Рожден месец

Днес Габи става на 10 месеца. По този повод явно беше решила, че празникът трябва да е възможно най-дълъг, започващ колкото се може по-рано...Добре, че успях да я убедя да го отложи поне до 6.30ч.
И така, какво научихме през последния месец:
1. Хванем ли се за нещо, изправяме се веднага.
2. Качим ли се на проходилката, първото и любимо нещо, което правим, е да отворим и "разтребим" шкафчето на татко.
3. Научихме 2 нови физиономии.
4. Поникнаха първите две зъбчета и следващите са на път.
5. Научихме се, когато ни обърнат гръб или ни оставят самички, да писнем изведнъж, така че да успеем да изкараме акъла на мама, за да не прави тази грешка отново.
6. Сядаме в цукало и знаем какво трябва да правим в него.
7. Вече съвсем си стигаме крачето и си го похапваме редовно.
8. Когато мама не иска да си ядем крачето, ни дава хлебче или царевични пръчки, за да си чешем зъбките.Yummy:)

Да спрем поредния абсурд на НАП

Сигурно повечето вече разбраха за поредната глупост на НАП, която, разбира се, отново цели да напълни вечно празната държавна хазна, този път за сметка не предприемачите в малкия бизнес. За тези, които не знаят за какво става въпрос, ето тук пише.
За тези, които не са съгласни с този абсурд, нека подпишат тази петиция, също като мен и моите познати.

Бебе на борда

Нова стъпка в живота ми. Почти една година след сватбата, в новото ми семейство има попълнение - Габриела. Родена в 19.55ч на 23.10.2009г. Все още не знаем точно каква зодия е, тъй като астролозите не са съвсем единодушни по въпроса.
Ясно е, че животът ми в момента е напълно преобърнат, няма смисъл да обяснявам колко е странно чувството да си мама/всъщност аз все още свиквам с това/.
Спомените от раждането вече ми се струват някак далечни. Дори не помня какво си мислех в първия момент, в който я видях. Цялата треперих/заради напъните на всичките ми мускули, и някак имах чувството, че изведнъж са ме сложили на минусови температури/, въобще не бях в състояние да изпитам каквото и да е майчинско чувство. Просто едно силно облекчение след толкова много часове силни контракции, никакъв сън и сухо раждане накрая...и това, че беше момиче. Не бях измислила никакво мъжко име. В момента, в който ми казаха, че е мома, първото нещо, което ми хрумна "Ох, слава Богу, няма да се чудя как да се казва"...шантава работа:)
Все още се опознаваме. Всеки ден е нещо ново. Лошото е, че започнахме коликите от рано. Първият ден, когато започна да плаче и да не можех да я успокоя с нищо, направо ми идеше да се разрева с нея.
Сега съм малко по-устойчива психически. Със всеки следващ ден се чувствам все по-уверена в себе си, по-мотивирана да направя всичко, което е по силите ми, за да виждам как Габи се усмихва. Усещам как всеки следващ ден това малко човече ме променя из основи:)
Дядо ми е казвал за брат ми, когато е бил бебе: "Той е Слънцето, а ние сме планетите и се въртим около него". Хе-хе, и нашият случай е такъв. Всеки прави нещо за бебешорката. Мама кърми, сменя памперси и дондурка, татко къпе, баба пере дрешки и пелени...Страшна бригада сме:D
Ми това е. След малко Габи се събужда и ще иска да хапва, а подобно желание не се ли изпълни веднага, целия квартал разбира за това:)

New Year '09

Моята фентъзи "филмово-книжна" страст

През 2001г. по широкия екран излезе филм по първата част на един от най-известните/за мен си остава и най-добрия за всички времена/ епос - "Властелинът на пръстените". Аз, разбира се, преди да гледам филма, не знаех нищичко книгата. Обаче след това всичко се промени. Поисках да го гледам пак, и пак. Страшно ми хареса играта, подборката на актьорския състав, но най-вече сюжета, репликите и цялостния замисъл, който не идва толкова от режисьора, а именно от "the source" - КНИГАТА. Колкото повече гледах тази първа част, толкова повече ми се искаше да прочета книгата. Брат ми, който също се запали като мен по трилогията, но той накрая не издържа и я купи за заветните 16лв, с меки корици от София и я прочете за 4 денонощия. Направо на един дъх. На мен ми трябваше около месец...ама беше и през учебно време, все пак...

Така де. Да не се отклонявам чак толкова от главната идея на този пост. Мисля че успях да опиша картинката, в която един филм успява да ме накара да прочета книгата, по която е направен.

