Бракувана...:)

Мда...бракувах се...това е Голямата новина. Това беше причината да не пиша толкова дълго време. От близо един месец съм госпожа...Г-жа Асенова...усещането е малко по-странно от това да съм си г-ца Шандуркова, но причината я търся повече в емоциите покрай сватбата, отколкото в самия факт, че съм се омъжила.
Да започна отначало, а? ОК, започвам.
Малко след като започнах работа/месец юни/, проведохме един сериозен разговор със Стилиян по отношение на нашата връзка. Бяхме си говорили отдавна, че след като завърша и се прибера окончателно в Габрово, ще помислим за брак. Така една вечер се заговорихме сериозно по въпроса и Стилиян каза, ама на майтап "Ми казвай на майка ти да вади парите и готово". Съвсем на майтап на следващата вечер бяхме на гости при мама/т.е. моето бившо "вкъщи"/ и аз й цитирам дословно неговите думи. На това място мама като се ококори и каза "Ми разбира се, че ще ги извадя, за да оженя дъщеря си"...хаха...Така се заприказвахме кога искаме да бъде сватбата, трябва ли да има годеж, кое трябва да се резервира по навреме и кое може да почака...Същата вечер се чухме и с майка му по Skype/която работи в чужбина/ и тя също взе много на сериозно идеята и започна да задава разни въпроси по организацията на сватбата...и ние се чудим какво да отговорим...Никой от нас не се беше замислял какво коства една организация...Е, да. Ама от тогава до деня на сватбата аз разбрах какво е...Ужас...за сам човек определено е ужас...Ифф ми е свидетел как се разчекнах, докато организирам всичко. То не бяха покани, подреждане на маси, принтиране на табелки с имена, уговорки кой ще дойде, с кого, ама кой до кого иска да седне, ама водещи, камери, диджеи, менюта, сватбени торти, ритуали, цветя, оркестър за извеждане на булката...Всичко, за което по филмите булката си наема сватбен агент. Сватбеният агент си бях аз. Сериозно предизвикателство беше.
В края на краищата направихме годеж на 22.07/на тази дата тръгнахме преди 6 години/, купих си рокля от Асеновград/булчинските салони нямат обхождане там, наистина/. Сватбата беше на 26.10/Димитровден/ и беше вечерна, за разлика от редовната практика да се правят вечерни сватби в събота или обедни в неделя... И всичко свърши само за един ден. В съботата не ме пропусна и предсватбената депресия и всички митове и истини, които се носят за предсватбеното настроение на булката. А пък младоженецът - шапка на тояга...едвам успях да го накарам да си купи костюм и обувки. А ризата и вратовръзката я взехме в деня преди сватбата - събота...чудо. През целия ден валя, как сме обикаляли центъра, ние си знаем. Накрая успяхме да намерим. Защо се получи така, да търсим в последния момент... не ме питайте, мъжка му работа.
А сватбеният ден като че ли събра в мен всички емоции, които може да изпита човек. Но най-вече щастие...наистина, толкова много гафа станаха, но не успяха да свалят усмивката от лицето ми. Чувствах се страшно щастлива. Със всичките притеснения покрай тая сватба...не знам как успя да се получи. Първо, като излязох да играя хоро пред блока, ми се измъкна единия обръч на роклята пред всички, ама на мен не ми дреме, продължих да си друскам хорото. После ми падна гадния жартиер/тъй като бях със чорапогащник и се скъса да се изхлузва/, та всички разбраха какъв ми е жартиера и видяха измъкналия се обръч, който майка ми на едното завъртане успя ловко да измъкне...но да ви кажа, много по-лесно се играе хоро без него...хехе
За това кой ще командва къщата може да се каже, че сме квит, защото аз го настъпих в съвета като подписвахме, обаче когато свекървата хвърли питата, той я грабна изпод ръцете ми цялата/лакомия такава...мрън мрън/. Обаче гледахме клипче след сватбата, държа да отбележа, че свекървата я хвърли съвсем на средата, така че ако си помислите, че се дължи на нея...невинна е:)
Обаче на първият блус, на който танцувахме заедно, в момента в който станах, жартиерът ми изведнъж се свлече отново на земята. Чудно, направо. Наложи се през целия блус да си го тътря на токчето и да поглеждам все надолу да не би случайно да се вижда изпод роклята ми. След това го прибрах и се разбрахме с водещите да ме уведомят кога ще дойде номера с него, че да не се налага непрекъснато да го нахлузвам...
Така де, когато дойде момента за жартиера и букета, стана много весело. Стилиян хвърли жартиера на гаджето на бившата съквартирантка, а пък сестра й хвана букета...хаха. Догодина ще ги женим...и не си мислете, че не става така. Все пак миналата година аз гепих букета на единствената сватба, на която съм присъствала...преди моята собствена, разбира се:)
Много весел момент беше и когато мои приятелки играха с питите пред баща ми, свекъра, кръстника и кръстницата/за нея, всъщност беше торта, не питка/. Свекър ми не разбрал, че за да му дадат питата, трябва да даде пари на мацето/това същото, дето взе и букета/ и си играе и я гони да вземе питата, ама тя не я дава. Накрая всички си взеха питите, само те остават и той я гони и тя не дава...хахаха. Голям майтап падна:)
Като цяло беше страхотна вечер, всички ни се радваха. Като ни питаха накрая какво ще правим първата брачна нощ, ние казваме "Е, как какво, ще броим парите, разбира се"...хахаха:)
Истината е, че след като си отидохме в апартамента/полагаше ни се сватбен апартамент, заради това, че ползвахме ресторанта на хотела/, парите ги преброихме за около 3 минути, после се накиснахме във ваната и...за останалата част от вечерта няма да обяснявам...:)
На другата сутрин се събудихме, Стилиян се обади на свекъра, той ми донесе дрехи, за да не си ходя по рокля и се прибрахме се в новия ни дом:) Следващите няколко дни ми бяха супер еуфорични, разглеждаха се подаръци, събирахме се с кръстниците си, които винаги са били по-близки на семейството, ама е много яко да се обръщаме към тях с "Куме" или "Кръстнице", вместо по име...те са на нашата възраст, все пак:)
Ами това е. Ето и малко снимков материал, да си "подплатя" историята. Сега заминавам да правя закуска на мъжа си и ви пожелавам приятен съботен ден!






P.S. Предварително се извинявам за липсата не подреденост на снимките. Редът на сватбата е - Вкъщи, в общината, на площада, в църквата и накрая в ресторанта...Enjoy!

Helen Of Troy

Страшно ми харесва тая жена...направо й се възхищавам на красотата, а който не е гледал филма, препоръчвам го. 100 пъти по-добър е от "Troy" с Брад Пит.


А мацката се казва Sienna Guillory и можете да я срещнете във филми като "Eragon", "Rezident Evil:Apocalypse", "The Time Machine", "Love Actually" и доста други...

Моята фентъзи "филмово-книжна" страст

През 2001г. по широкия екран излезе филм по първата част на един от най-известните/за мен си остава и най-добрия за всички времена/ епос - "Властелинът на пръстените". Аз, разбира се, преди да гледам филма, не знаех нищичко книгата. Обаче след това всичко се промени. Поисках да го гледам пак, и пак. Страшно ми хареса играта, подборката на актьорския състав, но най-вече сюжета, репликите и цялостния замисъл, който не идва толкова от режисьора, а именно от "the source" - КНИГАТА. Колкото повече гледах тази първа част, толкова повече ми се искаше да прочета книгата. Брат ми, който също се запали като мен по трилогията, но той накрая не издържа и я купи за заветните 16лв, с меки корици от София и я прочете за 4 денонощия. Направо на един дъх. На мен ми трябваше около месец...ама беше и през учебно време, все пак...

Така де. Да не се отклонявам чак толкова от главната идея на този пост. Мисля че успях да опиша картинката, в която един филм успява да ме накара да прочета книгата, по която е направен.

Година или две по-късно, съвсем случайно ми хрумна да взема видеокасетата "Хари Потър и философския камък". Спомням си, че когато излезе на кино и аз супер много го оплювах, защото ми се струваше поредната детска боза, с която ще промиват мозъците на малчуганите. Обаче нищо друго не ми се стори интересно/което да не съм гледала вече де/ и реших да се примиря с Хари Потър. Тогава бях болна, освен това изживявах някакъв труден период, както в училище, така и вкъщи. Пуснах си филма, излегнах се, и както се загледах, така и не отлепих поглед до края. Когато филмът свърши и осъзнах, че всъщност ми е бил много увлекателен и на всичкото отгоре е успял да ме накара да забравя за всичко лошо покрай мен. И така си го пуснах пак, и пак. И по този филм се запалих. После разбрах от Иффи, че и той е написан по книга, а освен тази книга има и още четири, които продължават приключението на малкия Хари, а освен това се очаква авторката да напише още две.
И така се получи, че още един филм ме накара да прочета всичките му "книжни" части...

