Бебе на борда

Нова стъпка в живота ми. Почти една година след сватбата, в новото ми семейство има попълнение - Габриела. Родена в 19.55ч на 23.10.2009г. Все още не знаем точно каква зодия е, тъй като астролозите не са съвсем единодушни по въпроса.
Ясно е, че животът ми в момента е напълно преобърнат, няма смисъл да обяснявам колко е странно чувството да си мама/всъщност аз все още свиквам с това/.
Спомените от раждането вече ми се струват някак далечни. Дори не помня какво си мислех в първия момент, в който я видях. Цялата треперих/заради напъните на всичките ми мускули, и някак имах чувството, че изведнъж са ме сложили на минусови температури/, въобще не бях в състояние да изпитам каквото и да е майчинско чувство. Просто едно силно облекчение след толкова много часове силни контракции, никакъв сън и сухо раждане накрая...и това, че беше момиче. Не бях измислила никакво мъжко име. В момента, в който ми казаха, че е мома, първото нещо, което ми хрумна "Ох, слава Богу, няма да се чудя как да се казва"...шантава работа:)
Все още се опознаваме. Всеки ден е нещо ново. Лошото е, че започнахме коликите от рано. Първият ден, когато започна да плаче и да не можех да я успокоя с нищо, направо ми идеше да се разрева с нея.
Сега съм малко по-устойчива психически. Със всеки следващ ден се чувствам все по-уверена в себе си, по-мотивирана да направя всичко, което е по силите ми, за да виждам как Габи се усмихва. Усещам как всеки следващ ден това малко човече ме променя из основи:)
Дядо ми е казвал за брат ми, когато е бил бебе: "Той е Слънцето, а ние сме планетите и се въртим около него". Хе-хе, и нашият случай е такъв. Всеки прави нещо за бебешорката. Мама кърми, сменя памперси и дондурка, татко къпе, баба пере дрешки и пелени...Страшна бригада сме:D
Ми това е. След малко Габи се събужда и ще иска да хапва, а подобно желание не се ли изпълни веднага, целия квартал разбира за това:)