Movie Music Mania: Bulgarian Melodies

Един от любимите ми български филми - "Капитан Петко Воевода":


"Осъдени души"...


И да не забравяме един от най-тежките и истински български филми:


А ето и една мелодия, излязла извън нашите граници, но с която спокойно можем да се гордеем пред "голямото" световно кино:


Enjoy:)

I'm Back

Доста време ме нямаше...да, редно е да дам някакво кратко обяснение за отсъствието си.
Да обобщя набързо къде се губих цяло лято...ми чисто и просто...почнах работа като счетоводителка в едно предприятие. Почти не ми остава време за себе си. Никога не съм се занимавала с нещо подобно и в момента съм, така да се каже, чирак...интересно ми е и мислите ми често са насочени към работата. Но когато не са, рядко намирам време или муза да седна и да напиша нещо във вече "прашното" и хванало паяжини блогче...подсмрък...горкото...никой да не го стопанисва толкова време...то не че някой се е скъсал да ми пише коментари...ама все пак...нали не го поддържам заради това...
Така де. Животът ми, след като почнах работа, много се промени. Не само заради самата работа. Като свърша там, все ми се иска да свърша и нещо странично,ей така, ако има как 24 часа да се занимавам с нещо, само не и да сядам пред компа...не знам откъде идва тази тенденция...работата да те кара да вършиш повече работа...може би ми има нещо...Нооо, на кого ли му няма в днешно време;-)
Сега остава да ми пуснат безжичния интернет и работата съвсем заспива...дотогава ще пиша по-рядко...doh...
Нооо, най-важното е, че се завърнах и ще се постарая малко по-често да преглеждам блогосферата и да блогвам...Това е от мен засега.Cheers!

Wes - Alane

Много стара песен...ама винаги, когато я слушам и сякаш се зареждам положително за целия ден. Поздрав за всички:)

Аз, бакалавърката

Взех си държавнияяяяяяяяя
Вчера си взех държавния изпит. Най-сетне. Няма вече учене след работа до 24ч, никаква почивка или разходка из центъра през уикенда или пък мърморене по телефона на всеки час от страна на майка ми с изтъркания въпрос "Учиш ли или си губиш времето с глупости?"...
Взех го...мина вече...
Лошото само, че мина и абсолвентската ни вечер...минаха и четирите години студентски живот, времето, което прекарвах с колегите си. Мина...твърде бързо. Но нали всички казват така. Започва нов живот за всички ни...с толкова много хора няма да се видя вече никога...въпреки уговорките, че ще се чуваме и няма да се забравяме...дали е така, наистина? Уж казват, че ако искаш да се видиш с някого наистина, това ще стане...Аз не съм много сигурна. Животът вече е поел голяма част от курса. Колко много колежки ще се женят, други са бременни, трети вече имат деца на по година и половина. И тях нито ги чуваме, нито ги виждаме...
После идва страхът,че всички тези хубави моменти, които сме изживели заедно, някой ден ще бъдат забравени заради различния живот, който ни очаква
Е, нищо не може да се направи, нали? Позволено ни е да пролеем по някоя сълза за отминалите времена, които няма вече да се върнат, да си спомним за хубавите моменти, които сме изживели заедно, казваме си "Ако е писано, ще бъдем пак заедно някой ден", поемаме дълбоко въздух и отправяме поглед напред - към бъдещето. Тогава осъзнаваме, че ако не се разделим сега, няма как да се срещнем в бъдеще, а спомените няма как да ги забравим, просто е невъзможно:)
Поздравявам всичките си колеги с тази песен:

The Chub Chubs

Movie Music Mania: Dancing Melodies

И така...сетих се, че скоро не съм ъпдейтвала поредицата си "Movie Music Mania" и за това днес предлагам на вашето внимание част от любимите си песни, под общото наименование "Dancing Melodies".

Започвам с любимата си танцувална песен от филм - "I've Had The Time Of My Life" от филма Неприлични танци:


Следва филма "Танцувай с мен" и финалната песен "Ave Maria Morena":


Любимата ми хореография е в Step Up:


...и особено много в Step 2 The Streets:


Shall We Dance? - tози филм не ми харесва, но танца е наистина добър:


Този танц е просто забавен и отпускащ, а за името на филма няма нужда да го уточнявам...едва ли има някой, който да не е чувал за Джон Траволта и "Криминале":



Ами това е. Надявам се, да сте се забавлявали с компилацията ми:)

Грузински смях

Срещат се двама грузинци: - Гоги, защо си такъв омърлушен? - Ами как защо - все същото, няма пари… - Как така да няма? Ето погледни ме мен… Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш? - В един завод за уран. - Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото… Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой. - Въх, Гоги, какво стана? - Какво, какво… послушах те. - И за какво е тази полиция? - Ами случайно пръднах и взривих половината цех. - И сега къде те водят? - На полигона да се изсера.

Грузия, диво планинско градче. Пациент сяда на стола на зъболекаря и казва: - Докторе, нещо не ми се вързва… уж си зъболекар, а самият ти нямаш нито един зъб? - Как да ти кажа, нали знаеш как е тук у нас в планините… закона все още е "око за око, зъб за зъб"…

Съдят грузинец, убил жена си два дни след сватбата. - Защо я уби? - Не беше девствена! - А защо тогава не я уби още първата брачна нощ? - Тогава беше.

Двама грузинци отиват на баня. Събличат се в съблекалнята, влизат в банята и тогава единият от тях изпуска сапуна. Няколко минути го гледат с обречен поглед и единият тежко въздъхва: - Е, това беше… И днес няма да се къпем…

P.S. Благодаря на Дани за източника на тези бисери:)