Helen Of Troy

Страшно ми харесва тая жена...направо й се възхищавам на красотата, а който не е гледал филма, препоръчвам го. 100 пъти по-добър е от "Troy" с Брад Пит.


А мацката се казва Sienna Guillory и можете да я срещнете във филми като "Eragon", "Rezident Evil:Apocalypse", "The Time Machine", "Love Actually" и доста други...

Моята фентъзи "филмово-книжна" страст

През 2001г. по широкия екран излезе филм по първата част на един от най-известните/за мен си остава и най-добрия за всички времена/ епос - "Властелинът на пръстените". Аз, разбира се, преди да гледам филма, не знаех нищичко книгата. Обаче след това всичко се промени. Поисках да го гледам пак, и пак. Страшно ми хареса играта, подборката на актьорския състав, но най-вече сюжета, репликите и цялостния замисъл, който не идва толкова от режисьора, а именно от "the source" - КНИГАТА. Колкото повече гледах тази първа част, толкова повече ми се искаше да прочета книгата. Брат ми, който също се запали като мен по трилогията, но той накрая не издържа и я купи за заветните 16лв, с меки корици от София и я прочете за 4 денонощия. Направо на един дъх. На мен ми трябваше около месец...ама беше и през учебно време, все пак...

Така де. Да не се отклонявам чак толкова от главната идея на този пост. Мисля че успях да опиша картинката, в която един филм успява да ме накара да прочета книгата, по която е направен.

Година или две по-късно, съвсем случайно ми хрумна да взема видеокасетата "Хари Потър и философския камък". Спомням си, че когато излезе на кино и аз супер много го оплювах, защото ми се струваше поредната детска боза, с която ще промиват мозъците на малчуганите. Обаче нищо друго не ми се стори интересно/което да не съм гледала вече де/ и реших да се примиря с Хари Потър. Тогава бях болна, освен това изживявах някакъв труден период, както в училище, така и вкъщи. Пуснах си филма, излегнах се, и както се загледах, така и не отлепих поглед до края. Когато филмът свърши и осъзнах, че всъщност ми е бил много увлекателен и на всичкото отгоре е успял да ме накара да забравя за всичко лошо покрай мен. И така си го пуснах пак, и пак. И по този филм се запалих. После разбрах от Иффи, че и той е написан по книга, а освен тази книга има и още четири, които продължават приключението на малкия Хари, а освен това се очаква авторката да напише още две.
И така се получи, че още един филм ме накара да прочета всичките му "книжни" части...

През 2006г., малко преди да замина за бригадата, една колежка ме зариби да прочета "Хрониките на Нарния". Казва ми "Знаеш ли, ще излиза филм по една от любимите ми поредици детски приказки". И това май беше единствения път, когато бях подготвена и прочетох тази първа част преди екранизацията. Но пак идеята, че ще има филм по това ме подтикна да чета приказки.

И така традицията си продължава до ден днешен/миналата седмица, ако трябва да бъдем точни/, когато най-сетне реших да изтегля филма "Ерагон", който заобикалях толкова време/откакто се прибрах от бригадата, ако трябва ПАК да бъдем точни/. Когато филмът излезе по кината все още ме тресеше Хари Потър и "Нарния" треската. Да не говорим, че в Ирландия само виждах как пускат по тамошните кина втората част на Карибските пирати, четвъртия Хари Потър и какво ли още не, дето толкова исках да го гледам, че Ерагон ми се стори просто поредната Холивудска измишльотина. НО...сега беше друго. Миналата седмица, както вече споменах по-горе,имах възможност на спокойствие да изгледам тази първа част от трилогията на младия Кристофър Паолини/интересен факт: Кристофър Паолини е бил на 15 години, когато е написал книгата "Ерагон"/. И така, някак си...ми хареса ми...даже ми хареса много. Отново един интересно измислен свят, интересен по свой начин. Може би съм все още леко резервирана, защото в класацията ми най-добър роман винаги ще си остане "Властелинът на пръстените". Но един факт е налице. Вече си купих втората книга, която се казва "Първородният"/на англ. "Eldest"/ и съм на 60та страница/ако нямах толкова работа, сигурно щях да съм поне наполовина, а цялата е около 600 страници...подсмрък/. В книжарницата я нямаше първата част, иначе със сигурност щях да почна първо от нея, но в понеделник мисля да си я поръчам:)
И така представям ви новата си страст:




