четвъртък, 18 октомври 2007 г.

Мъдростта на приказките...

И така...за детските приказки...

Един от много често задаваните въпроси в ежедневието на хората, не само в наши дни, но и преди това, е „Как може да има такива, които още се радват на детските приказки?”

Но за да си отговорим на този въпрос, е редно да се замислим първо: какво представлява приказката? Обикновено, първото нещо, което се сещаме е, детска история, която има за цел да стигне до някакъв поучителен край за малките дечица, да ги научи на основните правила на живота, морални и други неписани закони, които ще им трябват, някой ден, за да могат да се справят сами с ужасно трудния живот. Дотук всичко звучи много добре, деца сме, научаваме, че който зло мисли, зло намира, че който е незлоблив и прави всичко по правилата, раздава се за тези, които обича, някой ден става безкрайно щастлив и живее happily ever after...И така растем малко по- малко, колкото повече изоставяме приказките, толкова повече научаваме за другата страна на живота...т.е. несправедливата, истинската страна на живота. Добре, този келеш едва е навършил 18 и вече кара последния модел на БМВ, защото татенцето му е изкарало мръсни пари, оная си изкарва дипломата в университета, защото спи със половината катедра, в държавата ни е пълно с политици, които си пълнят гушите за сметка на данъкоплатците, а се сещат да оправят малко улиците само когато дойде време за избори...и тази картинка започва да измества, малко по-малко, щастливата и наивна представа на малкото дете за това, какъв ще бъде неговия живот. Всяко малко момиченце си мечтае да се омъжи за красивия и вечно обичащ я герой. Всяко момченце си мечтае да бъде този герой, който спасява света от лошите и накрая взима най-хубавата мома в кралството. Но нещата всъщност не са точно такива. Живеем си живота, всеки ден се сблъскваме с поредната доза злоба от страна на външния свят, който продължава да излива отрицателната си енергия, натрупана от безброй комплекси, от факта, че този нещастно-жененият контрольор не може да си го излее на жената, както си му е реда, а го прави със първия срещнат човек, който изглежда малко по-злобен от нея...и идва момента, в който ни писва от този така сив свят, толкова различен от детските представи, в който даже не съществуват такива герои, които да правят всичко в името на жената, която обичат и е пълно с мумии, които се мислят за принцеси, само защото носят нещо крещящо, което са чували някъде, че се нарича „мода”. Тогава се прибираме вкъщи и пускаме телевизора. Върви реклама на анимационен филм, репродукция на стара приказка, която си спомняме, че сме чели като малки. Една от любимите ни, по онова време. Толкова увлекателна и с така хубав край. Не се страхуваме, какво ще стане накрая, защото знаем, че в детските приказки краят винаги е хубав. Няма как да се почустваме зле, защото доброто винаги побеждава. Тогава отваряме стария килер, където са струпани всички стари книжки с приказки. И тогава идват спомените, поуките, осъзнаването на всички скрити поуки, които не сме забелязали като малки. И идва най-важното прозрение: Когато бяхме малки никога нямаше да разберем какъв е смисълът на саможертвата в „Малката русалка” и „Славеят и розата”, защо трябва бедния градинар да умре накрая така във „Верния приятел”, защо душата на рибарят никога не се връща в „Рибарят и неговата душа”, а защо великанът трябва да умре точно когато се променя и става добър с децата в „Себелюбивият великан”, както и толкова много поуки. Всяка приказка носи своята поука.

И колкото повече четем, толкова по-интересно става. Колко е важно да знаеш, че в баснята за лисицата и враната, Кумчо Вълчо и Кума Лиса, няма добър и лош, а има само хитър и глупав. Жестока истина, с която всеки от нас се среща ежедневно. Да не говорим за приказките на Оскар Уайлд, съдържащи мъдрости, които могат да разтърсят дори философ.

Просто не ми остава да направя друго заключение, освен това, че всяка една поука, която се взема от приказките, няма възраст. Става дума за морални правила, които са били и си остават същите. Просто ние се променяме. Приказките ни дават образец, какви трябва да бъдем, но ние правим грешки, понякога заради околните, понякога заради нас самите. Не израстваме такива, каквито ни се иска. Но дори да не можем да бъдем идеалните принцове и принцеси, няма нищо лошо от време на време на да се връщаме to the Source/първоизточника/ на онова щастие, към което сме се стремили и може би сме щели да стигнем, ако бяхме такива, каквито са героите, за които обичаме да четем...

6 коментара:

kenkal каза...

"... всяка една поука, която се взема от приказките, няма възраст."
Правилно! Присъединявам се. Ненапразно най-големите истини се казват простичко и в книжки, които днес определяме като детски. Ненапразно толкова млади хора (деца и тийнейджъри също)са луди по фентъзи книгите. Човекът има нужда от благородството, от достойнството, от истинската и възвишена любов, от героизма, от самоотрицанието на героите в тях, за да може поне за малко да се отъждестви с тях. Защото съвременната помия, в която живеем, няма как да се избегне истински - все пак сме съвременни и модерни. Но бягството от нея в света на приказките ни връща човешкото, връща ни доброто.

iffi каза...

