Показват се публикациите с етикет Любими. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Любими. Показване на всички публикации

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Не се оправдавайте повече!

Ето едно доказателство, че волята надхвърля възможностите:


вторник, 17 ноември 2009 г.

Най-добрият танц в Dancing Stars 2

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Бебе на борда


Нова стъпка в живота ми. Почти една година след сватбата, в новото ми семейство има попълнение - Габриела. Родена в 19.55ч на 23.10.2009г. Все още не знаем точно каква зодия е, тъй като астролозите не са съвсем единодушни по въпроса.
Ясно е, че животът ми в момента е напълно преобърнат, няма смисъл да обяснявам колко е странно чувството да си мама/всъщност аз все още свиквам с това/.
Спомените от раждането вече ми се струват някак далечни. Дори не помня какво си мислех в първия момент, в който я видях. Цялата треперих/заради напъните на всичките ми мускули, и някак имах чувството, че изведнъж са ме сложили на минусови температури/, въобще не бях в състояние да изпитам каквото и да е майчинско чувство. Просто едно силно облекчение след толкова много часове силни контракции, никакъв сън и сухо раждане накрая...и това, че беше момиче. Не бях измислила никакво мъжко име. В момента, в който ми казаха, че е мома, първото нещо, което ми хрумна "Ох, слава Богу, няма да се чудя как да се казва"...шантава работа:)
Все още се опознаваме. Всеки ден е нещо ново. Лошото е, че започнахме коликите от рано. Първият ден, когато започна да плаче и да не можех да я успокоя с нищо, направо ми идеше да се разрева с нея.
Сега съм малко по-устойчива психически. Със всеки следващ ден се чувствам все по-уверена в себе си, по-мотивирана да направя всичко, което е по силите ми, за да виждам как Габи се усмихва. Усещам как всеки следващ ден това малко човече ме променя из основи:)
Дядо ми е казвал за брат ми, когато е бил бебе: "Той е Слънцето, а ние сме планетите и се въртим около него". Хе-хе, и нашият случай е такъв. Всеки прави нещо за бебешорката. Мама кърми, сменя памперси и дондурка, татко къпе, баба пере дрешки и пелени...Страшна бригада сме:D
Ми това е. След малко Габи се събужда и ще иска да хапва, а подобно желание не се ли изпълни веднага, целия квартал разбира за това:)

петък, 16 октомври 2009 г.

Alexandre Desplat - New Moon (The Meadow)

След прослушването на саунтрака на New Moon, това определено е любимата ми мелодия, въпреки че всички песни са готски и си заслужават слушането:)

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Death Cab Cutie - Meet Me On The Equinox

Най-сетне песента към втория филм от Twilight сагата е готов и върви по МТВ:)
Ето го и него:


понеделник, 10 август 2009 г.

неделя, 9 август 2009 г.

Favourite Movie Themes Part 1

От скоро почнах да се занимавам/от скука, разбира се/ с миксирането на някои от любимите ми песни, тъй като неотдавна открих Movie maker-a, реших да си поиграя малко, а след като не е тайна, че любимата ми музика е филмовата...ето какво сътворих преди няколко дена:

Favourite Movie Themes Part 2

Thriving Ivory - Flowers For A Ghost

Тази песен ми направи първо впечатление в този клип, страхотно направен, бих казала, по-зарибяващ е от официалния трейлър на филма. После намерих и цялата песен, която се оказа със страхотен текст и от няколко дена си я слушам непрекъснато. Enjoy:)



You disappear with all your good intentions
And all I am is all I could not mention
Like who will bring me flowers when it's over
And who will give me comfort when it's cold

She took a plane to somewhere out in space
To start a life and maybe change the world
See I never meant for you to have to crawl
No I never meant to let you go at all

Don't ever say goodbye

See my head aches from all this thinkin'
Feels like a ship God, God knows I'm sinkin'
Wonder what you do and where it is you stay
These questions like a whirlwind, they carry me away

Who will bring me flowers when it's over
And who will give me comfort when it’s cold
Who will I belong to when the day just won't give in
And who will tell me how it ends and how it all begins

Don't ever say goodbye

I'm only human
I'm only human
I'm only human...

вторник, 28 юли 2009 г.

Pitbull - I Know You Want Me

Ей, много ме радва това парче:)

четвъртък, 8 януари 2009 г.

New Year '09

събота, 13 септември 2008 г.

Helen Of Troy




Страшно ми харесва тая жена...направо й се възхищавам на красотата, а който не е гледал филма, препоръчвам го. 100 пъти по-добър е от "Troy" с Брад Пит.


А мацката се казва Sienna Guillory и можете да я срещнете във филми като "Eragon", "Rezident Evil:Apocalypse", "The Time Machine", "Love Actually" и доста други...

събота, 6 септември 2008 г.

Моята фентъзи "филмово-книжна" страст


През 2001г. по широкия екран излезе филм по първата част на един от най-известните/за мен си остава и най-добрия за всички времена/ епос - "Властелинът на пръстените". Аз, разбира се, преди да гледам филма, не знаех нищичко книгата. Обаче след това всичко се промени. Поисках да го гледам пак, и пак. Страшно ми хареса играта, подборката на актьорския състав, но най-вече сюжета, репликите и цялостния замисъл, който не идва толкова от режисьора, а именно от "the source" - КНИГАТА. Колкото повече гледах тази първа част, толкова повече ми се искаше да прочета книгата. Брат ми, който също се запали като мен по трилогията, но той накрая не издържа и я купи за заветните 16лв, с меки корици от София и я прочете за 4 денонощия. Направо на един дъх. На мен ми трябваше около месец...ама беше и през учебно време, все пак...
Така де. Да не се отклонявам чак толкова от главната идея на този пост. Мисля че успях да опиша картинката, в която един филм успява да ме накара да прочета книгата, по която е направен.

Година или две по-късно, съвсем случайно ми хрумна да взема видеокасетата "Хари Потър и философския камък". Спомням си, че когато излезе на кино и аз супер много го оплювах, защото ми се струваше поредната детска боза, с която ще промиват мозъците на малчуганите. Обаче нищо друго не ми се стори интересно/което да не съм гледала вече де/ и реших да се примиря с Хари Потър. Тогава бях болна, освен това изживявах някакъв труден период, както в училище, така и вкъщи. Пуснах си филма, излегнах се, и както се загледах, така и не отлепих поглед до края. Когато филмът свърши и осъзнах, че всъщност ми е бил много увлекателен и на всичкото отгоре е успял да ме накара да забравя за всичко лошо покрай мен. И така си го пуснах пак, и пак. И по този филм се запалих. После разбрах от Иффи, че и той е написан по книга, а освен тази книга има и още четири, които продължават приключението на малкия Хари, а освен това се очаква авторката да напише още две.
И така се получи, че още един филм ме накара да прочета всичките му "книжни" части...

През 2006г., малко преди да замина за бригадата, една колежка ме зариби да прочета "Хрониките на Нарния". Казва ми "Знаеш ли, ще излиза филм по една от любимите ми поредици детски приказки". И това май беше единствения път, когато бях подготвена и прочетох тази първа част преди екранизацията. Но пак идеята, че ще има филм по това ме подтикна да чета приказки.


И така традицията си продължава до ден днешен/миналата седмица, ако трябва да бъдем точни/, когато най-сетне реших да изтегля филма "Ерагон", който заобикалях толкова време/откакто се прибрах от бригадата, ако трябва ПАК да бъдем точни/. Когато филмът излезе по кината все още ме тресеше Хари Потър и "Нарния" треската. Да не говорим, че в Ирландия само виждах как пускат по тамошните кина втората част на Карибските пирати, четвъртия Хари Потър и какво ли още не, дето толкова исках да го гледам, че Ерагон ми се стори просто поредната Холивудска измишльотина. НО...сега беше друго. Миналата седмица, както вече споменах по-горе,имах възможност на спокойствие да изгледам тази първа част от трилогията на младия Кристофър Паолини/интересен факт: Кристофър Паолини е бил на 15 години, когато е написал книгата "Ерагон"/. И така, някак си...ми хареса ми...даже ми хареса много. Отново един интересно измислен свят, интересен по свой начин. Може би съм все още леко резервирана, защото в класацията ми най-добър роман винаги ще си остане "Властелинът на пръстените". Но един факт е налице. Вече си купих втората книга, която се казва "Първородният"/на англ. "Eldest"/ и съм на 60та страница/ако нямах толкова работа, сигурно щях да съм поне наполовина, а цялата е около 600 страници...подсмрък/. В книжарницата я нямаше първата част, иначе със сигурност щях да почна първо от нея, но в понеделник мисля да си я поръчам:)
И така представям ви новата си страст:




Ето и малко от първия филм:

сряда, 3 септември 2008 г.

Harry Potter And The Half-Blood Prince




Мда, ама не...премиерата на последния филм от поредицата се отменя...за догодина...само защото "Черният рицар" вече е опразнил Холувудската хазна и защото статистиката отчита, че есенните премиери на Хари Потър винаги са по-недоходоносни, отколкото летните...затова, за съжаление на всички ХП-фенове, съобщавам, че премиерата на "Хари Потър и нечистокръвния принц" се отменя за 17ти юли, 2009...Подсмрък:-(

неделя, 6 юли 2008 г.

Wes - Alane

Много стара песен...ама винаги, когато я слушам и сякаш се зареждам положително за целия ден. Поздрав за всички:)

събота, 5 юли 2008 г.

Аз, бакалавърката

Взех си държавнияяяяяяяяя
Вчера си взех държавния изпит. Най-сетне. Няма вече учене след работа до 24ч, никаква почивка или разходка из центъра през уикенда или пък мърморене по телефона на всеки час от страна на майка ми с изтъркания въпрос "Учиш ли или си губиш времето с глупости?"...
Взех го...мина вече...
Лошото само, че мина и абсолвентската ни вечер...минаха и четирите години студентски живот, времето, което прекарвах с колегите си. Мина...твърде бързо. Но нали всички казват така. Започва нов живот за всички ни...с толкова много хора няма да се видя вече никога...въпреки уговорките, че ще се чуваме и няма да се забравяме...дали е така, наистина? Уж казват, че ако искаш да се видиш с някого наистина, това ще стане...Аз не съм много сигурна. Животът вече е поел голяма част от курса. Колко много колежки ще се женят, други са бременни, трети вече имат деца на по година и половина. И тях нито ги чуваме, нито ги виждаме...
После идва страхът,че всички тези хубави моменти, които сме изживели заедно, някой ден ще бъдат забравени заради различния живот, който ни очаква
Е, нищо не може да се направи, нали? Позволено ни е да пролеем по някоя сълза за отминалите времена, които няма вече да се върнат, да си спомним за хубавите моменти, които сме изживели заедно, казваме си "Ако е писано, ще бъдем пак заедно някой ден", поемаме дълбоко въздух и отправяме поглед напред - към бъдещето. Тогава осъзнаваме, че ако не се разделим сега, няма как да се срещнем в бъдеще, а спомените няма как да ги забравим, просто е невъзможно:)
Поздравявам всичките си колеги с тази песен:

вторник, 1 юли 2008 г.

The Chub Chubs

сряда, 25 юни 2008 г.

Movie Music Mania: Dancing Melodies

И така...сетих се, че скоро не съм ъпдейтвала поредицата си "Movie Music Mania" и за това днес предлагам на вашето внимание част от любимите си песни, под общото наименование "Dancing Melodies".

Започвам с любимата си танцувална песен от филм - "I've Had The Time Of My Life" от филма Неприлични танци:


Следва филма "Танцувай с мен" и финалната песен "Ave Maria Morena":


Любимата ми хореография е в Step Up:


...и особено много в Step 2 The Streets:


Shall We Dance? - tози филм не ми харесва, но танца е наистина добър:


Този танц е просто забавен и отпускащ, а за името на филма няма нужда да го уточнявам...едва ли има някой, който да не е чувал за Джон Траволта и "Криминале":



Ами това е. Надявам се, да сте се забавлявали с компилацията ми:)

събота, 21 юни 2008 г.

Грузински смях


Срещат се двама грузинци: - Гоги, защо си такъв омърлушен? - Ами как защо - все същото, няма пари… - Как така да няма? Ето погледни ме мен… Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш? - В един завод за уран. - Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото… Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой. - Въх, Гоги, какво стана? - Какво, какво… послушах те. - И за какво е тази полиция? - Ами случайно пръднах и взривих половината цех. - И сега къде те водят? - На полигона да се изсера.


Грузия, диво планинско градче. Пациент сяда на стола на зъболекаря и казва: - Докторе, нещо не ми се вързва… уж си зъболекар, а самият ти нямаш нито един зъб? - Как да ти кажа, нали знаеш как е тук у нас в планините… закона все още е "око за око, зъб за зъб"…


Съдят грузинец, убил жена си два дни след сватбата. - Защо я уби? - Не беше девствена! - А защо тогава не я уби още първата брачна нощ? - Тогава беше.

Двама грузинци отиват на баня. Събличат се в съблекалнята, влизат в банята и тогава единият от тях изпуска сапуна. Няколко минути го гледат с обречен поглед и единият тежко въздъхва: - Е, това беше… И днес няма да се къпем…

P.S. Благодаря на Дани за източника на тези бисери:)

петък, 20 юни 2008 г.

Разходка в гората


Докато разглеждах един от постовете на Joreyy, попаднах на много смешен виц. Ето го и него:
Вървял си заека през гората и насреща му изкочило странно животно.
- Ти какво си?-попитал заека.
- Аз съм лъвокоз-отговорило странното животно- баща ми е лъв, а майка ми е коза.
По-нататък заека срешнал друго странно животно.
- Ти какво си?
- Аз съм носорогослон. Баща ми е носорог, а майка ми е слон.
Учудил се заека и продължил нататък. След малко срещнал нещо летящо.
- Ти какво си?
- Конска муха.
- Еба си развратената гора!!- възкликнал заека.