ОК, имам нужда от идеи...
Какво бихте направили, ако сте приковани към леглото/е, не буквално, имате право на ходене до тоалетна и бързо хапване в кухнята/, не може да излизате, нито да вършите домакинска работа...по здравословни причини не ви се позволява да сте твърде активни, от вас се изисква да лежите по цял ден в продължение на няколко месеца...Как ще оползотворите времето си, ако разполагате с лаптоп с интернет и телевизор с цифрова телевизия. Това дали е достатъчно, за да изкарате около 5 месеца вкъщи без да психясате или ще потърсите някакви други развлечения и хобита/които не нарушават правилото да не ставате от леглото, разбира се/.
Ето за 3 месеца до къде стигнах аз:
1. Гледах филма "Twilight"...и след това животът ми се промени тотално/хехе, ама така ми се струваше и след Властелинът, Хари Потър и Матрицата/
2. Смаях се от героя на Едуард Кълън и начина, по който си изигра ролята Робърт Патинсън, затова прочетох книгите от поредицата/тук мина някъде около месец, докато прелистя и четирите/
4. Станах фенка на всичко свързано с филма и книгите, изтеглих двата саундтрака и започнах да следя всяко интервю, изрязаните сцени от филма и даже изпробвах windows movie maker-a с елементарни клипчета, съставени от слайдшоу със снимки на актьорите и музика от филма...направих два теста във facebook за други Twilight откачалки като мен...
5. Тук идва периода в болницата - 1 месец. През това време имаше лаптоп и кабелна телевизия/не цифрова, т.е. някои дни поради лошо време се случваше да няма сигнал.../, но за сметка на това нямаше интернет и едната ми ръка беше денонощно с абокат и система, която в повечето случаи я правеше безполезна/понякога изваждах късмет абокатът не беше във вена на сгъвката на лакътя или китката, ами някъде по средата/. Когато случаят беше такъв, че все пак да мога ползвам и двете си ръце, се понаучих да рисувам...мда, и аз не съм го вярвала, не че съм станала кой знае какъв Пикасо, аматьорче съм си, никога не съм обичала да рисувам нещо различно от животни, а като малка най-много рисувах Цар Лъв, ама за мен по-добре не знам дали би могло да бъде, така че...
6. Когато нямах гореспоменатия късмет лежах и гледах филмчета и сериалчета/благодарности на иффи за сезоните на "Coupling" и "The Big Bang Theory"/, или си препрочитах по-гореспоменатите книги, или за n-ти път гледах Twilight. Като цяло най-трудния ми и мизерен период беше в тая болница, ако не беше това, че идваха да ме подкрепят приятели и близки, сигурно щях тотално да изгубя психическото си равновесие...едно е да седиш за няколко дена в болница, ама месец и нещо...ужасно е...като си помисля, че дори бях почнала да следя едни сапунки...бррр:(
7. Все пак дойде щастливия ден, когато се прибрах вкъщи, а неизменно с това идват и интернета, цифровата телевизия, хубавото легло и храна...ммм...няколко дена блаженство...наваксах с вече излезлия трейлър на втория филм от Twilight сагата - "New Moon"/жалко, че премиерата е чак в края на ноември...подсмрък/, както и с почти всички филми на Робърт Патинсън и Кристен Стюарт. Гледах и "Ангели и Демони", но както и предположих, филмът беше разочароващ, въпреки, че повече ми хареса от "Шифърът на Леонардо". Но явно тези книги не стават за екран. В книгата, някак си много по-бавно се развива действието и напрежението и загадката те държат по-здраво...На филм няма как да стане.
8. Стигаме до последните дни, през които изгледах почти всички филми, които ме вълнуват/все още не мога да намеря активен торент на филма The Summer House и Little Ashes/, превъртях една камара мини-игрички от сайта на Рефлексив, телевизията ми е омръзнала тотално, освен, когато гледам новини, или в събота и неделя, когато дават филми през целия ден.
Работата е там, че през следващите няколко месеца статутът ми "прикована към леглото" няма да се промени кой знае колко,а аз съм зациклила, та въпросът ми е: КАКВО СЕ ПРАВИ НА ТОВА МЯСТО?
Приемам всякакви идеи, стига да не е гледане на сапунки/пробвах, това само засилва ефекта на изперкването/.
понеделник, 29 юни 2009 г.