Година или две по-късно, съвсем случайно ми хрумна да взема видеокасетата "Хари Потър и философския камък". Спомням си, че когато излезе на кино и аз супер много го оплювах, защото ми се струваше поредната детска боза, с която ще промиват мозъците на малчуганите. Обаче нищо друго не ми се стори интересно/което да не съм гледала вече де/ и реших да се примиря с Хари Потър. Тогава бях болна, освен това изживявах някакъв труден период, както в училище, така и вкъщи. Пуснах си филма, излегнах се, и както се загледах, така и не отлепих поглед до края. Когато филмът свърши и осъзнах, че всъщност ми е бил много увлекателен и на всичкото отгоре е успял да ме накара да забравя за всичко лошо покрай мен. И така си го пуснах пак, и пак. И по този филм се запалих. После разбрах от Иффи, че и той е написан по книга, а освен тази книга има и още четири, които продължават приключението на малкия Хари, а освен това се очаква авторката да напише още две.
И така се получи, че още един филм ме накара да прочета всичките му "книжни" части...

През 2006г., малко преди да замина за бригадата, една колежка ме зариби да прочета "Хрониките на Нарния". Казва ми "Знаеш ли, ще излиза филм по една от любимите ми поредици детски приказки". И това май беше единствения път, когато бях подготвена и прочетох тази първа част преди екранизацията. Но пак идеята, че ще има филм по това ме подтикна да чета приказки.

И така традицията си продължава до ден днешен/миналата седмица, ако трябва да бъдем точни/, когато най-сетне реших да изтегля филма "Ерагон", който заобикалях толкова време/откакто се прибрах от бригадата, ако трябва ПАК да бъдем точни/. Когато филмът излезе по кината все още ме тресеше Хари Потър и "Нарния" треската. Да не говорим, че в Ирландия само виждах как пускат по тамошните кина втората част на Карибските пирати, четвъртия Хари Потър и какво ли още не, дето толкова исках да го гледам, че Ерагон ми се стори просто поредната Холивудска измишльотина. НО...сега беше друго. Миналата седмица, както вече споменах по-горе,имах възможност на спокойствие да изгледам тази първа част от трилогията на младия Кристофър Паолини/интересен факт: Кристофър Паолини е бил на 15 години, когато е написал книгата "Ерагон"/. И така, някак си...ми хареса ми...даже ми хареса много. Отново един интересно измислен свят, интересен по свой начин. Може би съм все още леко резервирана, защото в класацията ми най-добър роман винаги ще си остане "Властелинът на пръстените". Но един факт е налице. Вече си купих втората книга, която се казва "Първородният"/на англ. "Eldest"/ и съм на 60та страница/ако нямах толкова работа, сигурно щях да съм поне наполовина, а цялата е около 600 страници...подсмрък/. В книжарницата я нямаше първата част, иначе със сигурност щях да почна първо от нея, но в понеделник мисля да си я поръчам:)
И така представям ви новата си страст:




Ето и малко от първия филм:

Harry Potter And The Half-Blood Prince

Мда, ама не...премиерата на последния филм от поредицата се отменя...за догодина...само защото "Черният рицар" вече е опразнил Холувудската хазна и защото статистиката отчита, че есенните премиери на Хари Потър винаги са по-недоходоносни, отколкото летните...затова, за съжаление на всички ХП-фенове, съобщавам, че премиерата на "Хари Потър и нечистокръвния принц" се отменя за 17ти юли, 2009...Подсмрък:-(

I'm Back

Доста време ме нямаше...да, редно е да дам някакво кратко обяснение за отсъствието си.
Да обобщя набързо къде се губих цяло лято...ми чисто и просто...почнах работа като счетоводителка в едно предприятие. Почти не ми остава време за себе си. Никога не съм се занимавала с нещо подобно и в момента съм, така да се каже, чирак...интересно ми е и мислите ми често са насочени към работата. Но когато не са, рядко намирам време или муза да седна и да напиша нещо във вече "прашното" и хванало паяжини блогче...подсмрък...горкото...никой да не го стопанисва толкова време...то не че някой се е скъсал да ми пише коментари...ама все пак...нали не го поддържам заради това...
Така де. Животът ми, след като почнах работа, много се промени. Не само заради самата работа. Като свърша там, все ми се иска да свърша и нещо странично,ей така, ако има как 24 часа да се занимавам с нещо, само не и да сядам пред компа...не знам откъде идва тази тенденция...работата да те кара да вършиш повече работа...може би ми има нещо...Нооо, на кого ли му няма в днешно време;-)
Сега остава да ми пуснат безжичния интернет и работата съвсем заспива...дотогава ще пиша по-рядко...doh...
Нооо, най-важното е, че се завърнах и ще се постарая малко по-често да преглеждам блогосферата и да блогвам...Това е от мен засега.Cheers!

Обичам походите:)

16.05.2008...На обяд имах изпит по „Управление на качеството”. Последният ми семестриален изпит. Или поне така си мислех. Бях доста изнервена преди изпита. Въобще не се чувствах подготвена. Не мога да търпя такова чувство на несигурност. Малко преди изпита дойдоха резултатите по „Конкурентно поведение на фирмата” и разбрах, че е станала някаква обърквация с оценката ми. Това означаваше, че на следващия ден трябва да отида, да намеря преподавателя и ако се наложи да ме изпитва пак. Няма такъв късмет като моя. Е, имаше още един-двама колеги, които също бяха прецакани, но в такъв момент, като всички хора и аз си казах „Защо пак на мен...?”