Ами аз никога не съм се замисляла защо ми харесват приказките. Просто ми харесват. Ако трябва да си избера причина, бих си избрала това, което ти описа. Но на практика, просто обичам приказки, фантастика, фентъзи... и всякакви други "фантастични" неща.
Смятам, че в различни възрасти човек извлича различни неща от приказките. Когато си дете ти правят впечатление едни неща, когато си голям, съвсем други, но така или иначе удоволствието от четенето на приказки е огромно.
Имам един колега, на който веднъж обяснявах нещо за Снежанка и се оказа, че той не я е чел. И аз го питах, добре ами други приказки - не. Аз опулих ееей такива (О-О) очи.Оказа се че като е бил малък не са му чели приказки, не са му и разказвали и той никакви приказки не беше чувал/чел през живота си.... много тъжно ми стана...

Snejka каза...

Благодаря много за подкрепата...мисля в скоро време да напиша един пост, в който да изброя любимите си приказки, за какво се говори в тях накратко и каква е поуката на всяка една от тях...бих се радвала, ако всеки напише нещо такова за своите любими приказки. Ще се получи добре, а пък и ми е интересно какво харесват другите и какво им прави впечатление, когато четат...:)

Анонимен каза...

[url=http://seo-progon.info/]Seo-Progon.Info[/url] - проект автономного прогона в форумы, блоги, гостевые, соц. закладки, каталоги статей, каталоги сайтов. Система содержит в себе ряд уникальных сервисов: простота и функциональность, доступная цена, высокая эффективность регистрации и часто обновляемые базы.
Что мы предлагаем:
- Постинг на русскоязычных форумах.
- Постинг на англоязычных форумах.
- Постинг в профилям русскоязычных и англоязычных форумов.
- Постинг в блогах.
- Постинг по гостевым книгам.
- Постинг на WIKI.
- Регистрация на каталагах сайтов.
- Регистрация на каталогах статей.
Основные функции системы:
1. Автоматизированная служба прогона.
2. Удобный и простой генератор описаний.
3. Постоянно обновляемые базы.
Расширеные возможности сайта:
1. Быстрое сабмит в поисковые системы.
2. Автоматизированный прием платежей.
3. Отчеты о выполненном постинге.
4. Выгодная партнерская программа для вебмастеров.


[url=http://seo-progon.info/]Seo-Progon.Info[/url]

Анонимен каза...

[url=http://www.pi7.ru/foto/1512-devushki-na-plyazhe-20-foto.html ]Моему сынуле 6 мес., а он не встает на ножки [/url]
Привет девчонки))) так вышло что с моим молоденьким человеком находимся в данный момент в различных странах,он там учится. ежедневно общаемся в скайпе и знаете становится как то скучон... и вот мне хотелось бы от него каких нибудь сюрпримзов приятностей чтбы как нибудь ощущать тут на Родине его пребывание)) в данный момент же есть сайты доставки цветов игрушек в всякую точку мира... и вот надо как то ему намекнуть, а мне в голову ничего не идет с утра... помогите кто нибудь пожалуйста))))) на прямую умолять не хочу, никогда ничего у парней не умоляла, сами все давали..

Анонимен каза...

Как говорилось на Seexi.net Новые жены, из тех, кто детей мужа не переносит: как вы ведете себя в ситуации, когда встречаетесь с детьми у родственников, так как бывают свадьбы, юбилеи, куда детей приглашают и эти дети тепло приняты. Или вы ставите условия: дети или же я? НЖ ставила такие условия, сначала ее отдавали себе отчет, сейчас злятся на нее и кто - то уже в глаза ей говорит, что нечего в постороннем дому давать указания. Свекровь прежняя поведала, что когда НЖ ей в очередной раз сказала, что "ей неприятно", когда дети приходят, "получила по рылу". При разводе наши отношения со свекровью испортились, но внуков она любит. Сначала за НЖ она здорово заступалась (брак из-за нее развалился), а сейчас надоело ей, что она так детей отодвигает.
И еще вопрос: У каждого в родне есть разведенные, есть БЖ -- мать племянников или же двоюродных братьев - сестер, кого знаешь много лет, с кем много пережито, детей сообща растили. Родня БМ сейчас вынуждена выбирать, кого позвать. Старые зовут БМ с НЖ, а вот молоденькие, у кого дети одного возраста со моими, раньше звали БМ с НЖ и нашими детьми, а сейчас меня и детей ( и БМ, но без НЖ). "Раз не хочет видеть детей, пошла в ..., пусть сидит дома, приходи ты с ребятами".
Сразу скажу, интересно как у вас, но не критика, что типа манипулирую. Я в последствии развода и знать никого не хотела, но сестры БМ все на моей стороне, мы коляски сообща катали, с детьми друг у дружки сидели, они и в данный момент ко мне бегают. Говорят, развелись и развелись, а дети наша кровь, значит, и ты наша. Живем в поселке гор. типа.