неделя, 28 юни 2009 г.
В памет на един истински певец...
Мда, всеки ще каже "Още една от овцете, дето оплакват Джако ...". Работата е, че не се опитвам да се правя на интересна, нито пък се опитвам да бъда като всички негови върли почитатели...Никога не съм била кой знае каква луда фенка на Майкъл Джексън, но в същото време няма негова песен, която да пуснат и да не ми хареса, да не я запомня...Понякога просто уважаваш нечие творчество, без да се замисляш много. Поклон!
петък, 16 януари 2009 г.
четвъртък, 8 януари 2009 г.
събота, 20 декември 2008 г.
Коледно НЕнастроение
От край време страдам от липса на коледно настроение. Миналата година по това време не спирах да си тананикам коледни мелодии и да пръскам позитивизъм. А сега...цяла седмица се чувствам някак си депресирана. Дали е постбрачна депресия? Не знам. Толкова години досега подреждам елхата вкъщи с такъв кеф...От днес имам нова елха вкъщи. В новия си дом. Толкова е красива/и скъпа/, играчките са лъскави и празнични...но пак ми се струват чужди. Ми как няма да ми се струват...Откакто се помня украсявам елхата вкъщи със нашите си играчки. Слагам едни и същи гирлянди...завързвам куклите на дядо Коледа, Снежанка и малкото джудже в центъра, където само се подават иззад клонките...и винаги става красиво...защото го правя с настроение...и желание...тази година още не съм го усетила...и страшно ми липсва...Искам си го...Коледа е любимия ми празниик. Днес започнах да си украсявам елхата както ми дойде, обаче се отказах и я оставих за друг ден. Дали е защото мъжът ми не се интересува толкова от украсяване и не споделя радостта от новата елха като мен...но какво от това...и баща ми не беше кой знае какъв ентисуаст...това никога не е разваляло на мама настроението....или поне така изглеждаше. Трябва ли да имам дете/и то момиченце, щото и брат ми не беше кой знае какъв ентусиаст/, за да подреждам елхата както си е по традиция в нашата къща? И не мога да разбера защо на моменти се чувствам толкова сама, при положение, че живея в лудница от трима мъже/айде двама мъже и половина/...Как е възможно толкова дълго време тези хора да не са усещали какво е коледното настроение и въобще да не изпитват нужда от него?
Коя съм аз, обаче, за да ги променям тепърва? Не бих могла...Но как да се чувствам коледно, при положение, че близките ми са обсебени от мисли как да изкарат колкото се може повече пари, никой не мисли за ближния си...никой не иска да бъде добър, да се чувства добър и да се радва на доброто..."Ама в тази криза, кой ти мисли за тези работи"...И кво? Това може ли да бъде причина да не празнуваш нормално? Ама не е само това. Как да научиш на традиции хора, които никога не са яли постно на Бъдни вечер и смятат, че традициите са "комунистически глупости"...Как се преодолява това? Искам да знам...искам си традициите...искам оптимизъм и веселие в къщата си.
Искам си коледното настроение...
събота, 13 декември 2008 г.
Имам си диск:)
Най-сетне...след месец и половина чакане... дискът от сватбата вече е в ръцете ми...муаххахаха....
Специални благодарности на адаша за страхотната обработка/Адаш,страхотен си!/ и искрени извинения за всичкото мрънкане/...ама кога ще стане,мрън-мрън...ама не е ли готов вече, мрън-мрън.../. Той,всъщност, едва ли ще прочете това/щото май не си пада "блог-рийдър"/, ама не е важно. Аз да си кажа:)
Айде да вървя да си поошетам малко, че досега се занимавах само да гледам(BLUSH), пък довечера ще се празнуват 3 рожденни дни едновременно/моят, на Стилиян и на кръстника/.
Хев ъ найс дей;-)
Специални благодарности на адаша за страхотната обработка/Адаш,страхотен си!/ и искрени извинения за всичкото мрънкане/...ама кога ще стане,мрън-мрън...ама не е ли готов вече, мрън-мрън.../. Той,всъщност, едва ли ще прочете това/щото май не си пада "блог-рийдър"/, ама не е важно. Аз да си кажа:)
Айде да вървя да си поошетам малко, че досега се занимавах само да гледам(BLUSH), пък довечера ще се празнуват 3 рожденни дни едновременно/моят, на Стилиян и на кръстника/.