След кафето с колегите/сериозна традиция в нашия курс/, ни се отвори свободно време със съквартирантката да излезем някъде. Отдавна се канехме да си направим едно походче из търновските хълмове и гори. Тъй като преди време вече ходихме до Преображенския манастир през еко-пътеката, този път решихме да отидем някъде, където не сме били. И понеже тук във Велико Търново открай време се носят „легенди” за прекрасната местност край Ксилифор, но за ходене пеш е малко далече/тръгнахме твърде късно и нямаше да можем да се върнем по светло/, затова решихме да отидем по-наблизо – Момина крепост. Ели каза, че е чувала, че се намира на висок хълм и гледката оттам била разкошна. Освен това се минавало през едни чудни гори, през едни чудни еко-пътеки. Готово! Няма какво повече да чакаме. Притесняваше ни малко времето, защото беше 16.30. Малко нямаше да можем да се порадваме твърде много на природата. Но Ели ме убеди, че то не било много далече и сме щели да успеем за час да отидем и за още толкова да се върнем, пък то нали вече не се стъмва толкова рано...Викам си „Ми добре”.

За горите- няма спор. Страхотни и прохладни бяха. Качихме се на един хълм. Гледката наистина беше супер. Обаче...пътят определено беше много по-дълъг от час, а крепост така и не видяхме.

Важното е, че си прекарахме добре. Намерихме си дълги прътове, за да запълним картинката и да успеем да се вживеем по-добре в ролята на скаутки/въпреки че и двете нищо не разбираме от скаутство, освен, може би, моите оскъдни познания за билките/. А за да завършим съвсем приключението си започнахме и да си пеем. Много обичам да пея така. Без да ми пука. Много е яко. То и да танцувам обичам, без да ми пука. Чувствам се свободна по този начин. Няма по-хубаво чувство от това. Забравих за всичкото напрежение, което ме беше изпълнило през деня. За проблемите по „Конкурентно поведение”. В гората и на скалите нищо не беше важно. Просто искаш да не свършва деня, да се разхождаш и да си пълниш очите с красивата природа на Търновска област.

Да, обаче денят пое към своя край. Близо два часа вече вървяхме/е, правихме почивки, естествено/, еко-пътеката водеше нанякъде, но и ние не бяхме съвсем сигурни къде точно отиваме. Скоро пътят стана широк. Видяхме следи от гуми. Десет минути по-късно вече видяхме първите къщи на някакво село. Погледнах часът/беше 19.10/. Това не беше добре. Не знаехме къде точно се намираме, а за връщане обратно не можеше и да става дума. Продължихме напред и изведнъж от завоя се показа голям джип, Мерцедес. Спряха до нас и една мацка се показа от прозореца и попита „Да знаете случайно някъде наблизо да има разсадник?”. Ние изгледахме въпросително, а аз на това място казах „Ами, ние разсадник не знаем, но мислехме да ви попитаме...Къде се намираме в момента?”. Момичето се засмя и каза „Ами ей това село там е с. Шеремети”...Тогава с Ели се спогледахме и двете си казахме „Моля? Какво е това?”. От задния прозорец се показа друга мацка и попита „А вие откъде идвате?”. Ние казваме „Ми от Търново”, а те „ми то Търново е на 14км от тук”. Ха-ха. Моля? Направо останахме без думи. Къде сме се запилели и кога успяхме да се отдалечим с 14 км от Търново за два часа, като се има предвид, че и правехме почивки?

Така де. Момичетата ни предложиха да ни закарат, стига само да намерят разсадника, за който бяха тръгнали. Защото и те били отседнали в Търново, ама тръгнали да търсят някакви декоративни цветя за вилата си. Иначе по акцента приличаха на македонци. Мъжът, който караше, със сигурност беше такъв. Намерихме разсадника. В края на краищата се оказа, че посоката към която бяха тръгнали, там където ни намериха, е била грешна. Но пък, ако не бяха се объркали, нямаше да ни намерят. Както се ядосвах, че изобщо нямам късмет сутринта заради оценката. Как само се обръщат нещата, нали?

