сряда, 15 юни 2011 г.

Малко поезия...

Преди няколко дена попаднах на това във facebook(пожелавам приятно четене):

Вятърна молба
Румяна Симова


Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
... Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!


Здравей, мое море

Здравей, моя синя тъга,
здравей, мое приливно утро,
отново при теб съм дошла,
...отново във теб се изгубвам.
Оставям нетрайни следи
по твоите пясъчни длани,
а ти с нанаситни вълни
пенливо и нежно ме галиш.
Дълбоко си, мое море,
дълбоко и твърде солено,
ти криеш безброй грехове,
и хиляди тайни споделяш.
Безмълвно преглъщаш сълзи,
отмиваш копнежи прелистени
и раждаш в душата ми стих,
а аз се сбогувам... Пречистена!

Яна Вълчева


Госпожице любов!


Госпожице Любов случайна
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни рамене.
... Бъди ти моя малка тайна.

Знам, че работиш със аванс
и си готова след минута
по уговорка – за сеанс:
половин стотачка във валута.

Напред към твоята квартира
в дъжда с последния трамвай,
със който също се прибира
един измокрен полицай.

И ето: стаята студена,
креват за работа готов
и после – кратка и платена,
но все пак някаква любов.

Любов пазарна, любов платена,
любов в хотели, любов по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.

Госпожице Любов, мълчи –
това е всичко, няма начин.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.

О, Богородице без лаври,
къде е твоят младенец?
Един ли мазен чужденец
с теб на безценица се гаври.

Земя като един креват –
кой с тебе вече не преспива
безропотно, без съпротива
и ти подхвърля сух комат.

В косите ти блещука фиба
като последен слънчев лъч.
Преди им казваше: "Спасиба!",
а днеска: "Тенкю вери мъч!"

Любов пазарна, любов платена –
кой както може и както свари
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.

Недялко Йорданов


Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола ти шептя, че те обичам.

Михаела Алексиева


Такава ще ме помниш и обичаш-
щастлива, лекомислена и слаба.
Изобщо на светица неприличаща,
безбожно твойте сънища ограбила.
...
Ще те прогаря моята усмивка,
под пепелта на дните ти-жарава
и дълго все за мен ще пишеш стихове,
макар на други да ги посвещаваш.

Целувка между две земетресения
ще ти вгорчава ненадейно хляба
и ще ме търсиш в мъжкото си време-
щастлива , лекомислена и слаба.

Маргарита Петкова

9 коментара:

ранни записвания Кушадъсъ каза...

много красиво, поздрави и до скоро, приятна вечер на всички

Екскурзии Лондон каза...

Невероятни стихове! Много чувство и емоция са вложени в тях.

доставка на млечни продукти каза...

Вятърна молба много ми хареса, може би защото описва една голяма част от мен :)

дайвинг сипадан каза...

Много приятна и романтична страница.Радвам, се че попаднах на нея.Стихотворенията са разкошни,"Не ме задържай! Аз съм вятър...Не можеш в шепи да ме побереш." наистина няма как да задържим някого на сила, нали казват ако го пуснем и той държи на нас сам ще се върне и е много вярно казване."Близначка съм на Свободата.Опитай се да разбереш!"Но понякога не го разбират искат да завладеят цялото ни внимание и време, а това убива.
"Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!" точно така е понякога да направим, за доброто и на двамата.Може да се направи и като текст на една балада.Ще бъде много силна.

интернет супермаркет каза...

"Здравей, моя синя тъга,
здравей, мое приливно утро,
отново при теб съм дошла,
...отново във теб се изгубвам.
Оставям нетрайни следи
по твоите пясъчни длани,
а ти с нанаситни вълни
пенливо и нежно ме галиш.
Дълбоко си, мое море,
дълбоко и твърде солено,
ти криеш безброй грехове,"Тези стихове са толкова силни и вдъхновяващи.Сравнението на морето с греховете е красиво.Как то ги отмива, но не ги заличава и остават вътре в нас.Здравей, но дори и тъга морето има сила да промени всичко.Гледайки го наистина може да се изгуби човек, но в мислите си.

почивки каза...

Всичките стихове са много красиви и добре написано, карат те да се замислиш над живота.

евтини парфюми каза...

Тук има невероятно силни и смислени стохове. Радвам се че попаднах на този блог. Ето този откъс .."Богатство е понякога да се греши или илюзия, че всичко си опитал. Не съм бездомница. Не съм и болна. А дрипите са спомени. Не дрехи. Личи, че съм платила всяка волност и всяка крива стъпка към успеха. И ето ме, на този праг, без къща, поспряла съм небето да погледам. Знам само от съня си се завръщам или от гребена на срутена победа. Очите ти са изненадано бездънни." много са силни и смислени.Огромно наказание е да видиш в очите на човек на когото държиш подобна бездънност. Но в тях се крие цялата история на човека и можеш да видиш наистина колко е изстрадал и какво е жертвал.

Анонимен каза...

Yοur cuгrent article offers eѕtabliѕhеԁ necessary to
us. It’ѕ νery іnfoгmatiνe anԁ уou really are сertainlу гeally experiеnceԁ in thiѕ field.
You get popрeԁ my personal еyes to ѵaгiоus oρinion of this
subјeсt togethеr with intriguing, notаble аnd
reliablе сontent material.

Take a lоοk аt my blog pοѕt ::
phentermine
Feel free to visit my web page ; buy phentermine

оферти за ранни записвания каза...

Имате невероятен талант да пишете и да предавате чувства и емоции,които да ни накарат нас читателите на настръхнат или да с =е разплачат.Много проникновенни стихове, особено това за морето,което разказва а тъгата.Наистина тя е като една вълна която може да те бутна и на мокри до край и в следващият момент да се отдръпне и да отстъпи на щастието , до следващата вълна.Надявам се че ще продължавате да ни пишете и да ни радвате.Вашият блог е вдъхновяващ и реди време написах също едно стихотворение,което разбира се не може да се сравнява с вашите.