Рожден месец

Днес Габи става на 10 месеца. По този повод явно беше решила, че празникът трябва да е възможно най-дълъг, започващ колкото се може по-рано...Добре, че успях да я убедя да го отложи поне до 6.30ч.
И така, какво научихме през последния месец:
1. Хванем ли се за нещо, изправяме се веднага.
2. Качим ли се на проходилката, първото и любимо нещо, което правим, е да отворим и "разтребим" шкафчето на татко.
3. Научихме 2 нови физиономии.
4. Поникнаха първите две зъбчета и следващите са на път.
5. Научихме се, когато ни обърнат гръб или ни оставят самички, да писнем изведнъж, така че да успеем да изкараме акъла на мама, за да не прави тази грешка отново.
6. Сядаме в цукало и знаем какво трябва да правим в него.
7. Вече съвсем си стигаме крачето и си го похапваме редовно.
8. Когато мама не иска да си ядем крачето, ни дава хлебче или царевични пръчки, за да си чешем зъбките.Yummy:)

Headache

Днес яко ме мъчи главоцеп. От предната нощ явно съм настинала. Защото вчера усещах леки наченки на болки и затруднено завъртане на врата в определени участъци...Снощи вечерта болката се усили значително, точно преди да си легна...Обаче тази сутрин направо не знаех къде се намирам. Болката така ме удари, че главата ми направо пулсираше, а както обикновено се случва при мен в такива случаи - силното главоболие води и до болка в очите.
Първо се разтривах с някакво мазило по врата. Ефект - съвсем краткотрайно облекчение и то само на места. Взех последния си наличен ацефеин, който пазя, когато ми се обостри синузита(състоянието ми много напомняше на него)...цялостно облекчение, но уви, отново за кратко...чак когато накарах Стилиян да ме намачка, ама наистина старателно, усетих трайно отпускане...
Извод: Мазажът е най-сигурния лек срещу мускулна треска или изстиване...без лосиони, кремове и гадни хапове. Поне за мен.

Got Milk?

На Габи от край време са започнали да й никнат зъбки. Първите две вече се показаха отпред и малко по малко растат. Сега усещам и още два, които още не са пробили. Естествено е да е нервна и да не иска да яде пюрета, а само мляко(поне според майка ми, GP-то). Странното е, че напоследък и на мен нищо не ми се яде, и аз също ям само мюсли с мляко...или само мляко...хммм. Първо си мислех, че е заради горещините, ама друг път в горещините си правя поне някоя доматена салатка със сирене, а сега...нищо. А може би просто е някоя нова мода в главата ми и ще отмине в момента, в който ми писне от мляко...

New Me

Ха! Случайно ми попадна този сайт с интересни дизайни за facebook, twitter, blogger, myspace, etc. И нали съм си такава, че като се захвана да човъркам нещо, чак прекалявам. В момента всички са си легнали да спят. Габи е на гости при баба си и аз като невиждала съм седнала да си играя и да сменям дизайна на всичките си профили(twitter, facebook, а сега и блогът). Уж съвсем на бързо трябваше да прегледам темите само за туитър-а, после викам, абе защо да не сложа и за фб-то, а сега и това...
Уж набързо, а сега смених името на блога си, мотото си, всичко.
Даже забравих какво исках да туитна, толкова се залисах с тези теми:D
Работата е, че отдавна се каня да бъда малко по-сериозна и отново да пиша в блога си. На моменти наистина имам нужда да пиша. Има толкова много неща, които исках да напиша. Изгубила съм тренинга да се съсредоточа върху мислите си, така че да пиша последователно. Сама подтискам желанието си да пиша с разни оправдания като "друг път, когато имаш време да се съсредоточиш" или пък "това, което ти е хрумнало е много кратко, трябва да седнеш и сериозно да го развиеш като идея, а сега няма толкова време". Но ако трябва всеки път да мисля за това как да се изразявам, тогава що за дневник е това? Ако продължавам така, накрая нищо няма да напиша. По-добре ми се струва, че ще бъде, ако напише нещо спонтанно. Това най-добре изразява емоционалното ми състояние, в момента, в който съм написала това,което съм написала:)...както това, че пиша в момента...съвсем спонтанно, и ми харесва. Има ефект. Чувствам се по-добре.
It's good to be back...Fresh and brand new:)