Какво повече мога да кажа, освен...ОБИЧАМ ПОХОДИТЕ:)

Стрес преди изпит се лекува…с танци

Някога случвало ли ви се е да сте нервни, заради предстоящо събитие, чийто край ви е неизвестен? Отговорът го знам. Че на кого не му се е случвало?
Е, днес и на моя ден започна по този начин. Предстоеше ми защита на курсова работа... Бях на тръни още от предния ден, защото досега никога не сме правили курсов проект за оценка. Винаги сме предавали такива само за подпис. Това означава, че досега все съм ги теглила от интернет, когато ми е твърде трудно да се справя с материята, или не съм се старала толкова, когато съм ги подготвяла сама...защото е само за подпис. Никой преподавател или асистент не ги отваря. Кой се занимава? Вижда, че имаш проект, удря ти подпис и си допуснат до изпит. Обаче сега преподавателят/по принцип доста строг, за разлика от други/ ни дава един конспект с теми и само казва: „Това ви е конспекта. На изпит се явявате с курсова работа, върху която ще поставя оценка”. Толкова. Никакви разяснения, какво иска да има вътре. Курсовите работи трябва да съдържат само теория и някакви наши разсъждения върху материята. Ужас. От конспекта/19 въпроса/ имаме предадени лекции само на 4 от въпросите. За другото да се оправяме сами. Добре, че последната тема ми беше интересна – „Ключове към успех в мениджърската кариера”. В петък успях да си намеря в google няколко интересни статии по въпроса и вчера за един час успях да скалъпя една хубава/поне за мен, де/ курсова работа, където съм поместила 3-4 интересни начина и теории за преуспяване в кариерата. Да, ама нещо ми се стори, че много бързо свърших...Обаче, не мога да се сетя какво друго да добавя към нея, да я поукрася, така че да не се ядосвам,че имам цял ден, а пък може утре да се сетя, че нещо съм пропуснала. Почнах да си играя със шрифтовете, удебелен, курсив, ама това, ама онова...накрая реших да се спра, защото стана прекалено натруфено, и си казах „абе, я!Четвърти курс съм, как може още да се притеснявам за такива работи. Каквото стане, тва е!”
Реших да се разсеям. Бях си изтеглила едно кунг-фу/”Желязната маймуна”/. Препоръчвам го на всички, между другото. Боят в тоя филм си е направо изкуство. Дори в „Матрицата” могат „да ядат пасти” в сравнение с този филм. А и историйката си я бива.
И така, стигаме до тази сутрин, когато се събудих и още със ставането ме обзе тревожното чувство, че нещо с гадната курсова работа ще се обърка. Обаче както си се оправям сутринта и решавам да си пусна музика. Тръгва ми сборния плейлист и по някое време зазвучава песента на King Africa – La Bomba. И не щеш ли, на мен ми минава за секунди през ума спомена, как брат ми разказваше, че докато ходил в София с приятелката си на уроци по Салса и на тази песен много яко се танцувало. И ми показваше какви движения правели мъжете и какви жените. Беше много интересно, тогава си спомням как и на мене ми се прииска да се запиша на Салса. И както си плувам в спомените за готиния танц, изведнъж се усещам как си се фръцкам сама в стаята...хаха...и така...изтанцувах си я цялата песен самичка в стаята...без да ме интересува, че след 30 минути трябва да защитавам курсова работа, без да ме интереусва дали проектът ми е за шестица или не. Просто си танцувах и се кефех на песничката.
Като отидох, всички се бяха панирали, само аз спокойна и си тананикам La Bomba-та. Оказа се, че асистентът трябва да проведе някакъв изпит и ни провери на бързо курсовите работи, моята беше от първите, написа ми шестака в книжката и „Готово”. Ха! Пък аз се скъсах да се притеснявам дали съм писала достатъчно.
Сега стоя вкъщи и си мисля....Колко е хубаво понякога да се откъснеш от стреса с музика. Колкото и налудничав и неподходящ да е момента. Преди изпит да танцуваш Салса? Колко смешно звучи, нали?
По този повод ви поздравявам с култовата песничка на King Africa:)

Хари Потър в Британските училища

Като запален фен на Хари Потър, не мога да не отбележа най-новата клюка покрай великата 7-логия, която открих днес, преглеждайки един от любимите си сайтове, а именно www.potter-mania.com:

"Британските ученици на възраст дванадесет и тринадесет години ще трябва да четат задълбочено “ХП и Философскит камък”, ако искат да си вземат изпитите. Това е резултат от реформа в учебното съдържание. Роулинг се присъединява към писатели от ранга на Шекспир и сестрите Бронте.
Включването на историята за младия магьосник в англосаксонската класика не се харесва в еднаква степен на всички, то се знае; а някои експерти смятат, че четивото няма да е от полза за учениците. Както и да е – подрастващите британци ще трябва да прочетат първата книга от сагата и после да положат изпит, който ще включва сравнителен анализ на Роулинг с други изучавани писатели, както и написване на фенфикшън."

Христос Воскресе!

