Малко поезия...

Преди няколко дена попаднах на това във facebook(пожелавам приятно четене):

Вятърна молба
Румяна Симова


Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
... Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!


Здравей, мое море

Здравей, моя синя тъга,
здравей, мое приливно утро,
отново при теб съм дошла,
...отново във теб се изгубвам.
Оставям нетрайни следи
по твоите пясъчни длани,
а ти с нанаситни вълни
пенливо и нежно ме галиш.
Дълбоко си, мое море,
дълбоко и твърде солено,
ти криеш безброй грехове,
и хиляди тайни споделяш.
Безмълвно преглъщаш сълзи,
отмиваш копнежи прелистени
и раждаш в душата ми стих,
а аз се сбогувам... Пречистена!

Яна Вълчева


Госпожице любов!


Госпожице Любов случайна
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни рамене.
... Бъди ти моя малка тайна.

Знам, че работиш със аванс
и си готова след минута
по уговорка – за сеанс:
половин стотачка във валута.

Напред към твоята квартира
в дъжда с последния трамвай,
със който също се прибира
един измокрен полицай.

И ето: стаята студена,
креват за работа готов
и после – кратка и платена,
но все пак някаква любов.

Любов пазарна, любов платена,
любов в хотели, любов по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.

Госпожице Любов, мълчи –
това е всичко, няма начин.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.

О, Богородице без лаври,
къде е твоят младенец?
Един ли мазен чужденец
с теб на безценица се гаври.

Земя като един креват –
кой с тебе вече не преспива
безропотно, без съпротива
и ти подхвърля сух комат.

В косите ти блещука фиба
като последен слънчев лъч.
Преди им казваше: "Спасиба!",
а днеска: "Тенкю вери мъч!"

Любов пазарна, любов платена –
кой както може и както свари
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.

Недялко Йорданов


Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола ти шептя, че те обичам.

Михаела Алексиева


Такава ще ме помниш и обичаш-
щастлива, лекомислена и слаба.
Изобщо на светица неприличаща,
безбожно твойте сънища ограбила.
...
Ще те прогаря моята усмивка,
под пепелта на дните ти-жарава
и дълго все за мен ще пишеш стихове,
макар на други да ги посвещаваш.

Целувка между две земетресения
ще ти вгорчава ненадейно хляба
и ще ме търсиш в мъжкото си време-
щастлива , лекомислена и слаба.

Маргарита Петкова

Честит Св. Валентин

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,
На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,
На скромния - посока, на алчния - сърце,
...На имащия - радост, на можещия - цел,
На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!
~ . ~ . ~
Надежда Захариева

Рожден месец

Днес Габи става на 10 месеца. По този повод явно беше решила, че празникът трябва да е възможно най-дълъг, започващ колкото се може по-рано...Добре, че успях да я убедя да го отложи поне до 6.30ч.
И така, какво научихме през последния месец:
1. Хванем ли се за нещо, изправяме се веднага.
2. Качим ли се на проходилката, първото и любимо нещо, което правим, е да отворим и "разтребим" шкафчето на татко.
3. Научихме 2 нови физиономии.
4. Поникнаха първите две зъбчета и следващите са на път.
5. Научихме се, когато ни обърнат гръб или ни оставят самички, да писнем изведнъж, така че да успеем да изкараме акъла на мама, за да не прави тази грешка отново.
6. Сядаме в цукало и знаем какво трябва да правим в него.
7. Вече съвсем си стигаме крачето и си го похапваме редовно.
8. Когато мама не иска да си ядем крачето, ни дава хлебче или царевични пръчки, за да си чешем зъбките.Yummy:)

Headache

Днес яко ме мъчи главоцеп. От предната нощ явно съм настинала. Защото вчера усещах леки наченки на болки и затруднено завъртане на врата в определени участъци...Снощи вечерта болката се усили значително, точно преди да си легна...Обаче тази сутрин направо не знаех къде се намирам. Болката така ме удари, че главата ми направо пулсираше, а както обикновено се случва при мен в такива случаи - силното главоболие води и до болка в очите.
Първо се разтривах с някакво мазило по врата. Ефект - съвсем краткотрайно облекчение и то само на места. Взех последния си наличен ацефеин, който пазя, когато ми се обостри синузита(състоянието ми много напомняше на него)...цялостно облекчение, но уви, отново за кратко...чак когато накарах Стилиян да ме намачка, ама наистина старателно, усетих трайно отпускане...
Извод: Мазажът е най-сигурния лек срещу мускулна треска или изстиване...без лосиони, кремове и гадни хапове. Поне за мен.

Got Milk?

На Габи от край време са започнали да й никнат зъбки. Първите две вече се показаха отпред и малко по малко растат. Сега усещам и още два, които още не са пробили. Естествено е да е нервна и да не иска да яде пюрета, а само мляко(поне според майка ми, GP-то). Странното е, че напоследък и на мен нищо не ми се яде, и аз също ям само мюсли с мляко...или само мляко...хммм. Първо си мислех, че е заради горещините, ама друг път в горещините си правя поне някоя доматена салатка със сирене, а сега...нищо. А може би просто е някоя нова мода в главата ми и ще отмине в момента, в който ми писне от мляко...

New Me

Ха! Случайно ми попадна този сайт с интересни дизайни за facebook, twitter, blogger, myspace, etc. И нали съм си такава, че като се захвана да човъркам нещо, чак прекалявам. В момента всички са си легнали да спят. Габи е на гости при баба си и аз като невиждала съм седнала да си играя и да сменям дизайна на всичките си профили(twitter, facebook, а сега и блогът). Уж съвсем на бързо трябваше да прегледам темите само за туитър-а, после викам, абе защо да не сложа и за фб-то, а сега и това...
Уж набързо, а сега смених името на блога си, мотото си, всичко.
Даже забравих какво исках да туитна, толкова се залисах с тези теми:D
Работата е, че отдавна се каня да бъда малко по-сериозна и отново да пиша в блога си. На моменти наистина имам нужда да пиша. Има толкова много неща, които исках да напиша. Изгубила съм тренинга да се съсредоточа върху мислите си, така че да пиша последователно. Сама подтискам желанието си да пиша с разни оправдания като "друг път, когато имаш време да се съсредоточиш" или пък "това, което ти е хрумнало е много кратко, трябва да седнеш и сериозно да го развиеш като идея, а сега няма толкова време". Но ако трябва всеки път да мисля за това как да се изразявам, тогава що за дневник е това? Ако продължавам така, накрая нищо няма да напиша. По-добре ми се струва, че ще бъде, ако напише нещо спонтанно. Това най-добре изразява емоционалното ми състояние, в момента, в който съм написала това,което съм написала:)...както това, че пиша в момента...съвсем спонтанно, и ми харесва. Има ефект. Чувствам се по-добре.
It's good to be back...Fresh and brand new:)

Shakira - Gypsy