Хев ъ найс дей;-)
петък, 21 ноември 2008 г.
Бракувана...:)
Мда...бракувах се...това е Голямата новина. Това беше причината да не пиша толкова дълго време. От близо един месец съм госпожа...Г-жа Асенова...усещането е малко по-странно от това да съм си г-ца Шандуркова, но причината я търся повече в емоциите покрай сватбата, отколкото в самия факт, че съм се омъжила.
Да започна отначало, а? ОК, започвам.
Малко след като започнах работа/месец юни/, проведохме един сериозен разговор със Стилиян по отношение на нашата връзка. Бяхме си говорили отдавна, че след като завърша и се прибера окончателно в Габрово, ще помислим за брак. Така една вечер се заговорихме сериозно по въпроса и Стилиян каза, ама на майтап "Ми казвай на майка ти да вади парите и готово". Съвсем на майтап на следващата вечер бяхме на гости при мама/т.е. моето бившо "вкъщи"/ и аз й цитирам дословно неговите думи. На това място мама като се ококори и каза "Ми разбира се, че ще ги извадя, за да оженя дъщеря си"...хаха...Така се заприказвахме кога искаме да бъде сватбата, трябва ли да има годеж, кое трябва да се резервира по навреме и кое може да почака...Същата вечер се чухме и с майка му по Skype/която работи в чужбина/ и тя също взе много на сериозно идеята и започна да задава разни въпроси по организацията на сватбата...и ние се чудим какво да отговорим...Никой от нас не се беше замислял какво коства една организация...Е, да. Ама от тогава до деня на сватбата аз разбрах какво е...Ужас...за сам човек определено е ужас...Ифф ми е свидетел как се разчекнах, докато организирам всичко. То не бяха покани, подреждане на маси, принтиране на табелки с имена, уговорки кой ще дойде, с кого, ама кой до кого иска да седне, ама водещи, камери, диджеи, менюта, сватбени торти, ритуали, цветя, оркестър за извеждане на булката...Всичко, за което по филмите булката си наема сватбен агент. Сватбеният агент си бях аз. Сериозно предизвикателство беше.
В края на краищата направихме годеж на 22.07/на тази дата тръгнахме преди 6 години/, купих си рокля от Асеновград/булчинските салони нямат обхождане там, наистина/. Сватбата беше на 26.10/Димитровден/ и беше вечерна, за разлика от редовната практика да се правят вечерни сватби в събота или обедни в неделя... И всичко свърши само за един ден. В съботата не ме пропусна и предсватбената депресия и всички митове и истини, които се носят за предсватбеното настроение на булката. А пък младоженецът - шапка на тояга...едвам успях да го накарам да си купи костюм и обувки. А ризата и вратовръзката я взехме в деня преди сватбата - събота...чудо. През целия ден валя, как сме обикаляли центъра, ние си знаем. Накрая успяхме да намерим. Защо се получи така, да търсим в последния момент... не ме питайте, мъжка му работа.
А сватбеният ден като че ли събра в мен всички емоции, които може да изпита човек. Но най-вече щастие...наистина, толкова много гафа станаха, но не успяха да свалят усмивката от лицето ми. Чувствах се страшно щастлива. Със всичките притеснения покрай тая сватба...не знам как успя да се получи. Първо, като излязох да играя хоро пред блока, ми се измъкна единия обръч на роклята пред всички, ама на мен не ми дреме, продължих да си друскам хорото. После ми падна гадния жартиер/тъй като бях със чорапогащник и се скъса да се изхлузва/, та всички разбраха какъв ми е жартиера и видяха измъкналия се обръч, който майка ми на едното завъртане успя ловко да измъкне...но да ви кажа, много по-лесно се играе хоро без него...хехе
За това кой ще командва къщата може да се каже, че сме квит, защото аз го настъпих в съвета като подписвахме, обаче когато свекървата хвърли питата, той я грабна изпод ръцете ми цялата/лакомия такава...мрън мрън/. Обаче гледахме клипче след сватбата, държа да отбележа, че свекървата я хвърли съвсем на средата, така че ако си помислите, че се дължи на нея...невинна е:)
Обаче на първият блус, на който танцувахме заедно, в момента в който станах, жартиерът ми изведнъж се свлече отново на земята. Чудно, направо. Наложи се през целия блус да си го тътря на токчето и да поглеждам все надолу да не би случайно да се вижда изпод роклята ми. След това го прибрах и се разбрахме с водещите да ме уведомят кога ще дойде номера с него, че да не се налага непрекъснато да го нахлузвам...