Според Църковния календар, два са най-важните дни в годината. Единият е денят на Христовото рождество, а другият е денят на Неговото възкресение. Днес е този втори, но не по важност ден. Днес е денят, който символизира триумфът на доброто над злото. Христос, със силата на саможертвата, е спасил душите на умрелите от вечните огньове на Ада. От този ден вече не е нужно да си евреин, за да можеш да спасиш душата си. Евреите вече са наречени "Прокълнатия народ", заради това, че са виновни за проливането на Христовата кръв и всички еврейски поколения носят греха на предците си. От този ден насетне, е много по-трудно евреин да се спаси, отколкото който и да е друг човек.
Днешният ден е символ на ново начало. Нова надежда. Надежда за живот. Възкресението символизира живота. Спасението символизира надеждата. На днешният ден всички трябва да са щастливи. Защото днес е най-големият празник в годината.
От фолклорна гледна точка...позабравила съм малко/от което се срамувам, като се има предвид, че съм учила етнография 5 години в гимназията/. Но това, което със сигурност знам е, че всеки празник е свързан с някакво магическо присъствие, което се почита и се правят други магически ритуали, за да се отчете същото това магическо присъствие. Това, което всички знаем е, че днес се чукаме с червени яйца/всъщност, според обичая яйцата на Великден трябва да са само червени, нищо че през прочутия комунизъм измислиха, че трябва да са шарени/. Червеният цвят символизира кръвта на Христос, която е пролята в името на нашето спасение. Но комунистите, с тяхната агресивна анти-християнска политика, се опитаха да изтрият тази традиция...ноооо...това не е толкова важно. Сега се смята, че първото яйце трябва да е червено. Пък и почти не се намират хора, които да боядисват само червени яйца. И в нашето семейство е така. Не че това е толкова важно. Най-важно, според мен, е да отчетем някаква почит пред Христос, защото този ден е негов. Не е важно какъв цвят е яйцето. Важното е, че когато се чукаме с яйцата и до днес казваме "Христос воскресе" и "Да...Воистина Воскресе".
Днес е денят, в който, дори да не си вярващ, е хубаво да направиш нещо добро. Да не се караш с близките си, да се държиш мило с тях. Да подадеш на просяк милостиня. Да си наложиш да бъдеш такъв, като знак на уважение. Направиш ли това, значи си уважил Христос. Това означава, че той не се е жертвал напразно. Означава, че доброто още го има в нас. И успееш ли да прекараш цял един ден, вършейки само добри дела, осъзнаваш колко удовлетворение носи всяко едно от тях и колко хубаво е да бъдеш добър:)
Весели Празници! Пожелавам много щастие, нека днешния ден бележи ново начало и неугасваща надежда за всички ви:)

Stephen King Day

Има дни, в които яко зациклям на някоя тема. Тъй като си падам кино маниачка, естествено, има и дни, в които прекарвам целия ден пред лаптопа да гледам и тегля филми.

Така за един ден успявам да наваксам със всичко, които съм си набелязвала, но все не ми е оставало време:)
Но досега не ми се беше случвало да прекарам цял ден и да гледам само един жанр или филми само с един главен герой или един режисьор...Така де, за пръв път ми се случи да прекарам цял ден в гледане на филми по Стивън Кинг....Spooky, ain't it? Ми да. За тези, които не са чели книги или не са гледали филм на Стивън Кинг, ще поясня много накратко - този човек е психар, пише страхотно, няма спор, обаче толкова страхотно, че наистина успява да ти вземе здравето с психо-тата и ужасите, които сътворява. А аз цял ден гледах доста сполучливо пресъздадени негови творби. Така че, ако и вие мислите, че има дни, в които ви се гледа нещо с повече "тръпка", нека ви препоръчам тези филми:

1. "Кери" - Кери Уайт е срамежливо момиче без приятели и фанатично побъркана набожна майка. На 17 години Кери се сблъсква с пърия си месечен цикъл, в съблекалните на момичетата и изпада в шок, защото никой не я е предупредил какво е това. Другите момичета започват да и се подиграват и едно от тях, после съжалявайки за постъпката си, решава да и се реваншира, като моли гаджето си, най-големия хубавец на училището, да отиде с нея на бала по случай завършването им. В същото време, на друго момиче, нафукана глезла, с богат татко и е забранено да отиде на бала, заради това, че е предизвикала подигравката с Кери и въобще не се чувства виновна. Тя решава всячески да си отмъсти и да развали бала на Кери. До тук всичко звучи като някоя обикновена сапунка, но никой не знае, че Кери не е обикновено момиче, а притежава дарбата на телекинеза/способността да се местят предмети със силата на волята/. Какво ли може да стане, ако Кери реши да използва силата си срещу тези, които я застрашват...Гледайте и ще разберете:)

2. "Сиянието" - Мъж със жена си и сина си приема работа като пазач на изолиран планински хотел. Там обаче, синът му, Дани получава странни и в същото време страшни видения от миналото на хотела с телепатичната си дарба, наречена "Сиянието". Джак Торънс, бащата е на път да напише книгата си и използва изолираната обстановка, за да постигне максимална концентрация. Скоро, обаче, в резултат на изолацията, той започва да се побърква и да вижда духовете от миналото на хотела. И след няколко поредни разговора един призрак го убеждава, че трябва да "коригира" поведението на жена си и детето си, които недоволстват и искат да напуснат хотела, заради странните неща, които се случват в него. Единственото нещо, което може да ги спаси сега е "Сиянието" на Дани.

