Много стара песен...ама винаги, когато я слушам и сякаш се зареждам положително за целия ден. Поздрав за всички:)
неделя, 6 юли 2008 г.
събота, 5 юли 2008 г.
Аз, бакалавърката
Взех си държавнияяяяяяяяя
Вчера си взех държавния изпит. Най-сетне. Няма вече учене след работа до 24ч, никаква почивка или разходка из центъра през уикенда или пък мърморене по телефона на всеки час от страна на майка ми с изтъркания въпрос "Учиш ли или си губиш времето с глупости?"...
Взех го...мина вече...
Лошото само, че мина и абсолвентската ни вечер...минаха и четирите години студентски живот, времето, което прекарвах с колегите си. Мина...твърде бързо. Но нали всички казват така. Започва нов живот за всички ни...с толкова много хора няма да се видя вече никога...въпреки уговорките, че ще се чуваме и няма да се забравяме...дали е така, наистина? Уж казват, че ако искаш да се видиш с някого наистина, това ще стане...Аз не съм много сигурна. Животът вече е поел голяма част от курса. Колко много колежки ще се женят, други са бременни, трети вече имат деца на по година и половина. И тях нито ги чуваме, нито ги виждаме...
После идва страхът,че всички тези хубави моменти, които сме изживели заедно, някой ден ще бъдат забравени заради различния живот, който ни очаква
Е, нищо не може да се направи, нали? Позволено ни е да пролеем по някоя сълза за отминалите времена, които няма вече да се върнат, да си спомним за хубавите моменти, които сме изживели заедно, казваме си "Ако е писано, ще бъдем пак заедно някой ден", поемаме дълбоко въздух и отправяме поглед напред - към бъдещето. Тогава осъзнаваме, че ако не се разделим сега, няма как да се срещнем в бъдеще, а спомените няма как да ги забравим, просто е невъзможно:)
Поздравявам всичките си колеги с тази песен:
Вчера си взех държавния изпит. Най-сетне. Няма вече учене след работа до 24ч, никаква почивка или разходка из центъра през уикенда или пък мърморене по телефона на всеки час от страна на майка ми с изтъркания въпрос "Учиш ли или си губиш времето с глупости?"...
Взех го...мина вече...
Лошото само, че мина и абсолвентската ни вечер...минаха и четирите години студентски живот, времето, което прекарвах с колегите си. Мина...твърде бързо. Но нали всички казват така. Започва нов живот за всички ни...с толкова много хора няма да се видя вече никога...въпреки уговорките, че ще се чуваме и няма да се забравяме...дали е така, наистина? Уж казват, че ако искаш да се видиш с някого наистина, това ще стане...Аз не съм много сигурна. Животът вече е поел голяма част от курса. Колко много колежки ще се женят, други са бременни, трети вече имат деца на по година и половина. И тях нито ги чуваме, нито ги виждаме...
После идва страхът,че всички тези хубави моменти, които сме изживели заедно, някой ден ще бъдат забравени заради различния живот, който ни очаква
Е, нищо не може да се направи, нали? Позволено ни е да пролеем по някоя сълза за отминалите времена, които няма вече да се върнат, да си спомним за хубавите моменти, които сме изживели заедно, казваме си "Ако е писано, ще бъдем пак заедно някой ден", поемаме дълбоко въздух и отправяме поглед напред - към бъдещето. Тогава осъзнаваме, че ако не се разделим сега, няма как да се срещнем в бъдеще, а спомените няма как да ги забравим, просто е невъзможно:)
Поздравявам всичките си колеги с тази песен:
вторник, 1 юли 2008 г.
сряда, 25 юни 2008 г.
Movie Music Mania: Dancing Melodies
И така...сетих се, че скоро не съм ъпдейтвала поредицата си "Movie Music Mania" и за това днес предлагам на вашето внимание част от любимите си песни, под общото наименование "Dancing Melodies".
Започвам с любимата си танцувална песен от филм - "I've Had The Time Of My Life" от филма Неприлични танци:
Следва филма "Танцувай с мен" и финалната песен "Ave Maria Morena":
Любимата ми хореография е в Step Up:
...и особено много в Step 2 The Streets:
Shall We Dance? - tози филм не ми харесва, но танца е наистина добър:
Този танц е просто забавен и отпускащ, а за името на филма няма нужда да го уточнявам...едва ли има някой, който да не е чувал за Джон Траволта и "Криминале":
Ами това е. Надявам се, да сте се забавлявали с компилацията ми:)
Започвам с любимата си танцувална песен от филм - "I've Had The Time Of My Life" от филма Неприлични танци:
Следва филма "Танцувай с мен" и финалната песен "Ave Maria Morena":
Любимата ми хореография е в Step Up:
...и особено много в Step 2 The Streets:
Shall We Dance? - tози филм не ми харесва, но танца е наистина добър:
Този танц е просто забавен и отпускащ, а за името на филма няма нужда да го уточнявам...едва ли има някой, който да не е чувал за Джон Траволта и "Криминале":
Ами това е. Надявам се, да сте се забавлявали с компилацията ми:)
събота, 21 юни 2008 г.
Грузински смях
| Грузия, диво планинско градче. Пациент сяда на стола на зъболекаря и казва: - Докторе, нещо не ми се вързва… уж си зъболекар, а самият ти нямаш нито един зъб? - Как да ти кажа, нали знаеш как е тук у нас в планините… закона все още е "око за око, зъб за зъб"… | ||
Съдят грузинец, убил жена си два дни след сватбата. - Защо я уби? - Не беше девствена! - А защо тогава не я уби още първата брачна нощ? - Тогава беше.
Двама грузинци отиват на баня. Събличат се в съблекалнята, влизат в банята и тогава единият от тях изпуска сапуна. Няколко минути го гледат с обречен поглед и единият тежко въздъхва: - Е, това беше… И днес няма да се къпем…
P.S. Благодаря на Дани за източника на тези бисери:)
петък, 20 юни 2008 г.
Разходка в гората
Вървял си заека през гората и насреща му изкочило странно животно.
- Ти какво си?-попитал заека.
- Аз съм лъвокоз-отговорило странното животно- баща ми е лъв, а майка ми е коза.
По-нататък заека срешнал друго странно животно.
- Ти какво си?
- Аз съм носорогослон. Баща ми е носорог, а майка ми е слон.
Учудил се заека и продължил нататък. След малко срещнал нещо летящо.
- Ти какво си?
- Конска муха.
- Еба си развратената гора!!- възкликнал заека.
Абонамент за:
Публикации (Atom)