Така де, когато дойде момента за жартиера и букета, стана много весело. Стилиян хвърли жартиера на гаджето на бившата съквартирантка, а пък сестра й хвана букета...хаха. Догодина ще ги женим...и не си мислете, че не става така. Все пак миналата година аз гепих букета на единствената сватба, на която съм присъствала...преди моята собствена, разбира се:)
Много весел момент беше и когато мои приятелки играха с питите пред баща ми, свекъра, кръстника и кръстницата/за нея, всъщност беше торта, не питка/. Свекър ми не разбрал, че за да му дадат питата, трябва да даде пари на мацето/това същото, дето взе и букета/ и си играе и я гони да вземе питата, ама тя не я дава. Накрая всички си взеха питите, само те остават и той я гони и тя не дава...хахаха. Голям майтап падна:)
Като цяло беше страхотна вечер, всички ни се радваха. Като ни питаха накрая какво ще правим първата брачна нощ, ние казваме "Е, как какво, ще броим парите, разбира се"...хахаха:)
Истината е, че след като си отидохме в апартамента/полагаше ни се сватбен апартамент, заради това, че ползвахме ресторанта на хотела/, парите ги преброихме за около 3 минути, после се накиснахме във ваната и...за останалата част от вечерта няма да обяснявам...:)
На другата сутрин се събудихме, Стилиян се обади на свекъра, той ми донесе дрехи, за да не си ходя по рокля и се прибрахме се в новия ни дом:) Следващите няколко дни ми бяха супер еуфорични, разглеждаха се подаръци, събирахме се с кръстниците си, които винаги са били по-близки на семейството, ама е много яко да се обръщаме към тях с "Куме" или "Кръстнице", вместо по име...те са на нашата възраст, все пак:)
Ами това е. Ето и малко снимков материал, да си "подплатя" историята. Сега заминавам да правя закуска на мъжа си и ви пожелавам приятен съботен ден!
P.S. Предварително се извинявам за липсата не подреденост на снимките. Редът на сватбата е - Вкъщи, в общината, на площада, в църквата и накрая в ресторанта...Enjoy!
Да започна отначало, а? ОК, започвам.
Малко след като започнах работа/месец юни/, проведохме един сериозен разговор със Стилиян по отношение на нашата връзка. Бяхме си говорили отдавна, че след като завърша и се прибера окончателно в Габрово, ще помислим за брак. Така една вечер се заговорихме сериозно по въпроса и Стилиян каза, ама на майтап "Ми казвай на майка ти да вади парите и готово". Съвсем на майтап на следващата вечер бяхме на гости при мама/т.е. моето бившо "вкъщи"/ и аз й цитирам дословно неговите думи. На това място мама като се ококори и каза "Ми разбира се, че ще ги извадя, за да оженя дъщеря си"...хаха...Така се заприказвахме кога искаме да бъде сватбата, трябва ли да има годеж, кое трябва да се резервира по навреме и кое може да почака...Същата вечер се чухме и с майка му по Skype/която работи в чужбина/ и тя също взе много на сериозно идеята и започна да задава разни въпроси по организацията на сватбата...и ние се чудим какво да отговорим...Никой от нас не се беше замислял какво коства една организация...Е, да. Ама от тогава до деня на сватбата аз разбрах какво е...Ужас...за сам човек определено е ужас...Ифф ми е свидетел как се разчекнах, докато организирам всичко. То не бяха покани, подреждане на маси, принтиране на табелки с имена, уговорки кой ще дойде, с кого, ама кой до кого иска да седне, ама водещи, камери, диджеи, менюта, сватбени торти, ритуали, цветя, оркестър за извеждане на булката...Всичко, за което по филмите булката си наема сватбен агент. Сватбеният агент си бях аз. Сериозно предизвикателство беше.