3. "Мъглата" - Всички си мислят, че странната мъгла над езерото не е нищо особено. Но точно, когато Дейв Дрейтън, сина му Били и съседа му Брент Нортън отиват до супермаркета, невъзможното се случва. По пътя виждат армия, огнеборци и полицията да се отправя към Мъглата. После Дейв вижда Брент да говори за някакъв военен план, наречен "Връх на стрела", за който никой не знае. В супермаркета влизат трима войници, само за да си напазаруват и пак да се върнат в мъглата. И изведнъж в магазина връхлетява мъж на възраст, с разбит нос, който казва, че "има нещо в мъглата". След поредица от нещастни обстоятелства, всички разбират, че в мъглата се подвизават изчадия от друго измерение. Така 80 души в целия супермаркет са обградени от мъглата и трябва да намерят начин да оцелят, като се има предвид, че стените на сградата са всъщност от стъкло и задачата им никак не е лесна.

Дотук с това, което гледах в оня ден. Това са всички други ужаси по Стивън Кинг, които съм гледала:

1. "Salem's Lot" - Любимият ми ужас. Винаги, когато го гледам и се будя нощем, но в него, освен страшните вампири, има и доста скрита житейска философия. Става дума за писател, който се завръща в родното си градче в щата Мейн/запазената марка на Стивън Кинг е главния герой да е писател, а действието да се развива в щата Мейн/, което се нарича Джерусалемс Лот/на англ. Jerusalem означава Йерусалим/, за да пише книга за градчето и хората в него. Но не след дълго разбира, че в градчето има двама новодошли търговци на антики, един от които древен вампир, невъзнамеряващ да си тръгне оттам. Борейки се със страшен спомен от детството си, той се опитва да спре вампира, който със всеки изминал ден взема нова жертва и я превръща във подобен на себе си демон.

2. "Подпалвачката" - първият филм, който гледах по Стивън Кинг. Дори не знаех, че е по книга. Баща ми беше запален фен и имаше разпродажба на видеокасети. Да имаме филма си беше нещо естествено. Цялото ни семейство сме киноманиаци/хе-хе/. Вероятно много хора са чували за сюжета. Анди и Виктория Макгий се запознават на един научен експеримент, срещу който ще получат огромна сума пари. На тях и на още няколко души им е инжектиран серум, наречен "Шеста партида", който дава на Анди и Вики необикновени способности. Вики може да чете мислите на хората, както и владее телекинеза, а Анди при силна концентрация може да подчини човек на волята си. Минават години. На тях им се ражда дъщеричка, която наследява способностите на родителите си, но в "леко" трансформиран вариант. Тя може да подпалвa каквото си поиска с волята на ума си. Когато е бебе това е що годе преодолим проблем, но колко ли ще се разрастнат способностите й, когато порастне? За съжаление, една военна организация, наречена "Магазинът"/в книгата "Арсеналът"/ иска да отвлече момичето и да го използва за собствени цели. След като нападат къщата им и убиват Вики, Анди успява да измъкне дъщеря си, Чарли и единственото нещо, което му остава е да бяга непрекъснато от изкусните си преследвачи.

3. "Тъмната половина" - Съвременна история за Д-р Джекил и Мистър Хайд. Като малък Тад е претърпял операция за отстраняване тумор. След като отварят главата му, лекарите установяват, че там има човешки остатъци на негов близнак, който не се е доразвил. След години, той е преуспяващ писател, пишейки сериозни книги под собственото си име, както и сензационни криминални бестселъри под името Джордж Старк. След като, обаче, неизвестно лице разкрива истинската самоличност зад Джордж Старк, Тад публично "погребва" псевдонима си. И от този момент, той непрекъснато се оказва главния заподозрен в редица престъпления, които почват да се случват.

4. "Мизъри" - Известният писател на романи Пол Шелдън се прибира, след като е привършил последната книга от поредицата си за героинята Мизъри. За нещастие, обаче, катастрофира, заради огромна снежна виелица, която извива. Сериозно ранен, той бива спасен от бившата медицинска сестра Ани Уилкс, "най-големият му почитател". Тя го завежда в една отдалечена колиба, където се грижи за него, но без да си напрваи труда да съобщи на когото и да била за случилото се с Пол. За съжаление, Ани се оказва ненормална фанатичка и когато, разбира, че Пол е "убил" героинята от любимия й роман, тя буквално кара краката му да се разтреперят. Сега, бидейки заложник в дома на откачената си фенка, на него не му остава друго, освен да пише, за да оцелее.

