстрация от този период.
Между другото с гланцово блокче ли сгъваш? Ако е така, това си е цяло геройство;).
Готина история:)
Относно жеравите - Пешо Събев ми каза, че трябвало да направя 1000 жерава, за да достигна вечно щастие...може би е редно да се захващам вече;-)
За гланцовото блокче- да, така ги сгъвам. Наистина е много изнервящо на моменти, ама не знам откъде да си намеря хартия за оригами в Габрово или Велико Търново...(подсмрък)...
Публикуване на коментар