В края на краищата направихме годеж на 22.07/на тази дата тръгнахме преди 6 години/, купих си рокля от Асеновград/булчинските салони нямат обхождане там, наистина/. Сватбата беше на 26.10/Димитровден/ и беше вечерна, за разлика от редовната практика да се правят вечерни сватби в събота или обедни в неделя... И всичко свърши само за един ден. В съботата не ме пропусна и предсватбената депресия и всички митове и истини, които се носят за предсватбеното настроение на булката. А пък младоженецът - шапка на тояга...едвам успях да го накарам да си купи костюм и обувки. А ризата и вратовръзката я взехме в деня преди сватбата - събота...чудо. През целия ден валя, как сме обикаляли центъра, ние си знаем. Накрая успяхме да намерим. Защо се получи така, да търсим в последния момент... не ме питайте, мъжка му работа.
А сватбеният ден като че ли събра в мен всички емоции, които може да изпита човек. Но най-вече щастие...наистина, толкова много гафа станаха, но не успяха да свалят усмивката от лицето ми. Чувствах се страшно щастлива. Със всичките притеснения покрай тая сватба...не знам как успя да се получи. Първо, като излязох да играя хоро пред блока, ми се измъкна единия обръч на роклята пред всички, ама на мен не ми дреме, продължих да си друскам хорото. После ми падна гадния жартиер/тъй като бях със чорапогащник и се скъса да се изхлузва/, та всички разбраха какъв ми е жартиера и видяха измъкналия се обръч, който майка ми на едното завъртане успя ловко да измъкне...но да ви кажа, много по-лесно се играе хоро без него...хехе
За това кой ще командва къщата може да се каже, че сме квит, защото аз го настъпих в съвета като подписвахме, обаче когато свекървата хвърли питата, той я грабна изпод ръцете ми цялата/лакомия такава...мрън мрън/. Обаче гледахме клипче след сватбата, държа да отбележа, че свекървата я хвърли съвсем на средата, така че ако си помислите, че се дължи на нея...невинна е:)
Обаче на първият блус, на който танцувахме заедно, в момента в който станах, жартиерът ми изведнъж се свлече отново на земята. Чудно, направо. Наложи се през целия блус да си го тътря на токчето и да поглеждам все надолу да не би случайно да се вижда изпод роклята ми. След това го прибрах и се разбрахме с водещите да ме уведомят кога ще дойде номера с него, че да не се налага непрекъснато да го нахлузвам...
Така де, когато дойде момента за жартиера и букета, стана много весело. Стилиян хвърли жартиера на гаджето на бившата съквартирантка, а пък сестра й хвана букета...хаха. Догодина ще ги женим...и не си мислете, че не става така. Все пак миналата година аз гепих букета на единствената сватба, на която съм присъствала...преди моята собствена, разбира се:)
Много весел момент беше и когато мои приятелки играха с питите пред баща ми, свекъра, кръстника и кръстницата/за нея, всъщност беше торта, не питка/. Свекър ми не разбрал, че за да му дадат питата, трябва да даде пари на мацето/това същото, дето взе и букета/ и си играе и я гони да вземе питата, ама тя не я дава. Накрая всички си взеха питите, само те остават и той я гони и тя не дава...хахаха. Голям майтап падна:)
Като цяло беше страхотна вечер, всички ни се радваха. Като ни питаха накрая какво ще правим първата брачна нощ, ние казваме "Е, как какво, ще броим парите, разбира се"...хахаха:)
Истината е, че след като си отидохме в апартамента/полагаше ни се сватбен апартамент, заради това, че ползвахме ресторанта на хотела/, парите ги преброихме за около 3 минути, после се накиснахме във ваната и...за останалата част от вечерта няма да обяснявам...:)
На другата сутрин се събудихме, Стилиян се обади на свекъра, той ми донесе дрехи, за да не си ходя по рокля и се прибрахме се в новия ни дом:) Следващите няколко дни ми бяха супер еуфорични, разглеждаха се подаръци, събирахме се с кръстниците си, които винаги са били по-близки на семейството, ама е много яко да се обръщаме към тях с "Куме" или "Кръстнице", вместо по име...те са на нашата възраст, все пак:)
Ами това е. Ето и малко снимков материал, да си "подплатя" историята. Сега заминавам да правя закуска на мъжа си и ви пожелавам приятен съботен ден!
P.S. Предварително се извинявам за липсата не подреденост на снимките. Редът на сватбата е - Вкъщи, в общината, на площада, в църквата и накрая в ресторанта...Enjoy!
Абонамент за:
Публикации (Atom)