Ами това е от мен засега. Отивам да гледам филмче...тъкмо се зареди "Проклятието". Приятно ви гледане;-)

Книжно предизвикателство

Ами, първо да кажа, че благодаря на Нела за предизвикателството. Играта наистина много ми допада:)
А ето ги и моите въпроси и отговори:
Въпрос 1: Кои три книги прочетохте напоследък?
Отговор: За съжаление, през последните няколко месеца чета само учебници, като се има предвид че тази година завършвам висшето си образование. Но последните "истински" книги, които прочетох бяха "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд", "Хари Потър и даровете на смъртта" на Дж. К. Роулинг и "Шестото клеймо" на Дан Браун.
За "Хари Потър и даровете на смъртта" - голяма фенка съм на тази поредица. Когато гледах първият филм се изненадах как може детски филм да ми хареса толкова много. После Иф ме зариби по телефона да прочета книгите/дотогава ги имаше само петте/, защото били много интересни. Така и направих. На всеки 1-2 седмици ходих до библиотеката, за да вземам следващата част от поредицата за малкия магьосник. Мнооого увлекателни ми бяха. Зарибих дори баща ми, с когото даже се карахме, веднъж, тъкмо бях взела петата книга, и той си я отмъкна, за да я чете на работа. А пък аз нямах търпение да разбера какво става по нататък и какво представлява този Орден на феникса, за който става дума в нея. Можете да се досетите с какво нетърпение чаках Дж. К. Роулинг да се сети да напише и другите две части. Майка ми стана фенка на филмите, много обичаше да седнем заедно и да гледаме някоя част, защото щях да и разкажа всички подробности, които си спестяват във филмовите продукции/както стана и с "Властелинът на пръстените"/. Наскоро, малко след като излезе премиерата и на последната книга, не можах да дочакам и си я изтеглих в електронен вариант. Прочетох я сякаш на един дъх. Няма да забравя. Беше лятото. Аз не работих тогава. По цял ден прекарвах пред лаптопа и четях глава след глава книгата, тогава все още на английски. Мама се прибира вечерта и аз и разказвам докъде е стигнало приключението и на нея и беше страшно интересно...Хаха. Страшна картинка сме били, сигурно. Във всяка глава ставаше нещо ново, някаква развръзка, отговаряше се на всички въпроси...няма да изпадам в подробности...
За "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд" - И на Оскар Уайлд съм фенка:)
Какво да ви кажа. Най-много ми харесват приказките му. Те са първата негова книга, която прочетох и май ще си остане любимата. А тази книга си я купих наскоро от Пингвините и страшно много ми харесва. В нея са подбрани най-добрите му изказвания в цялото му творчество, а за автора имам един по стар пост, ако се интересувате може да го видите тук.
За "Шестото клеймо" - Както "Шифърът на Леонардо", така и тази книга се характеризира със страхотен сюжет, напрежение през цялото време, докато не дойде развръзката, която се оказва леееко банална и малко...тъпа. Много ме е яд, че в стремежа си да направи краят нестандартен, интересен и вълнуващ, той го "окъква", както се казва по нашия край. Но иначе пише интересно, и двете книги са пълни с много интересни научни факти/както и доста художествени измислици, де/.
Въпрос 2: Кои три книги си купихте напоследък?
Отговор: Тук ще бъда по-кратка. Това са "Хапливите прозрения на Оскар Уайлд", "Приказки" на Оскар Уайлд"/книжката, която имаме вкъщи е много стара и окъсана, реших, че искам да си я имам нова:)/ и четирите книги, които ми липсваха от седем-логията "Хрониките на Нарния" на К.С. Луис/които прочетох на английски, докато бях в Ирландия/.
Въпрос 3: Кои три книги бихте препрочели?
Отговор: Този въпрос е лесен. Веднага казвам: "Властелинът на пръстените", която и да е книга за "Хари Потър", както и "Хрониките на Нарния", "Прикзки" на Оскар Уайлд. Като цяло има много книги, които бих препрочела и още повече, които искам да си купя и да прочета. Но аз свършвам дотук. Затова мисля да предам щафетата на Ифи, Некрони и Лонганлон.
Ако трябва да направя анализ на литературата, която чета...като изключим Дан Браун и част от Оскар Уайлд...май си падам "дечко", а?...хаха. Но това е само една малка част от литературата, която ме вълнува. Като цяло харесвам всякакъв тип литература - от Стивън Кинг, през криминалетата, та чак до някои любовни романи/тях гледам да ги избягвам, защото малко си падат "промивка на мозъка"/.
Това е от мен засега. Надявам се да ви е харесало. Чакам отговорите на следващите с нетърпение:)

Step Up 2 The Streets

Това е един от филмите ми фаворити, от миналата седмица насам. Силно го препоръчвам на всички, които харесват черната музика/тук не става дума за Азис или Кондьо, хехе/ и танците тип Freestyle. Ето един трейлър, който да ви въведе малко в нещата:



А ако не сте гледали първата част, ето тук можете да видите повече.
Enjoy:)

Светът загуби Хийт Леджър...:(

Актьорът Хийт Леджър е намерен мъртъв в своя апартамент в Манхатън, съобщава Ройтерс, цитирана от Lifestyle.bg.