През 2006г., малко преди да замина за бригадата, една колежка ме зариби да прочета "Хрониките на Нарния". Казва ми "Знаеш ли, ще излиза филм по една от любимите ми поредици детски приказки". И това май беше единствения път, когато бях подготвена и прочетох тази първа част преди екранизацията. Но пак идеята, че ще има филм по това ме подтикна да чета приказки.

И така традицията си продължава до ден днешен/миналата седмица, ако трябва да бъдем точни/, когато най-сетне реших да изтегля филма "Ерагон", който заобикалях толкова време/откакто се прибрах от бригадата, ако трябва ПАК да бъдем точни/. Когато филмът излезе по кината все още ме тресеше Хари Потър и "Нарния" треската. Да не говорим, че в Ирландия само виждах как пускат по тамошните кина втората част на Карибските пирати, четвъртия Хари Потър и какво ли още не, дето толкова исках да го гледам, че Ерагон ми се стори просто поредната Холивудска измишльотина. НО...сега беше друго. Миналата седмица, както вече споменах по-горе,имах възможност на спокойствие да изгледам тази първа част от трилогията на младия Кристофър Паолини/интересен факт: Кристофър Паолини е бил на 15 години, когато е написал книгата "Ерагон"/. И така, някак си...ми хареса ми...даже ми хареса много. Отново един интересно измислен свят, интересен по свой начин. Може би съм все още леко резервирана, защото в класацията ми най-добър роман винаги ще си остане "Властелинът на пръстените". Но един факт е налице. Вече си купих втората книга, която се казва "Първородният"/на англ. "Eldest"/ и съм на 60та страница/ако нямах толкова работа, сигурно щях да съм поне наполовина, а цялата е около 600 страници...подсмрък/. В книжарницата я нямаше първата част, иначе със сигурност щях да почна първо от нея, но в понеделник мисля да си я поръчам:)
И така представям ви новата си страст:




Ето и малко от първия филм:

Harry Potter And The Half-Blood Prince

Мда, ама не...премиерата на последния филм от поредицата се отменя...за догодина...само защото "Черният рицар" вече е опразнил Холувудската хазна и защото статистиката отчита, че есенните премиери на Хари Потър винаги са по-недоходоносни, отколкото летните...затова, за съжаление на всички ХП-фенове, съобщавам, че премиерата на "Хари Потър и нечистокръвния принц" се отменя за 17ти юли, 2009...Подсмрък:-(

Movie Music Mania: Bulgarian Melodies

Един от любимите ми български филми - "Капитан Петко Воевода":


"Осъдени души"...


И да не забравяме един от най-тежките и истински български филми:


А ето и една мелодия, излязла извън нашите граници, но с която спокойно можем да се гордеем пред "голямото" световно кино:


Enjoy:)

I'm Back

Доста време ме нямаше...да, редно е да дам някакво кратко обяснение за отсъствието си.
Да обобщя набързо къде се губих цяло лято...ми чисто и просто...почнах работа като счетоводителка в едно предприятие. Почти не ми остава време за себе си. Никога не съм се занимавала с нещо подобно и в момента съм, така да се каже, чирак...интересно ми е и мислите ми често са насочени към работата. Но когато не са, рядко намирам време или муза да седна и да напиша нещо във вече "прашното" и хванало паяжини блогче...подсмрък...горкото...никой да не го стопанисва толкова време...то не че някой се е скъсал да ми пише коментари...ама все пак...нали не го поддържам заради това...
Така де. Животът ми, след като почнах работа, много се промени. Не само заради самата работа. Като свърша там, все ми се иска да свърша и нещо странично,ей така, ако има как 24 часа да се занимавам с нещо, само не и да сядам пред компа...не знам откъде идва тази тенденция...работата да те кара да вършиш повече работа...може би ми има нещо...Нооо, на кого ли му няма в днешно време;-)
Сега остава да ми пуснат безжичния интернет и работата съвсем заспива...дотогава ще пиша по-рядко...doh...
Нооо, най-важното е, че се завърнах и ще се постарая малко по-често да преглеждам блогосферата и да блогвам...Това е от мен засега.Cheers!

Wes - Alane

Много стара песен...ама винаги, когато я слушам и сякаш се зареждам положително за целия ден. Поздрав за всички:)