Ето и малко от първия филм:

Harry Potter And The Half-Blood Prince

Мда, ама не...премиерата на последния филм от поредицата се отменя...за догодина...само защото "Черният рицар" вече е опразнил Холувудската хазна и защото статистиката отчита, че есенните премиери на Хари Потър винаги са по-недоходоносни, отколкото летните...затова, за съжаление на всички ХП-фенове, съобщавам, че премиерата на "Хари Потър и нечистокръвния принц" се отменя за 17ти юли, 2009...Подсмрък:-(

Movie Music Mania: Bulgarian Melodies

Един от любимите ми български филми - "Капитан Петко Воевода":


"Осъдени души"...


И да не забравяме един от най-тежките и истински български филми:


А ето и една мелодия, излязла извън нашите граници, но с която спокойно можем да се гордеем пред "голямото" световно кино:


Enjoy:)

I'm Back

Доста време ме нямаше...да, редно е да дам някакво кратко обяснение за отсъствието си.
Да обобщя набързо къде се губих цяло лято...ми чисто и просто...почнах работа като счетоводителка в едно предприятие. Почти не ми остава време за себе си. Никога не съм се занимавала с нещо подобно и в момента съм, така да се каже, чирак...интересно ми е и мислите ми често са насочени към работата. Но когато не са, рядко намирам време или муза да седна и да напиша нещо във вече "прашното" и хванало паяжини блогче...подсмрък...горкото...никой да не го стопанисва толкова време...то не че някой се е скъсал да ми пише коментари...ама все пак...нали не го поддържам заради това...
Така де. Животът ми, след като почнах работа, много се промени. Не само заради самата работа. Като свърша там, все ми се иска да свърша и нещо странично,ей така, ако има как 24 часа да се занимавам с нещо, само не и да сядам пред компа...не знам откъде идва тази тенденция...работата да те кара да вършиш повече работа...може би ми има нещо...Нооо, на кого ли му няма в днешно време;-)
Сега остава да ми пуснат безжичния интернет и работата съвсем заспива...дотогава ще пиша по-рядко...doh...
Нооо, най-важното е, че се завърнах и ще се постарая малко по-често да преглеждам блогосферата и да блогвам...Това е от мен засега.Cheers!

Wes - Alane

Много стара песен...ама винаги, когато я слушам и сякаш се зареждам положително за целия ден. Поздрав за всички:)

Аз, бакалавърката

Взех си държавнияяяяяяяяя
Вчера си взех държавния изпит. Най-сетне. Няма вече учене след работа до 24ч, никаква почивка или разходка из центъра през уикенда или пък мърморене по телефона на всеки час от страна на майка ми с изтъркания въпрос "Учиш ли или си губиш времето с глупости?"...
Взех го...мина вече...
Лошото само, че мина и абсолвентската ни вечер...минаха и четирите години студентски живот, времето, което прекарвах с колегите си. Мина...твърде бързо. Но нали всички казват така. Започва нов живот за всички ни...с толкова много хора няма да се видя вече никога...въпреки уговорките, че ще се чуваме и няма да се забравяме...дали е така, наистина? Уж казват, че ако искаш да се видиш с някого наистина, това ще стане...Аз не съм много сигурна. Животът вече е поел голяма част от курса. Колко много колежки ще се женят, други са бременни, трети вече имат деца на по година и половина. И тях нито ги чуваме, нито ги виждаме...
После идва страхът,че всички тези хубави моменти, които сме изживели заедно, някой ден ще бъдат забравени заради различния живот, който ни очаква
Е, нищо не може да се направи, нали? Позволено ни е да пролеем по някоя сълза за отминалите времена, които няма вече да се върнат, да си спомним за хубавите моменти, които сме изживели заедно, казваме си "Ако е писано, ще бъдем пак заедно някой ден", поемаме дълбоко въздух и отправяме поглед напред - към бъдещето. Тогава осъзнаваме, че ако не се разделим сега, няма как да се срещнем в бъдеще, а спомените няма как да ги забравим, просто е невъзможно:)
Поздравявам всичките си колеги с тази песен: