

Романтик или практик? Ето какви са скромните резултати от последната ми анкета на тема "Каква натура предпочитате да бъде вашата половинка- романтична или практична?":
- 75 % смятат, че е по-важно половинката да бъде романтик по душа. Те са на мнение, че колкото и да е нужно да се обръща внимание на ежедневните проблеми, ако в една връзка няма романтика и тръпка, то тогава тази връзка не би се различавала от връзката между най-добри приятели/ки.
-25 % от запитаните смятат, че романтиката е хубаво нещо, ама ако не се разсъждава малко по-реално, нещата бързо ще загаснат и няма да просъществуват...
И сега следва да се направи коментара: Ама никой не е само романтик, или само практик. Всеки носи в себе си и от двете и в баланса между тях му е цаката. Ами да, ама винаги едното преобладава, по-малко или повече от другото. Но има и друг related въпрос, който винаги ме е мъчил: Дали е по-добре да си намериш, някой като теб или трябва да действаш на принципа с различните полюси...ако си романтик, трябва ли да си търсиш себеподобен или напротив...да си намериш някой, който разсъждава по-реално за нещата и ще те държи, както се казва, "здраво стъпил на земята", но пък няма да те разбира за всичко, защото просто ще гледа по друг начин на живота...ами ако си практик, на какво би заложил: на такъв като тебе, с когото да си правиш идеалните планове за в бъдеще или на романтичната половинка, която ще те откъсва от ежедневието, за да те пренесе за малко в нейния/неговия свят, където всичко е прекрасно, но ще ти е ясно, че после пак се връщаш into the real world и един вид ще живееш "2 живота", и накрая нито единия го живееш както трябва, нито другия...
Ииии...въпросът така и си остава отворен за мен...Pleease, help me solve this mystery...