Според полицейския доклад звездата от филма "Планината Броукбек" е намерен гол на леглото си, а до тялото му са открити хапчета.
Засега версиите според нюйоркската полиция са или случайна свръх доза, или самоубийство.

„Когато имаш дете, всеки аспект от живота ти се променя - за добро, естествено. Жертвите са големи, но това, което получаваш в замяна е много повече от пожертваното.
Имам чувството, че в известен смисъл съм готов да умра, защото мога да продължа да живея в детето си", сподели неотдавна актьорът пред американската преса.

В изявление пред родната къща на Хийт, баща му Ким Леджър прочете :"Ние, семейството на Хийт, можем да потвърдим голямата трагедия, отнела ни нашия любим син, брат и любящ баща на Матилда".

Близка на семейството споделя пред медиите: „Всички ние сме дълбоко скърбящи и абсолютно шокирани от инцидента. Това е наистина много трудно време за любимите му хора и ние молим медиите да уважават скръбта на семейството му."

Мел Гибсън, с когото Леджър си партнира във филма „Патриотът", изказа своите съболезнования: "Имах толкова големи надежди за него. Той тъкмо навлизаше в живота и смъртта му е трагична загуба. Моите мисли и молитви са с него и неговото семейство".

Австралийската звезда Никол Кидман също направи изявление: "Каква трагедия. Моето сърце страда заедно с неговото семейство".

Джон Траволта определи Леджър като един от любимите му актьори. "Неговите способности бяха редки. Това е огромна загуба", сподели той.

Киногигантът "Уорнър Брадърс" заяви, че развлекателната индустрия е загубила "брилянтен актьор и изключителна личност".

Леджър е роден на 4 април 1979 г. в австралийския град Пърт. През 1999 г. той се снима в холивудския филм "10 неща, които мразя в теб".

Следват участията му в "Патриотът", "Като рицарите", "Бандата на Кели", "Орденът" и "Братя Грим".

По време на снимките на "Бандата на Кели" през 2002 г. Леджър се среща с бившата си приятелка Наоми Уотс. Връзката им приключва през април 2004 г.

Той има връзка и с актрисата Мишел Уилямс, която среща на снимачната площадка на "Планината Броукбек". От нея има дъщеричка.

Леджър получава номинация "Златен глобус" за "Най-добър драматичен актьор" за ролята си в "Планината Броукбек", където играе ролята на скотовъдец от Уайоминг /Енис Дел Мар/, който има любовна връзка с Джак Туист /Джейк Джиленхал/

Продавам мъжки сибирски хъскита

От една седмица съм се захванала да продавам едни кученца...и реших да използвам и блога си/не че е кой знае колко посещаем, но все пак.../ като средство за разпространение на следната обява:

Продават се мъжки сибирски хъскита. Родени са на 13.12.2007г. Пет са на брой, но три вече са запазени. Три от тях са с черна окраска и две са бели, като майката. Цената им е 300 лв. Кучетата са в Габрово, но има възможност за доставка до вашия град, като транспортните разходи ще се причислят към цената на кучето.
Ако изразявявате желание, можете да се свържете с мен чрез коментар към тази публикация или да ме намерите по:
Skype: Snejanka_85
ICQ: 292788776
E-mail: shandurkova@gmail.com

...Или директно да се свържете със собственика на кученцата на GSM:0899556820

...А ето и снимки на малките сладури:




...и на майка им:

Весела Коледа!

Пожелавам на всички блогъри ВЕСЕЛА КОЛЕДА! От сърце, нека всички сте здрави и много щастливи...Днес се е родил Христос. Този ден, за мен, е символ на едно ново начало. Пожелавам на всички днешния ден да бележи началото на нещо много красиво, добро и най-вече, нещо което ще ви направи мнооооого щастливи!!!

My New Look

Днес пак се изживявах като модел..хихи...ама имаше причина...даже две...купих си нова туника и най-сетне си поднових русите кичури...ето и новата ми фотосесия:





...а може би просто си търся причина да застана пред фотоапарата...ех, женска суета, какво да се прави:P

My New Coat...:)

Днес най-сетне успях да си намеря палтото-мечта...и естествено първото нещо, което направих беше следната фотосесия...хехе...:P

Грузинският език...

На това заглавие сега следва да се даде коментара: "Ай стига вече с тоя грузински, де"...хехе...ми да, ама не..вече почнах да уча грузински...
Първото впечатление-уфффф, няма друг такъв език. Едни йероглифи, дето не ми приличат на нищо типично, а после едно произношение, дето го няма никъде...но сред думите имаше някои, които особено много ме забавляваха, например:
1. Цициля - малко пиле
2. Гого - момиче
3. Коцна - целувка

Ама най-якото е: Еби- окончание за множествено число. Представете си как звучи всяка дума в множествено число. "Маймуни" е една маймуна на български, а повече маймуни- "маймунЕби", а освен маймуните имаме "тучЕби", "датвЕби", "тамтамЕби" и т.н. ...:)))