Бракувана...:)

Мда...бракувах се...това е Голямата новина. Това беше причината да не пиша толкова дълго време. От близо един месец съм госпожа...Г-жа Асенова...усещането е малко по-странно от това да съм си г-ца Шандуркова, но причината я търся повече в емоциите покрай сватбата, отколкото в самия факт, че съм се омъжила.
Да започна отначало, а? ОК, започвам.
Малко след като започнах работа/месец юни/, проведохме един сериозен разговор със Стилиян по отношение на нашата връзка. Бяхме си говорили отдавна, че след като завърша и се прибера окончателно в Габрово, ще помислим за брак. Така една вечер се заговорихме сериозно по въпроса и Стилиян каза, ама на майтап "Ми казвай на майка ти да вади парите и готово". Съвсем на майтап на следващата вечер бяхме на гости при мама/т.е. моето бившо "вкъщи"/ и аз й цитирам дословно неговите думи. На това място мама като се ококори и каза "Ми разбира се, че ще ги извадя, за да оженя дъщеря си"...хаха...Така се заприказвахме кога искаме да бъде сватбата, трябва ли да има годеж, кое трябва да се резервира по навреме и кое може да почака...Същата вечер се чухме и с майка му по Skype/която работи в чужбина/ и тя също взе много на сериозно идеята и започна да задава разни въпроси по организацията на сватбата...и ние се чудим какво да отговорим...Никой от нас не се беше замислял какво коства една организация...Е, да. Ама от тогава до деня на сватбата аз разбрах какво е...Ужас...за сам човек определено е ужас...Ифф ми е свидетел как се разчекнах, докато организирам всичко. То не бяха покани, подреждане на маси, принтиране на табелки с имена, уговорки кой ще дойде, с кого, ама кой до кого иска да седне, ама водещи, камери, диджеи, менюта, сватбени торти, ритуали, цветя, оркестър за извеждане на булката...Всичко, за което по филмите булката си наема сватбен агент. Сватбеният агент си бях аз. Сериозно предизвикателство беше.
В края на краищата направихме годеж на 22.07/на тази дата тръгнахме преди 6 години/, купих си рокля от Асеновград/булчинските салони нямат обхождане там, наистина/. Сватбата беше на 26.10/Димитровден/ и беше вечерна, за разлика от редовната практика да се правят вечерни сватби в събота или обедни в неделя... И всичко свърши само за един ден. В съботата не ме пропусна и предсватбената депресия и всички митове и истини, които се носят за предсватбеното настроение на булката. А пък младоженецът - шапка на тояга...едвам успях да го накарам да си купи костюм и обувки. А ризата и вратовръзката я взехме в деня преди сватбата - събота...чудо. През целия ден валя, как сме обикаляли центъра, ние си знаем. Накрая успяхме да намерим. Защо се получи така, да търсим в последния момент... не ме питайте, мъжка му работа.
А сватбеният ден като че ли събра в мен всички емоции, които може да изпита човек. Но най-вече щастие...наистина, толкова много гафа станаха, но не успяха да свалят усмивката от лицето ми. Чувствах се страшно щастлива. Със всичките притеснения покрай тая сватба...не знам как успя да се получи. Първо, като излязох да играя хоро пред блока, ми се измъкна единия обръч на роклята пред всички, ама на мен не ми дреме, продължих да си друскам хорото. После ми падна гадния жартиер/тъй като бях със чорапогащник и се скъса да се изхлузва/, та всички разбраха какъв ми е жартиера и видяха измъкналия се обръч, който майка ми на едното завъртане успя ловко да измъкне...но да ви кажа, много по-лесно се играе хоро без него...хехе
За това кой ще командва къщата може да се каже, че сме квит, защото аз го настъпих в съвета като подписвахме, обаче когато свекървата хвърли питата, той я грабна изпод ръцете ми цялата/лакомия такава...мрън мрън/. Обаче гледахме клипче след сватбата, държа да отбележа, че свекървата я хвърли съвсем на средата, така че ако си помислите, че се дължи на нея...невинна е:)
Обаче на първият блус, на който танцувахме заедно, в момента в който станах, жартиерът ми изведнъж се свлече отново на земята. Чудно, направо. Наложи се през целия блус да си го тътря на токчето и да поглеждам все надолу да не би случайно да се вижда изпод роклята ми. След това го прибрах и се разбрахме с водещите да ме уведомят кога ще дойде номера с него, че да не се налага непрекъснато да го нахлузвам...
Така де, когато дойде момента за жартиера и букета, стана много весело. Стилиян хвърли жартиера на гаджето на бившата съквартирантка, а пък сестра й хвана букета...хаха. Догодина ще ги женим...и не си мислете, че не става така. Все пак миналата година аз гепих букета на единствената сватба, на която съм присъствала...преди моята собствена, разбира се:)
Много весел момент беше и когато мои приятелки играха с питите пред баща ми, свекъра, кръстника и кръстницата/за нея, всъщност беше торта, не питка/. Свекър ми не разбрал, че за да му дадат питата, трябва да даде пари на мацето/това същото, дето взе и букета/ и си играе и я гони да вземе питата, ама тя не я дава. Накрая всички си взеха питите, само те остават и той я гони и тя не дава...хахаха. Голям майтап падна:)
Като цяло беше страхотна вечер, всички ни се радваха. Като ни питаха накрая какво ще правим първата брачна нощ, ние казваме "Е, как какво, ще броим парите, разбира се"...хахаха:)
Истината е, че след като си отидохме в апартамента/полагаше ни се сватбен апартамент, заради това, че ползвахме ресторанта на хотела/, парите ги преброихме за около 3 минути, после се накиснахме във ваната и...за останалата част от вечерта няма да обяснявам...:)
На другата сутрин се събудихме, Стилиян се обади на свекъра, той ми донесе дрехи, за да не си ходя по рокля и се прибрахме се в новия ни дом:) Следващите няколко дни ми бяха супер еуфорични, разглеждаха се подаръци, събирахме се с кръстниците си, които винаги са били по-близки на семейството, ама е много яко да се обръщаме към тях с "Куме" или "Кръстнице", вместо по име...те са на нашата възраст, все пак:)
Ами това е. Ето и малко снимков материал, да си "подплатя" историята. Сега заминавам да правя закуска на мъжа си и ви пожелавам приятен съботен ден!






P.S. Предварително се извинявам за липсата не подреденост на снимките. Редът на сватбата е - Вкъщи, в общината, на площада, в църквата и накрая в ресторанта...Enjoy!